Covid-кризата изправи малките общини пред сериозно изпитание

Кресна е една от тях.

Основното препитание на хората от Кресна е свързано с туристическия и с транспортен трафик. Над сто са малките магазинчета и заведения по международния път за Гърция, който минава през града и две села от общината. 

Почти всички затвориха в пика на пандемията - принудително, от страх и заради липса на клиенти. Тези, които се върнаха в работен режим, са малко и оцеляват на ръба.

В малкия ресторант на Иван, намиращ се на площада, има хора, но само навън. Вътре е празно. Не иска и да мисли за зимата, която за него е равносилна на фалит: 

„Два месеца не работехме, отрази се на всичко. Сметките не излизат, кредити се теглят. На ръба сме. С държавата не можем да се борим. По-добре е човек да затвори. Нямаме друга алтернатива. Дано държавата даде пари на бизнеса. Трябват ни пари, в Англия се превели по 4000-5000 паунда на човек. Най ни тревожи да не ни затворят пак. Всички трябва да бягаме от България, тук да оставим само правителството“.

На няколко километра от Кресна, отново на международния път, се намира голям хотелски комплекс, в чийто ресторант трудно се намира място. Сега е празно. Как изглежда кризата през погледа на персонала? Таня е единствената, имаща смелост да говори: 

„Празно е. Предполагам, че това се дължи на по-високите цени. Мярката 60/40 не е толкова лоша, колкото се коментираше по медиите, защото е опция да преживееш, докато почнеш работа. Мерките масово не се спазват. Разписваме формално, че правим дезинфекция. Ниско заплащане, несправедливо отношение са причина за недоволството ни, не толкова страха от заразяване“.

Малките общини като Кресна едва ли ще издържат през зимата, когато се очакват най-сериозните трусове и втора вълна от коронавируса. 

„Помощта от държавата е нищожна“, признава заместник-кметът Петър Петров: 

„Нещата в Кресна са плачевни, защото е малка община. Възможностите за препитание на хората са малки. Основно са малки магазинчета, кафенета, основна така се прехранват семейства. Повече от три месеца не работеха и това се отрази много зле. В Бюрото по труда се регистрираха тези, които работеха в шивашкия бизнес. Основно безработицата скочи от тях“.

Репортаж по темата можете да чуете в звуковия файл.