„Въображението ти е една вихрушка, която трябва да излезе и децата трябва да я поемат.“ Така изглежда мисията на Десислава Димитрова, учител по информатика и информационни технологии в училище „Св. св. Кирил и Методий“ във Велинград.
В предаването "Преди всички" тя описа как е преминал за нея периодът на дистанционното обучение:
„Мисля, че им беше в началото по-трудно, докато свикнат, защото трябваше да си изградят един друг режим на работа. С обясняване по–набързо, защото часовете бяха по 30 минути. След това имаха натовареност следобед. Трябваше да си пишат проектите, домашните. Не им беше много приятно, но впоследствие вече свикнаха.“
За родителите обаче е било много стресиращо, признава Десислава Димитрова, която е и класен ръководител на пети клас.
„Непрекъснати разговори, почти през целия ден с тях. Всеки ден, защото те са далеч от нашата сфера и им беше много странно как всичко ще се случи, как ще бъдат ангажирани децата, ще получат ли необходимите знания. Доста от родителите останаха без работа. Беше трудно, но впоследствие прекараха повече време с децата си и мисля, че това им се отрази много добре.“
Дистанционното обучение е направило Десислава по–търпелива.
„Защото беше трудно всичко на момента да бъде предадено, казано, показано. Аз по принцип искам много бързо да се случват нещата. И те ме научиха в момента на едно голямо търпение, че аз трябва да съм изключително търпелива към тях“, отбелязва преподавателката и отчита „страшното натоварване“ и „страшния стрес“ и за деца, и за родители в необичайната ситуация.
„Аз не съм се замисляла дали, примерно, нещо е уредено в тази ситуация от гледна точка на министерство или така нататък. За мен беше важното аз да съм пред компютъра, да си предам урока. Аз правих видеа, с които да им помагам да си научат по-лесно уроците“, сподели още тя.
Десислава Димитрова се учи от своите ученици и е сигурна, че при следващо преминаване към дистанционно обучение учителите като нея ще се справят. През 2018 година училището във Велинград започнало да използва приложението за класна стая на Гугъл, а девет от преподавателите преминали специално обучение за работа с приложения, учениците също използвали инструментите.
„Там те развиват творчество, там те развиват мислене. Те там се чувстват най-добре. Не да е точно по-конкретен план, но примерно една от задачите на 8-ми и на 11-и клас, те работеха в екип, колкото и невъзможно да беше, то се случи, те си направиха сайтове, които бяха свързани с безопасен интернет. Изготвиха си брошури да различни кътчета в България, красиви, по техен си модел, по това как те виждат. Водих и един клуб „Деца в дигиталния свят“, който също трябваше да бъде онлайн. Накрая завършиха и всяко дете написа есе „Какво е за мен дигиталният свят“. По-малките ученици, четвърти-пети клас, го описват като една стая, в която всичко е там. Лаптопът, телефонът, госпожата е там. Всичките сме заедно и сме в една стая“, разказва още Димитрова.
Преподавателката по информатика от Велинград е на мнение, че новата учебна година трябва да започне присъствено.
„Защото все пак контактът с децата на мене ми липсваше - живия контакт. По интернет няма как да ги прегърна. Аз винаги съм чувствала тяхната обич. Всеки ден казваха: „Госпожо, липсвате ни. Госпожо, кога ще сме на училище?“. Живият контакт е нещо незаменимо, защото аз, освен че съм техен учител, аз съм и техен приятел. Много децата ми споделят и лични неща. Говорим си за неща, които си извън училището. Липсва ми това да ги виждам, да се смеят, да ми задават въпроси, да са около мене. Така че силно се надявам да бъде присъствена.“
Отличието, което ѝ бе присъдено от Българската асоциация за информационни технологии, кара Десислава Димитрова да се чувства дигитален будител.
„Защото се показа и се доказа, че наистина българските учители са велики и са будители. По принцип учител означава будител за мен, а сега това определение – дигитален, е въз основа на тази обстановка, в която трябваше всички да живеем.“
Аз съм един щастлив писател , казва за себе си Димо Райков, който в края на месеца ще навърши 70 години. Животът му е разпънат между две епохи – на социализма и на прехода: "Може би оттам тръгва и моето щастие. 35 години в единия начин на живот, коренно различен от другия, и 35 години в другия. Това са две епохи, взаимно мразещи се,..
Тя е актриса, режисьор, театрален педагог. Тя е Вероника Христова и въпреки че преодолява ежедневни прегради с инвалидната си количка, живее за мига и за споделените преживявания. В „Горещо сърце“ ви срещаме с още един човек от екипа на Дневния център за хора с епилепсия в София – човек, който провокира децата да се забавляват и да..
Значимостта на личностите от миналото за съвременните творци, е темата на "Нощен хоризонт" в разговор с п редседателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов . Заедно с нeго се връщаме назад във времето към важни и вдъхновяващи моменти за мястото и ролята на родните ни класици в днешния свят , влиянието им върху нашата..
"Може би преди три години започнах да пиша романа , паралелно с разказите, които изненадващо за себе си, също започнах да пиша по време на пандемията, сподели за "Нощен Хоризонт" проф. Панайот Карагьозов, преподавал дълги години в СУ и автор на новата си книга- "Петте кьошета" . "Петте кьошета" е първият роман на проф. Панайот Карагьозов , който..
Весела и небрежно звучаща като италианска канцонета – така описва себе си оперната певица Кристина Александрова, гост в рубриката „Горещо сърце“. Тя е незряща и от няколко години работи като музикотерапевт с деца и младежи от Дневния център за хора с епилепсия в София. На 44 години Кристина Александрова продължава да сбъдва мечти, да се..
Павликени има своята нова спортна гордост. 77-годишната Надка Денчева смая всички и с майсторство и издръжливост спечели златния медал за ветерани на 50-ия национален мастърс турнир по тенис на маса в курортния комплекс "Албена". Бившата трактористка не се дава на младите , продължава да спортува, готви се за следващия си турнир и е запалена фенка..
Фотографията дава възможност да разказваш. Това каза в предаването "РадиоТочка" актьорът Владимир Карамазов, който е и награждаван фотограф. "В последната година и половина се пренасочих към най-смислената част от фотографията, заради която исках да стана фотограф, защото исках да започна да разказвам моите истории и темите, които мен ме..
Така рекламираният влак София – Бургас пътува 5.55 минути. Според разписанието на БДЖ от 1973-74 г. същият влак по същия маршрут се е движел за 4.40..
Зачестяват случаите на онкологично болни пациенти, които идват в Клиниката по урология на Университетската болница в Пловдив, след като са били..
Сложна остава ситуацията и при двата пожара в Малешевска планина и в Струмяни, както и в планината Славянка. И двата фронта остават активни. Около 6000..
Ясно