Covid-19, икономическа криза, расизъм - избори за президент на САЩ като никои други

Американската демокрация е пред катаклизъм - заради отказа на Доналд Тръмп да гарантира, че ще признае изборните резултати, ако загуби от Джо Байдън, и ще сдаде властта мирно. Изключително важно в тази връзка ще е кого ще номинира Тръмп днес за върховен съдия на мястото на Рут Гинсбърг и дали наистина Върховният съд в крайна сметка ще се наложи да решава кой да е следващият президент.

Covid-19, икономическата криза, расизмът са на върха на дневния ред в предизборната кампания. За големите неизвестни, които ще останат до самия ѝ край Тоня Димитрова събра мненията на Марк Розел - декан на факултета по политика и управление към университета „Джордж Мейсън“, на професор Джефри Стоункеш - политолог от университета Сиракюз, и на Брадли Джоунс от Pew Research Center:

В сряда беше повдигнато обвинение само срещу един полицай за убийството на Бриона Тейлър - афроамериканка от Кентъки, която загина при полицейска акция през март. И полицаят е обвинен не в убийство, а в застрашаване на хора в хода на акцията. Това беше достатъчно да взриви Америка -  протести заляха отново големите градове. В град Луивил, в щата Кентъки, беше обявено извънредно положение и бяха разположени части от Националната гвардия. Двама полицаи бяха простреляни.

Едните искат справедливост, другите ред и законност - двете страни крещят една срещу друга толкова силно, че не се чуват. Единственото, което владее ситуацията, е гневът. Според професор Джефри Стоункеш от университета Сиракюз говорейки за политика, американците са готови да експлодират.

Разговорът е невъзможен

„Либералите гледат CNN и MSNBC и се гневят, консервативните гледат „Фокснюз“ и също се гневят на случващото се в Америка. И може да се каже, че и от двете страни бележат огромни печалби като провокират гняв“.

Разговорът е невъзможен, твърди професор Стоункеш - още по-малко компромисът и надпартийните решения.

„Мисля, че резултатът е общество, в което има все по-голям процент хора и от двете страни, които смятат, че другите са заплаха за Америка. Смятат, че ако другите победят, Америка ще се разпадне. Ако следите кампанията, ще видите, че Тръмп непрекъснато говори, че той е единственият, който стои между хората и кончината на Америка. Либералните групи също казват, че ако Доналд Тръмп е преизбран, ще настъпи краят на Америка. Не е лесно да водиш разговор, когато мислиш, че другите са заплаха за американската демокрация“.

Pew Research Center изследва нагласите на американското общество - проучванията им показват, че разделението между привържениците на републиканците и демократите e дори по-дълбоко, отколкото през 2016-а. Все повече американци поставят под въпрос правото на мирен протест, все по-малко вярват на правителството.

Брадли Джоунс е изследовател в Pew Research Center:

„Конгресмени, политолози изучават поляризацията на елитите и заключението е, че тя от поколения не е била по-голяма. Със сигурност посланията, които елитът изпраща до избирателите, са по-ясни и това изостря различията между партиите“.

Професор Стоункеш твърди, че за това допринася и голямата поляризация на медиите:

„Ако срещнете някого, който гледа „Фокснюз“ през цялото време и после някого, който гледа CNN или MSNBC- ще си помислите, че те са от два напълно различни свята. Фактите, с които боравят, мненията им за случващото се - за протестите, за престъпността,са напълно различни. Стана така, че хората много трудно разговарят - ако започнете разговор, осъзнавате, че събеседникът ви разполага с много различни от вашите факти.

Рязка промяна в основния дебат

От Pew Research Center установяват и рязка промяна в основния дебат в Съединените щати в сравнение с предишните президентски избори.

„През 2016-а голямото разделение между привържениците на Доналд Тръмп и на Хилари Клинтън беше имиграцията. За разлика от тогава сега се засили дебатът за расизма. Има групи избиратели, които гледат скептично на идеите, че белите са привилегировании че е по-трудно да бъдеш афроамериканец - че има системен расизъм. Тази група избиратели е достатъчно голяма, за да привлича политици, които да споделят тези възгледи“.

През 2016-а година Доналд Тръмп успя да спечели вота и да събере мнозинство в Избирателната колегия, въпреки че Хилари Клинтън спечели популярния вот. Тогава Тръмп направи нещо уникално, твърди Марк Розел от университета „Джордж Мейсън“, като спечели щатите Мичигън, Пенсилвания и Уисконсин.

„Ключът за тези избори е дали Тръмп ще задържи щатите от Средния запад, които му осигуриха победата през 2016-а. Тогава той им обеща да съживи производствения сектор - индустриалните предприятия, които осигуряваха работни места на хората там. Но не успя да изпълни обещанията си. Може ли все още да разчита на подкрепата на тези избиратели, въпреки че не успя?“.

В хода на кампанията Джо Байдън и Доналд Тръмп предприеха противоположни тактики- първият провежда срещите си онлайн или в зала едва с няколко души заради пандемията, а вторият продължава своето турне из страната все едно коронавирусът не съществува.

Медийната активност като предимство

Според Джефри Стоункеш Доналд Тръмп има предимство с умението си да влиза в медиите и да всява страх.

„Нещо уникално се случва през последните 3 години и то е, че Тръмп има забележителна доминация в медиите, майстор е в умението да влиза в медийния поток и използва особено социална медия като Туитър. Не се страхува да атакува опонентите си, отвръща на всеки, който го напада. Има много лоялни последователи и те наистина го слушат. Има много сенатори, конгресмени, които се страхуват от атака на Тръмп в Туитър, не искат да му се опълчват, именно защото има лоялни последователи“.

За разлика от Тръмп Байдън се опитва да обхване възможно най-много избиратели, а не само твърдата база на демократите, казва професор Стоункеш.

„Това е деликатен танц. Да вземем кандидат като Джо Байдън - той не е краен либерал, но много крайни либерали му оказват натиск да приеме техните идеи. Той трябва да намери златната среда. За разлика от него Доналд Тръмп се обръща към своята твърда маса поддръжници и не се опитва да достигне никого извън нея. Традиционно двамата кандидати не правят така, а се опитват да се доближат до средата между демократи и републиканци“.

Проучване изнервя демократите

Нови проучвания на „Вашингтон пост“ и „Ей Би Си нюз“ от тази седмица правят демократите по-нервни. Според тях Тръмп води с малка преднина във Флорида и в Аризона. Избирателите и в двата щата дават висока оценка на президента за икономиката. А Байдън е изправен пред още един проблем - медиите зад Океана го наричат „Латинопроблема на Байдън“. На 15 септември той се опита да спечели латиногласове, като пусна на телефона си песента „Деспасито“ на събиране на пуерториканци във Флорида.

Но „Деспасито“ като че ли няма да спаси Байдън. На тези избори латиносите са най-голямата група избиратели, освен белите американци, и за първи път в историята броят им надвишава този на афроамериканците. Броят на регистрираните избиратели от латиноамерикански произход се е увеличил значително в щати като Флорида, Аризона, Мичиган, Невада, Пенсилвания, Уисконсин и Охайо. Републиканската партия е наясно с това и активно ги ухажва, докато Байдън отсъства.

Кой ще излезе да гласува е от решаващо значение

Марк Розел от университета Джордж Мейсън:

„Кой ще излезе да гласува е от решаващо значение. Това, за което Джо Байдън и демократите много се опасяват в момента, е латино вотът. Най-бързо разрастващият се сегмент от американското население са латиносите. Фактът, че демократите успяват да привлекат едва две трети преди 4 години, в сравнение с една трета през 2012-а, беше проблем за Хилари Клинтън. Фактът, че някои проучвания показват, че Тръмп е обрал няколко процента повече от латино вота и се представя по-добре сред тезиизбиратели, отколкото през 2016-а, би трябвало да е повод за тревога у Байдън и демократите. Голяма част от тази кампания ще бъде фокусирана върху латиноизбирателите и техният вот ще бъде ключов в някои от най-големите щати като Флорида, например“.

Предстоящите президентски избори са исторически и заради още един факт - за първи път над 60% от гласоподавателите ще гласуват предварително по пощата. В някои щати бюлетините се изпращат масово на избирателите, в други само ако заявят, че искат да гласуват по пощата, казва Брадли Джоунс от Pew Research Center.

„Това е голямата неизвестна в тези избори. Когато питаме хората как предпочитат да гласуват,определено голяма част отговарят, че предпочитат да дадат своя глас по пощата. Това зависи от партийните им предпочитания - демократите предпочитат пощата, защото това е посланието, което техният кандидат им изпраща. Но има и също географски компонент - няколко щата - Орегон, Вашингтон, Хаваите и Юта, които имаха планове дори преди пандемията да проведат гласуване изцяло по пощата. Ще видим как този вид гласуване ще повлияе на възприятието на хората за честността на целия процес. Има много спекулации за броенето в изборната нощ“.

Изборна нощ или изборна седмица

Разделението между гласуващи в изборния ден и по пощата е по партиен принцип, твърди Марк Розел:

„Статистически погледнато привържениците на Тръмп е по-вероятно да гласуват в изборния ден и не са склонни да носят маски. Това е политическият ефект от пандемията“.

Розел прогнозира, че изборната нощ ще прерасне в изборна седмица:

„Какво ще се случи в изборната нощ? Резултати ще идват за тези, които са гласували по традиционния начин на 3 ноември. Но броенето на бюлетините ще отнеме няколко дни, а може би и по-дълго. Не съм сигурен, такова нещо не сме правили досега. Ето защо няма да знаем резултата в самата изборна нощ. Ще трябва да изчакаме да бъдат преброени и гласовете по пощата“.

Но именно масовият вот по пощата може да се окаже и предпоставка за тежък следизборен процес. От XIX век в Съединените щати не е имало президент, който да не приеме изборния резултат. Изборите през 1876 година са пълна бъркотия и изпитание за конституцията на Съединети щати именно заради подозрения за изборни измами. Тогава спорът е разрешен едва два дни преди церемонията по встъпване в длъжност на Ръдърфорд Хейс от Републиканската партия. Повече от два века по-късно Тръмп вече ясно заяви, че няма да има предаване на властта.

„Искаме да се отървем от бюлетините по пощата и всичко ще е мирно, няма да има предаване на властта, честно казано. Ще има продължение на управлението. Бюлетините са извън контрол. Знаете това и знаете ли кой го знае най-добре от всички други – демократите“.

Според Марк Розел подобно развитие на събитията може да дестабилизира цялата страна.

„Има опасения за този изборен цикъл. Просто ще повторя думите на президента, който обяви, че може и да не приеме изборния резултат, ако с преброяването на гласовете по пощата Джо Байдън се окаже победител. Президентът публично обяви, че има гигантски измами с гласуването по пощата и подлага под съмнение легитимността на процеса. Но тук, пак се връщаме към федерализма и как всеки щат контролира изборния процес. Щатът решава, не федералното правителство. Доналд Тръмп може да казва каквото си иска за гласуването по пощата и да поставя под въпрос законността му, но от отделните щати зависи как да се проведат изборните процедури“.