Високо в небето: Семейството парашутисти Силвия Стоянова и Христо Киликчиев

Едно лято тя отива да скача с парашут - в тандем, с инструктор. С къси панталонки и с токчета, спомня си със смях той. После отива втори път. И трети. После инструкторът й казва, че трябва да запише курс и да се научи сама да си отваря парашута, а тя взема едно от най-важните си решения, приема предложението.

Той е един от най-опитните инструктори по парашутизъм, дори обучаващ инструктори и вече пилот в дроп зоната край Радомир, а тя вече е майката на детето му и един от най-важните хора във фирмата. 

За нея най-страшният момент е бил преди първия тандемен скок, защото тогава не знаеш какво да очакваш, а после, по време на курса изпълняваш задачи и идва моментът, в който започваш да се наслаждаваш на свободното падане. А с времето скоковете се превръщат в незаменима антистрес терапия:

"В момента, в който отидеш толкова нависоко, разбираш колко си малък и за какви глупости, всъщност, се ядосваме. Много помага да погледнеш света отвисоко".

Той пък, още като ученик в Казанлък, видял една обява, опитал и още след първия скок разбрал, че именно с това иска да се занимава. Скача от 1993 г. и има вече близо 15 000 скока. През 90-те години заминава за Испания - там от скатавач израства до изпитващ инструктор. По време на кризата през 2008 г. се мести в Турция, но бюрокрацията там го отказва, връща се, изгражда дроп зона в Пловдив, а после се мести в София, откъдето със съдружника си - Драгомир Недков, създават дроп зоната край Радомир.

В небето няма темпераментни шофьори, казва той, когато ги питам - коя мисъл ги успокоява, за да оставят детето си долу, отивайки да скачат. 

"Притесненията ни, свързани с малката, са - ако случайно се забавим в работата и трябва да отидем да я вземем от училище, това, че ще трябва да караме по-бързо от нормалното". Защото в парашутизма рискът е много по-малък, отколкото ако шофираш кола по пътищата.

Казват, че живеят в свой собствен свят, високо над всичко злободневно и че "оглушителната" тишина след отварянето на парашута е миг, който не може да се сравни с нищо друго. 

За пътя към мечтите и гледната точка на хора, за които почти всекидневно облаците са на 2000 метра под тях, чуйте в интервюто със Силвия Стоянова и Христо Киликчиев.

---