Световноизвестната българска оперна певица Александрина Пендачанска осъществява успешно третия си съвместен проект с Варненската опера. След галаконцерта, посветен на 30-годишната ѝ сценична дейност, с който беше открит Международният музикален фестивал „Варненско лято” през 2018 г. и спектакъла на операта „Тоска” през 2019-а, варненската публика и гостите на морската столица я гледаха в ролята на лейди Макбет в операта „Макбет” от Верди на 10 август на сцената на Летния театър.
За Александрина Пендачанска пандемията е донесла както полезни и добри неща, така и много трудности, прави равносметка певицата.
„От една страна, с голямо чувство за загуба. Хубави, важни ангажименти отпаднаха. Трябваше цяла пролет да бъда в Япония. Имах разкошни планове за фестивала, Токийския, пролетния, много престижен. От една страна, беше жалко, но от друга страна, беше ползотворен, полезен, приятен период. Някога ще си го спомняме този период с умиление“, казва Пендачанска в предаването "Каста дива".
„Беше важно тази година да се научим да бъдем максимално гъвкави, да успяваме да се справяме със ситуацията, каквато е. Да намираме начини. Да си опитваме да бъдем по-малко фиксирани, да бъдем по-отворени към новите неща. И всъщност, ако се търсят добрите страни, те стават все повече и повече.“
Ще трябват години, за да се възстанови естествената, физическа близост между хората, смята Пендачанска. „Желанието да прегърна някого, да го стисна, да го гушна…“
Всички ние – кой повече, кой по-малко, преживяваме посттравматичен синдром, допълва оперната певица. По думите ѝ годината е много преломна, с остро задействани процеси.
„Има чувство за неотложност, за нетърпение. Това неспокойствие се усеща в целия свят. И необходимост от някаква корекция. В момента виждаме протестиращите хора по света, те не са само в България, се опитват да коригират пътя на обществото и е много важно да успеят. Защото е очевидно, че светът върви в не най-добрата посока. Че може да върви в по-добра посока, управляван от повече добрина, от повече съчувствие, емпатия, споделяне, съзидание, съвместно, с много повече усещане за общност.“
Новите поколения – младите хора на протестите и в София, и по света – не могат да живеят повече по начина, по който сме се съгласявали да живеем ние и нашите родители, вярва Александрина Пендачанска.
„Те са по-непримирими, изпитват по-остро чувство за справедливост и за правилност. Аз на тях много разчитам. Винаги, винаги трябва да бъдат слушани младите. Те имат правилното чувство за бъдещето. Те ще го живеят този живот в бъдещето и имат правото и основанието да го направят – да го изградят такъв, какъвто те го искат. Това се случи и в Англия с Брекзит, и в Америка с избора на Тръмп – възрастното поколение избира живота на младите такъв, какъвто младите повече не могат да го понесат. Това не може да продължи.“
За ролята си в „Макбет“ Пендачанска признава, че ѝ носи истинска, не само сценична и драматургична наслада.
„Такова удоволствие изпитвам всеки път, когато отворя нотите на „Макбет“. С такава лекота ми се лее. Това е една от оперите, написана точно за глас като моя. Просто да пееш, без да изчисляваш всеки тон, без да го контролираш по този начин, по който трябва да се контролира гласът по време на пеене на Моцарт или на барок, на много опери от Верди също така, разбира се. Но точно ролята на лейди Макбет е тази, в която моят глас плува все едно в утробни води. Защитена съм, удобно ми е, топло ми е и ми е хубаво да пея“, разказва тя пред "Хоризонт".
„Играя с по-голямо удоволствие ролите на злодеи, отколкото на добри, мили хора. Най-вероятно защото на сцената мога да бъда това, което не мога да бъда в живота“, размишлява оперната прима. „На сцената излиза някаква част от моя характер, която изобщо я няма в реалността.“
Все пак в ролята на лейди Макбет ѝ липсва катарзиса, защото обича „тези роли, които преминават през катарзиса, през всички психологически нива на персонажа, за да достигнат до оздравяването“.
„За да се изчисти, за да стане героят или държавата добра, справедлива, светла, за да се отиде от светлата страна, трябва да се мине през катарзиса.“
Тази вечер предстои вторият спектакъл на операта „Макбет” на сцената на Летния театър във Варна.
Цялото интервю с Александрина Пендачанска чуйте в звуковия файл.
В рубриката „Горещи сърца“ ще ви срещнем с една жена от Добрич, която е посветила живота и професионалния си път на социалните дейности. Работата й с хора с увреждания и интелектуални затруднение започва преди четвърт век, когато стартира фондацията й „Николай Чудотворец“. Няколко години по-късно тя, заедно със съмишленици, създава и..
"Непрекъснато си правя равносметки, не само на рождения ден. Винаги отделям време да помисля за преживяното, но и за бъдещето . Взискателна и с изисквания към себе си съм. Бях възпитана с много дисциплина . Никога в името на самопоказване или самоизтъкване". С изкуството на Анна Томова-Синтова Сценичните образи на Анна Томова-Синтова..
" Преди предаване се опитваш да се концентрираш, да влезеш в темата и в това, което те очаква . След предаване се усещаш като в безвъздушно пространство, разсеян и отпуснат си". Това сподели в рубриката "От другата страна на радиото" на предаването "Хоризонт за вас" Пламена Бачийска, водещ на предаването "Нощен Хоризонт". Тя работи в БНР вече 26..
Проф. Кирил Топалов е носителят на тазгодишната Специална награда на София за изключителни постижения и принос в националната култура. Отличието му бе връчено на церемония в Софийската градска художествена галерия от кмета на София Йорданка Фандъкова. "Нашият град има особен дух и той се дължи на неговите творци“, каза столичният кмет на..
Габровката Маргарита Хинкова води личен дневник от 39 години насам. Не е пропуснала нито ден да опише случилото се и между страниците на десетките тефтери и тетрадки са личните истории и тези на фамилията, включително важните за страната и града събития. Маргарита Хинкова е хроникьорът на семейството. Между страниците на дневниците и се чете и..
„Много, много години се канех да напиша тази книга и вече казах - сядам, няма за кога. Много години я мислех, но я написах сравнително бързо, защото всичко беше узряло в мен и искаше да излезе на бял свят“, разказа в „Нощен Хоризонт“ Весела Люцканова . Люцканова е писател и издател с петдесет творчески и издателски години зад гърба си...
Навършиха се 100 години от основаването на столичния храм "Свети Панталеймон" От 10 години отец Димитър е председател на столичния храм "Свети Панталеймон". През годините са направени редица ремонти и подобрения в светата обител. Извършва се редовно Богослужение. Целта е хората, които посещават храма, да се чувстват уютно, като у дома си,..
България още не е осъзнала през специалните си служби, че е обект на хибридна агресия на Руската федерация. Това заяви пред БНР Иван Костов,..
" Дали е Хекимян, дали е Георгиев, дали е Терзиев – това са едни и същи кандидати на правителството. Това са кандидати на некоалицията, на сглобката, те..
Проверките в района на Царево, където се случиха големите наводнения в началото на септември, са показали, че няма прекомерна сеч . Това увери..