Благой Иванов: "Мрачната" литература не успя да се наложи у нас

Двамата герои Ейб и Дан са загубили своите съпруги и опитвайки се да заглушат мъката си в своето хоби, не приемат сериозно мълвата за Холандския поток, която обещава изцеление за болката им. Двамата се отправят към древно сказание, в което срещат демонична фигура, наричана от местните Der Fischer (рибарят - бел. ред.) – същество, изпълняващо човешките желания на твърде висока цена.

Авторът ни отвежда по много познати пътища, но по нов начин изживяваме пътуването към крайната цел, каза в предаването "12+4" редакторът на книгата Благой Иванов.

При Джон Ланган говорим не само за голямо влияние от естетиката на хорър класиците, но и за вечни теми в този жанр, отбеляза редакторът.

„Една от основните теми, може би ядрото на този роман, е темата за загубата и по какъв начин човек се опитва да се адаптира към една загуба в личен план, която е толкова съкрушителна, че разрушава целия ти живот и цялата перспектива за живеене. И в желанието си човек да намери някаква утеха за болката, той може да тръгне по този странен криволичещ път и да стигне къде? Стига до… Рибаря. Какво му се случва точно – няма да разкривам най-ключовите неща от сюжета.“

Дали „Рибарят“ е съвременен готически роман?

„Разчупването на табутата е според мен едно от основните значими неща на този тип литература, но това, което впоследствие остава, в по-късните епохи, когато тези табута вече не са някакъв шоков фактор, е че всъщност ние разбираме, че тези книги са написани добре“, отбеляза Иванов.

Този тип литература дава израз на най-тъмните кътчета на човешката природа, смята той.

В България винаги е имало проблем за мрачната литература от комерсиална гледна точка, изтъкна още Благой Иванов.

„Много автори са се превеждали, малко от тях са били успешни. Разбира се, има изключения – очевидният пример е Стивън Кинг, но този жанр не се наложи комерсиално по начина, по който се наложиха другите жанрове.“