Д-р Чарлз Крийл: Микротаргетирането излиза извън разрешените по закон кампании

В дългоочаквания доклад на Комисията по разузнаването и сигурността към Камарата на общините (долната камара на британския парламент) се говори за това, че Русия гледа на Великобритания като на „основна мишена“.  Дълго време се очакваше излизането и публикуването на резултатите от проведеното разследване за манипулиране на общественото мнение от външни играчи, започнало и със скандала около „Кеймбридж аналитика“ - компания която се оказа фактор и в референдума за Брекзит и в последните президентски избори в САЩ.

Ирина Недева разговаря с един от свидетелите по  скандала с влиянието на „Кеймбридж аналитика“ и Фейсбук върху изборните процеси и общественото мнение - д-р Чарлз Крийл, който е специален съветник Към комисията по фалшивите новини към Камарата на общините, изследовател в Кing’s College London:

Защо е важно разследването и изобщо казусът с „Кеймбридж аналитика“?

Случаят е важен на няколко различни нива. Това е една неимоверна злоупотреба с данни с цел да се манипулира населението към авторитаризъм. Затова е важно хората да разберат как са били използвани данните. Също така е важно защото това е било насочено специално към уязвими общности - хора, страдащи от депресия, от зависимости, хора, притиснати от заеми, хора в сериозно страдание, да речем хора в траур…като те са били специфично манипулирани в определена посока за да приемат и насочат своя вот в полза на авторитарни политики.

Да си представим колко широк става спектърът за микротаргетиране на определени групи - благодарение на изтичането на данните от социалните мрежи на практика кампанията за Брекзит е имала възможността да индивидуализира всяко едно политическо послание към определен човек, да адресира неговите непосредствени нужди, благодарение на информацията за това какво се случва лично с него - дали е загубил близък, какво обича, какво купува…

За мен това прекрачва границата. Наистина мисля, че е важно да не отиваме там. Нашето правителство плаща на подобни компании като „Кеймбридж аналитика“, за да упражняват влияние върху изборни процеси навън, и сега с този случай, те се обърнаха срещу нас. Нещо трябваше да се промени и затова се ангажирах с този казус.

Как стана така, че вие Чарлз Крийл се оказахте един от основните свидетели през Камарата на общините по разследването на „Кеймбридж аналитика“?

Както много други хора, които си зададоха точните въпроси след референдума за излизане от Европейския съюз, който постави началото на Брекзит, и след президентските избори в Съединените щати, когато беше избран Доналд Тръмп, аз бях потресен. Бях мотивиран от публикация за „Кеймбридж аналитика“ в едно германско-швейцарско издание и се заех с моето академично изследване по темата. По това време се занимавах с анализи на гражданските движения, теми като противодействие на радикализацията - беше добра тема за мен.

Камарата на общините започва свое разследване за дезинформацията и публикува отворена покана за изследователи и свидетелства. Направих анализ, който поставяше въпроса за участието на „Кеймбридж аналитика“ в британския референдум и даваше положителен отговор и доказателства за тяхното участие в процеса. Парламентът ме покани да свидетелствам, а след това и да стана специален съветник по темата на британския парламент. Разследването трябваше да бъде за няколко седмици, а продължи повече от 2 години.

Много хора обаче се питат, ако не е незаконно да се използват тези масиви от данни, събирани от Фейсбук и другите социални мрежи, през които много точно може да бъде портетиран всеки един избирател и съответно политическите кампании да знаят „ключа към него” през неговите предпочитания и нагласи - тогава какво не е наред в казуса с Кеймбридж аналитика? Могат да го правят, правят го, не е морално защото влияе върху избирателите и върху изборния процес, но не е незаконно. А и е старо колкото стара е политическата пропаганда.

Робството е било законно, когато е било масово използвано на територията на Съединените щати. Нацистка Германия също е затваряла еврейското си население въз основа на закони. Законното не винаги е морално. В казуса има морален въпрос.

Граждански ли става този морален въпрос? В какво е проблемът, дали в това, че една организация може да обърне напълно бъдещето на нацията в определена посока през изборния процес, който е основата на демокрацията. Това ли е проблемът?

Да, проблематичното е, че през технология можеш да нарисуваш персонални портрети и да правиш персонализирано профилиране на политическите послания и то на практика на всеки един отделен избирател в страната. Нещо, което „Кеймбридж аналитика“ направи за референдума във Великобритания и при изборите на президент на Съединените щати. След това с помощта на алгоритъм те генерираха десетки хиляди индивидуализирани уебстраници с политически рекламни съобщения и техните микротаргетирани политически реклами стигнаха през Фейсбук до крайните си потребители като съответно след това през използване на алгоритмите на самите социални мрежи тези хора бяха насочвани към тези определени страници, форуми, групи, където се усилваха техните нагласи.

Така че това е гигантска операция, в която с използване на технологиите на една група хора бяха казани едни неща, съвършено други на друга група от хора, но тези послания насочваха хората към едно и също желано, повлияно политическо поведение. И говорим за микротаргетиране, обхващащо стотици хиляди хора.

Има ли данни за намеса на друга държава, Русия например, и дали има връзка между операции като тези на „Кеймбридж аналитика“ и чужда държава обаче си остава въпрос с труден отговор.

За да е ясно, Interenet research Agency е фабрика за тролове, базирана в Санкт Петербург и финансирана от Кремъл. ЦРУ публикува редица документи за дейността, включително за множеството реклами, които компанията купува във Фейсбук. Тази трол фабрика е активна на руски, английски, и на други езици. Но трудно се доказва пряка връзка между Русия и Александър Коган, основателя на метода, по който започва работи „Кеймбридж аналитика“. Връзките са косвени.

Проблемът с метода е в употребата му за манипулиране на изборния процес и във възможността да се насочва общественото мнение отвъд морала, но и отвъд закона според Чарлз Крийл.

Това микротаргетиране е изключително манипулативно и излиза извън разрешените по закон кампании на много места по света и със сигурност излиза извън представите за баланс и морал в избирателните кампании и принципа на честната политическа игра.

А ако една организация като „Кеймбридж аналитика“ работи за „правилния” политически кандидат? Дали влизаме във времена когато подобни технологията и маркетингът ще обединят усилията си в електоралните кампании и подобни организации като Кеймбридж аналитика ще се състезават помежду си в насочването на вота на избирателите в една или друга посока?

Да, със сигурност това може да се използва и за добрата страна, но това не е добро нещо което добрите правят, защото то се случва непрозрачно. Няма я и системата на проверка и баланс и непрекъснатият мониторинг, които са съществени за етичната политическа реклама. Така че, да може да се ползва и от добрите, но не виждам бъдеще в това добрите да започнат да използват неетична технология, за да прокарват своите послания.

Случайност ли е това, че и в двата случая и при Брекзит, и при избора на Тръмп „Кеймбридж аналитика“ работи в полза на консервативните сили и крайната десница?

„Кеймбридж аналитика“ е създадена, за да радва Стивън Банън с технологиите на Робърт Мърсър. Банън е създателят на „Брайтбарт“,  а Мърсър е собственикът на „Брайтбарт“. Така че този краен консерватизъм е в ДНК-то, в гените на „Кеймбридж аналитика“.

Вярвате ли, че ако хората разберат какви са механизмите по които стават жертва на дезинформация, вече ще могат да устояват на дезинформацията и пропагандата.

Може би не…

А дали подобен тип операции ще съпровождат изборите за президент на Съединените щати?

О, абсолютно. Изобщо не го поставям под въпрос. Мисля, че такава намеса вече се случва.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.