Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

„Параграф 22“ за износителките на петрол от Персийския залив

Робърт Могилники
Снимка: личен архив

„Параграф 22“ в Персийския залив - така най-точно може да се опише икономическата ситуация в държавите - износителки на петрол в региона, заяви в интервю за „Събота 150“ президентът на вашингтонския Институт за арабските държави от залива Робърт Могилники. Паралелът с произведението на Джоузеф Хелър обаче не е заради опасността от военни конфликти в региона, а заради парадоксалната ситуация, в която попадат чуждите инвеститори, които имат интерес към бизнес в тези арабски държави.

Зависимостта от продажбата на нефтени продукти на бюджетите на Бахрейн, Катар, Кувейт, Обединените арабски емирства, Оман и Саудитска Арабия - т.е. страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, поставя лидерите им в не по-малко парадоксална ситуация. От една страна тенденцията за „позеленяване на икономиката“ и конкуренцията със Съединените щати на петролния пазар ги принуждава да търсят други приходоизточници освен продажбата на черно злато, от друга - то е техният най-силен геополитически коз. 

Необходимостта от промени в икономическата и финансовата система накара тези държави да подпишат споразумение за въвеждане на данък върху добавената стойност през 2016 година. Засега само три от тях са го направили, но забавената модернизация има своята цена. В разговора си с Марта Младенова експертът Робърт Могилники бе категоричен, че кризата с коронавируса и сривът на цените на петрола от началото на годината са изострили допълнително проблема.

„Коронавирусът и спадът на цените на петрола от началото на тази година съвсем ясно демонстрираха, че усилията за разнообразяване на икономическите дейности в арабските държави от Персийския залив вървят с много бавно темпо. Ако погледнем приходите, които правителствата в тези държави получават от петрол и природен газ, ще видим, че на места те достигат до 70% от всички постъпления в хазната. И това се случва след десетилетия опити за реформи с цел намаляване на зависимостта от петролната индустрия.

Международният валутен фонд направи едно изследване миналата година, в което изчисли каква цена на петрола е необходима за тези държави, за да балансират бюджетите си. Сметките показаха, че стойността на барел черно злато трябва да варира между 40 и 95 долара, за да може всяка от държавите в региона да има достатъчно постъпления в хазната, за да посрещне нуждите си. В момента цената варира около 40 долара за барел, което категорично означава, че всяка от тези държави ще има сериозни бюджетни проблеми“, коментира експертът.

Всъщност всяка от тези държави от години се опитва да смени композицията на икономиката си и да намали зависимостта от състоянието на петролния пазар, което доведе и до редица данъчни промени. Преди две години Саудитска Арабия и Обединените Арабски Емирства въведоха за първи път в историята си данък върху добавената стойност - тогава със ставка от пет процента. Миналата година към тях се присъедини и Бахрейн.

„Това е вярно. Има различни варианти. От една страна, правителствата орязаха сериозно разходите си, което е бърз отговор на ситуацията през 2020 година. Няма защо да се лъжем, всички се подготвят за много сериозно предизвикателство в икономически план. Само с намаляване на бюджетните разходи няма как да се компенсира липсата на достатъчно постъпления заради ниската цена на петрола. Композицията на финансовата рамка в държавите от Залива е такава, че по-голямата част от постъпленията в хазната се пренасочват към заплати и субсидии. В бюджета на Саудитска Арабия около 50% от приходите отиват финансиране на тези две пера, но в други държави процентът достига 70.

Това означава, че когато се свият бюджетните разходи, много бързо ще се докоснат много социално чувствителни въпроси - намаляване на заплати, спиране на социални придобивки и субсидии. Ето защо заедно с намаляването на разходите, държавите от региона започнаха да въвеждат и нови данъци. Тъй като вече дадох пример със Саудитска Арабия, там ДДС-то скочи от пет на 15%. Много експерти оценяват това увеличение като изключително голяма тежест за данъкоплатците в много труден за страната икономически период“, отбелязва Могилники.

Да, новата ставка в Саудитска Арабия е от 1 юли, а очакванията са догодина Оман да се превърне в четвъртата държава от региона, която ще въведе ДДС по споразумението от 2016 година. По него все още не са предприели действия Катар и Кувейт.

„Изглежда, че и Оман работи по въвеждането на ДДС и данък върху доходите. Засега обаче парламентът в страната не приема правителственото предложение. Катар и Кувейт, които наистина са част от споразумението, все още не са толкова агресивни в бюджетната си политика, за да въведат нови данъци.

Отвъд бюджетните съкращения и данъчната политика обаче, ние виждаме, че редица арабски държави и емирствата поглеждат към дълговия пазар. През последните няколко месеца те емитираха държавни облигации и ние очакваме набъбване на дълга в региона със сто милиарда долара, за да могат страните да посрещнат затрудненията, възникнали в следствие на събитията от тази година“, посочва още Могилники.

Винаги, когато се посреща кризисна ситуация, се поставя въпросът - как могат необходимите средства да се инвестират така, че заедно с овладяването на кризата да се направи и реформа.

В кои сектори виждате разнообразяването на икономическата активност на държавите от региона?

„Това, за което традиционно се говори, е стимулирането на сектори извън петролния пазар. Например - авиация и туризъм, забавление, дори - логистика. Мисля, че вече може да изброим и примери, които показват, че това разнообразяване на икономическите сектори е успешно“

Всички тези сектори косвено са свързани с петролния пазар. Цената на петрола за авиокомпания от региона е различна за европейска такава например.... Тоест това не е истинско разнообразяване на икономическите дейности.

„В региона наблюдаваме и устрем към налагането на икономически дейности, основани на знанието и иновациите. Това се изразява най-вече в правителствените политики за финансово стимулиране на платформи, свързани с новите технологии. Говорим за „основаването“ на умни градове, за редица дигитални инициативи. И частните компании, и тези с държавно участие все по-усилено въвеждат модерни и дигитални технологии в своите бизнес модели“, казва Могилники.

Само че политическите системи в тези държави понякога притесняват чуждите инвеститори, а без тях трудно бихме повярвали, че ще има явен прогрес в икономически план.

„Политическите системи в арабските държави от Персийския залив наистина представляват „Параграф 22“ за чуждите инвеститори. От една страна начинът, по който е устроено лидерството в повечето от тези държави, означава, че дадена реформа може да бъде проведена много бързо и в сериозен мащаб. Виждаме го в Саудитска Арабия и Мохамед бин Салман, който постави на дневен ред много амбициозна социално - икономическа реформа. Той направи сериозни промени за много кратко време.

От друга страна, има сериозна степен на политически риск в тези държави и той идва именно от начина, по който е устроена държавната система в тези държави. Правилата наистина могат да се сменят за една нощ и когато видим смяна в лидерството, това може да промени всичко, което е притеснително за чуждите инвеститори.

Ако страните от региона успеят да се справят със зависимостта на бюджета си от постъпленията от петрол, няма ли това да натежи върху позициите им в геополитически план. Най-силният им коз в момента са именно петролните залежи?

„Това е много добър въпрос и аз мисля, че върху него умуват политическите и икономическите анализатори в региона. В крайна сметка, мисля, че пазарните сили ще определят докога тези държави ще могат да поддържат водеща позиция. Има различни изчисления кога ще дойде пикът на потреблението на петрол, а от него зависи и докога тези държави ще могат да използват петролната си мощ като геополитически инструмент“.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Антониу Гутериш, генерален секретар на ООН

Генералният секретар на ООН: Милиони са заплашени от глад

Има надежда за възстановяване на износа на зърно от Украйна и торове от Русия, заяви генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, цитиран от "Ройтерс". Нарушенията в украинските и руските доставки вследствие от блокадата на Черно море и санкциите срещу Русия заплашват с глад десетки милиони жители на Африка, Близкия изток и други части на света поради..

публикувано на 18.05.22 в 23:12

Евродепутати призоваха България и РСМ да намерят решение на спора

Евродепутати от всички политически сили призоваха България и Северна Македония да намерят решение на двустранния спор, за да падне ветото на страната ни до юни. В пленарната зала на Европарламента в Брюксел повечето от тях подчертаха, че не трябва да се дава възможност на Русия да дестабилизира региона. "Северна Македония направи всичко, което..

публикувано на 18.05.22 в 22:52

До 15 юни АПИ трябва да представи доклад за пътните такси

До 15 юни Сметната палата трябва да внесе в Народното събрание окончателен одитен доклад за обществените поръчки на Агенция "Пътна инфраструктура" за електронна система за събиране на пътни такси, направени до края на 2020 година. Това приеха депутатите със 161 гласа „за“. Десислава Атанасова от ГЕРБ поясни: "Стана ясно, че почти 6 месеца след..

публикувано на 18.05.22 в 22:22

Правителството подписа меморандум с „Базелски институт за добро управление“

Заради ерозиралата държава и неработещата прокуратура правителството подписва още днес меморандум за сътрудничество с „Базелски институт за добро управление“. Авторитетната швейцарска организация е независима и е специализирана в борбата с корупцията и свързаните с нея финансови престъпления. Правителството ще ползва експертизата на организацията при..

публикувано на 18.05.22 в 21:31

МОН: За специалността "Право" ще може да се кандидатства и само с оценки от матури

И през следващата академична година за специалност "Право" ще може да се кандидатства без приемен изпит, а само с оценка от от матурите, съобщиха от Министерството на образованието и науката. Висшите училища могат да решат да приемат първокурсници само с една или с две оценки от държавните зрелостни изпити. Възможността е регламентирана в  приетите..

публикувано на 18.05.22 в 21:19

Русия: Украйна може да получава ток от Херсонска област срещу заплащане

Руският вицепремиер Марат Хуснулин оцени високо перспективите за интерграция наЗапорожка област в Украйна с Русия.Хуснулин заяви, че страната му възнамерява да възстанови всички “освободени територии”. Става дума за окупираните по време на така наречената специална военна операция украински региони. По време на посещение в контролирания от..

публикувано на 18.05.22 в 21:03
Джо Байдън

Байдън приветства намерението на Швеция и Финландия да се присъединят към НАТО

Вашингтон ще си сътрудничи с Хелзинки и Стокхолм, за да останат бдителни срещу всяка заплаха за общата им сигурност в периода, докато молбите на Швеция и Финландия за влизане  в НАТО се разглеждат от страните членки. Това обещание даде американският президент Джо Байдън след като приветства намеренията на двете скандинавски държави да се..

публикувано на 18.05.22 в 20:09