Румен Драганов: От кризата спечели туризмът с човешко лице

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Диана Дончева с Румен Драганов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Аз съм 40 години в туризма и не си отговарям на въпроса за тези мастодонти. Настроиха, настроиха, настроиха огромни жилищни комплекси. За какво, след като туризмът е човешки туризъм?“

„Не успяха големите хотелски комплекси, които изкуствено стояха и като постройки, за които говорехме, че има презастрояване, които разчитаха на нискобюджетни туристи и работеха с външен персонал от Украйна и Молдова“, допълни той.

Кризата идва като по учебник и е вид тест за устойчивост, смята Драганов, който нарече туристическия сезон необикновен. „В учебника това пише – подобрявайте местната икономика, създавайте работни места. Вижте какво е в Швейцария, в Австрия, в Италия – как работят тези градчета? Те да не би да пуснаха някой с куфарите с пари да им настрои небостъргачи?“

„Може ли при едно такова силно залюляване на системата, каквото беше създадено с Covid-19, да оцелее системата? Това, което наблюдавахме през това лято – къщите за гости, малките семейни хотели, частните квартири, тези, които главно бяха стъпили на българския пазар и на съседните пазари, оцеляха“, подчерта Румен Драганов.

Не можем да кажем, че туризмът претърпя катастрофа или се случи нещо, което застраши основите на туризма, заяви Драганов. След като българите се оказаха основни посетители на морските ни курорти през това лято, Драганов открои проблема с паркирането. 

„И се оказа, че точно тези морски комплекси не са изчислени за толкова автомобили, разчитайки на чартърни туристи, които идват със самолети. Има проблем с паркирането. Това трябва да мислят общините оттук нататък.“

Местните общности трябва да имат организация за създаване на работни места и когато има такова залюляване на системата, да няма стотици уволнени, а кметът на общината да се чуди каква алтернативна заетост да измисли за населението, изтъкна експертът и очерта успешните модели за развитие на туризма.

„Толкова спокойно човек може да се разхожда в Несебър, в Созопол, отколкото с това многомилионно натоварване, което правят нискобюджетните туристи, които стоят в някакви китайски стени, построени върху дюни, парите се превеждат в офшорни компании, работят украинци и молдовци. За какво сме го построили всичкото това? За кого работи тази система? Докато едно градче като Поморие – прекрасно градче, пълно, по шевовете се пука от българи и хората си работят добре, и ресторантите са пълни и всеки, който има туристически бизнес, е доволен.“

Град Елена е прекрасен пример какво означава да правиш туризъм като стратегия, концепция, политика и община, посочи още Румен Драганов.

Есента трябва да се засилят културните програми, защото в този сезон е силен културният туризъм. „И от тази гледна точка е важно да позиционираме всеки един град“, смята Драганов, който отбеляза, че морските градове са „силно увредени от мисленето, че там има море и като няма море, туризмът свършва“. През зимата ще има силен уикенд туризъм, зимата не е ски, категоричен е той.

Къща за гости в село Кладоруб Снимка: БНР

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.