Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Бунтът върху нас и вечното изкуство - татуистът Емил Сапаревски

История за границата между кич и крясък срещу системата

5
Оръдието на труда на Емо Сапаревски
Снимка: Лъчезар Вълев
„Хората не обичат вечните неща, а татуировката е именно това.“ Думите са на Емил Сапаревски, татуист, който от близо 30 години прави своите творби на желаещите да ги имат завинаги върху кожата си. „Изотопия“ гостува на Емо в студиото му в центъра на София, за да си поговорим за бунта в нас и върху нас. 

Мастило върху хартия, мастило върху кожа

Автономията за слушане завари Емо да се подготвя за следващата си жертва, в най-арт тату смисъла, разбира се. Ани, която татуираха, докато си говорихме с Емо, чакаше за татус, свързан с една от страстите ѝ – планинското бягане.

Докато си говорихме с Емо, бръмчащите машинки шариха върху кожата на прасеца ѝ. Чаканият и получен резултат е изображение на тичащо момиче, оставящо след себе си воал от листа в огнен цвят.

Емо Сапаревски прави татуса на АниБолката, вестникът и незабравимият Лудвиг Ван

Едва ли тя може да откаже някой твърдо решил да си направи татус, но все пак… Кои са най-болезнените места и как Емо предразполага хората?

„Болката я има навсякъде. Тя е една и съща и зависи от нагласата на клиента“, обяснява Емо и ни убеждава: „Ако той вярва, че ще го боли, то така и ще стане. Но ако дойде спокоен, ще го боли 3 минути, ще свикне и после ще може да си чете вестник, докато работим“.

Ани не си носи вестник, но идва със зареден телефон и ще си „цъка“ на него, докато Емо твори.

Сапаревски предразполага притеснените клиенти… с музика, но не дет метъл.

„Пускаме повече класическа музика, защото е подходяща за работа. Незабравимият Лудвиг Ван, Моцарт, Вивалди много добре им се отразяват на хората“, разказва Емо, докато завършва работата си по нарисувания първо на хартия татус. Отпечатва го върху крака на Ани, тя се поглежда в огледалото, за да прецени мястото, размера и дали ѝ харесва как стои. Ако всичко е наред, бръмченето на машинките започва. Да, две са. По-шумна и по-тиха.

Емо ще ни въведе в анатомията на оръдието на труда.

Започваме от по-тихата и после ще увеличим децибелите.

„Тази е от модерните роторни машини, те нямат удар. Иглата влиза постепенно в кожата. Има ротор и ексцентрик, така се предава движението на иглата. Всъщност затова е безшумна“, експертно обяснява Емо. А пък другата е шумна, защото няма електромотор, а бобини и котва, на принципа на звънеца. Котвата се движи нагоре и надолу. Нашият гост-татуист използва едната за контури, а другата за запълване и светлосенки.

мастилата на Емо

Съзерцание на оръдието на труда и първо шарене

Първата машинка за татуиране Емо си поръчва от САЩ. Идва стартов пакет за татуисти - с мастила и всичко необходимо. „Когато машинката пристигна, не смеех да я отворя. Беше хромирана и много красива. Гледах я и не знаех какво да я правя“, спомня си той.

Все пак събира кураж и я отваря още на следващия ден: „Всички приятели дойдоха и започнахме веднага да се драскаме по най-безогледен и грозен начин“.

Приз най-млад и най-възрастен омастилен от Емо Сапаревски

Най-възрастният клиент на Емо е 65-годишен мъж. Желанието му е звезда на клепача. За най-младия му е трудно да каже, но помни случаи, в които тийнейджъри идват с родителите си. „Изисквам да имат навършени 18 години. Ако са под тази възраст, искам декларация от майката да ми подпише, че е съгласна“, гласят правилата на Емо.

Изкуство, бунт, кич или по малко от всичко?

Емо Сапаревски: „Въпрос на лично усещане е всичко. Ако човек си прави татуировка и иска да е бунтар, и я прави такава, че да покаже това, тогава да. Ако пък друг иска да е като Меси или като еди-коя-си певица, значи го е приел по друг начин. Има го изкуството, има го и бунта“.

Татуистът се стреми към артистичното, но бележката за тока идва всеки месец: „Бихме искали изкуството да го има повече, а мейнстриймът да е по-малко. Само че повечето мейнстрийм ти плаща сметките. По-малко изкуство е по-добре икономически“.

А пък вие можете да заложите на повече звук, отколкото на текст, и да чуете цялото интервю с татуиста Емил Сапаревски в звуковия файл.

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Ваня Кастрева - директор на РУО - София

Ваня Кастрева: За децата бих направила всичко

Веднъж казали на внучката ѝ: "Баба ти е много усмихната", а детето отговорило: " Тя така се е родила ".  Тя нито брои, нито помни добрините , които е направила. Била е много пъти обиждана от хора, които без да я познават, са говорили срещу нея - неверни твърдения. Въпреки това, запазва добротата си и продължава напред, в името на децата. Тя..

публикувано на 20.06.21 в 09:32
Петър Дундаков

Спектакълът "Песента на ветровете" на Петър Дундаков на 1-ви юли в Театър "Азарян"

" Първоначалната ми идея беше "Песента на ветровете" да не е единичен концерт , а да е платформа, която да се развива, във всяко ново издание да има нещо различно".  Това каза специалният гост в "Хоризонт за вас" - композиторът Петър Дундаков.    Той сподели, че концертът има постоянна публика и интересът към него става все по-голям:..

публикувано на 18.06.21 в 17:01

Космическият архитект Калина Калчева и градът в пещерите на Марс

Калина Калчева е архитект и дизайнер. Тя стигна до полуфинала в конкурса на НАСА „Марс Сити Стейт“ с проекта си за град на Марс „Марс 25“.  С него Калина се дипломира във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.  „В гимназията моите приятели се занимаваха с астрономия и в средата на гимназиалните си години бях привлечена и аз...

публикувано на 18.06.21 в 11:19

Араш в "Нощен Хоризонт" - за музиката, вградена в корените

"Аз винаги съм бил дете с много енергия.  Винаги съм искал да правя хората щастливи . Когато започнах да се занимавам по-сериозно с музика, всичките ми приятели бяха шведи. По това време слушах предимно американска, английска музика, шведска. В корените си - от по-ранните ми детски години  в Иран бях запазил спомена за една песен, която..

публикувано на 16.06.21 в 01:20
Кристиян Калоянов

Кристиян Калоянов: За мен е голяма тръпка да бъда и солист, и камерен изпълнител

Концерта "Рапсодии" на Симфоничния оркестър на БНР с диригент маестро Марк Кадин ще се състои на 18 юни в зала България. Събитието ще се излъчва от Глобалния медиен алианс "Еврорадио" на няколко континента в реално време. Освен емблематичните рапсодии на българските класици, кулминацията на вечерта ще бъде "Вардар" на Панчо..

публикувано на 14.06.21 в 17:06
Диана Ковачева

Диана Ковачева: Усеща се тревожност сред тийнейджърите заради пандемията

„ Учениците се усещат тревожни и по-малко мотивирани да се върнат в една по-контролирана и стриктна среда, каквато е присъствената форма на обучение, и когато след моя среща с ученици от Столичната професионална гимназия „Княгиня Евдокия“ те ми казаха, че биха се срещнали с психолог , но ако може това да е анонимно, реших още в петък и поставих..

публикувано на 14.06.21 в 11:32

Ема Стоунекс: Трябва да се борим с мрака, докато можем

„ Идеята за „Мъжете от фара“ се появи преди 10 години , когато се запознах с истинската история. Тя се е случила много отдавна в Шотландия. И в романа ми трима мъже, работещи във фар, изчезват безследно. До днес никой не знае какво се е случило с тях.  След себе си тези хора оставят няколко много странни улики . Хората, които отиват да ги..

публикувано на 13.06.21 в 15:07