Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Рафаел Глюксман: Дойде краят на европейската наивност

Външната намеса не се състои само от дезинформация, казва председателят на новосъздадената комисия в ЕП

Рафаел Глюксман
Снимка: БНР

Председателят на наскоро създадената в Европейския парламент Комисия за външна намеса Рафаел Глюксман казва в интервю за "Хоризонт", че след като внимателно проучи случаите на дезинформация в ЕС, ще излезе с препоръки за промяна на законите, с които да бъдат защитени европейските граждани. Като конкретни страни, от които идват такива заплахи,  той посочва Русия и Китай.

Глюксман, който е член на Прогресивния алианс на социалистите и демократите подчертава, че в групата му има "смазващо мнозинство" в подкрепа на тази комисия, въпреки несъгласието на някои негови колеги, в т.ч. и от България, и тя ще свърши работата, за която е създадена.

Запитан как вижда ролята на новосъздадената комисия, Рафаел Глюксман коментира:

Това е знак за края на европейската наивност. Ние сме изправени пред външни атаки - дезинформационни кампании, хибридни заплахи, финансиране на антиевропейски политически партии и трябва да се изправим срещу тях. Досега само анализирахме намесата във всички избори и си казвахме: "Олеле, има руска намеса в кампанията за Брекзит! Вижте какво правят руските служби с Лигата в Италия", но никога не е имало общ подход по проблема в Европейския парламент. Първата ни отговорност е да поставим диагнозата за заплахите, които тегнат върху нашите демокрации и на второ място - да направим програма за законодателни промени, които ще позволят на ЕС да се защитава.“ 

Дезинформацията е в сърцевината на нашето безпокойство и то не само когато става въпрос за "лоша информация", каквато винаги е имало. Говорим за координирана кампания, чиято цел е да заблуди общественото мнение в Европа, подчертава Рафаел Глюксман.

Например кампании, в които ви обясняват, че има инвазия на мигранти или орди от хора с нетрадиционна сексуална ориентация, които идват да завземат дадена държава и при които сайтове, свързани едни с други, разпространяват тези информации навсякъде в Европа. Целта е да се подкопае доверието в институциите, медиите, във всичко, което държи живи нашите демокрации. Така демократичният консенсус в Европа е изправен пред риск.“

„Има доста фалшиви новини, които циркулират за политически личности. По време на предизборните кампании имаше дирижирани движения по социалните мрежи, чиято цел беше да внушат, че този или онзи кандидат е замесен в една или друга афера, което изобщо не беше вярно. А това би могло да има пряко влияние върху самия вот“, допълва Глюксман. 

Първо трябва да поработим върху отделните случаи, които после да ни позволят да изготвим общо законодателство, изтъква ръководителят на комисията за външна намеса.

„Има кампании, които са различни в зависимост от различните страни и тревогите на хората в тях, но имаме нужда от обща рамка, с която да защитим хората. Така че ние ще се заемем с проучването на конкретни случаи и след това ще изготвим препоръки, които да важат за всички страни. Когато независимите медии в дадена страна са слаби, тя е много по-сериозен обект на дезинформация. Колкото по-непрозрачно е финансирането на политическите партии, толкова повече те са зависими от средства, идващи от външни сили. Да, ще проучим ситуацията случай по случай, страна по страна, за да разберем логиката на действие в тях. Но има логика, която навсякъде е една и съща, независимо от темата, която се развива - накрая се озоваваме във фабрика за тролове в Санкт Петербург. Тя пуска първите съобщения, а те се поемат и възпроизвеждат от действащи лица в държавата. Така че това, което ние трябва да разберем, е как, въпреки че тези кампании всеки път са различни, схемата винаги е една и съща. И да се защитим от нея.“

Задачата е огромна, но досега проблемът беше третиран на парче в различните комисии на Европейския парламент и липсваше общ подход, отчита Глюксман.

„С частта за външната намеса се занимаваше външната комисия, а с дезинформацията - за граждански свободи. А тези две неща трябва да се свържат, защото външната намеса се провежда чрез дезинформационна кампания. Проучването само на част от проблема няма да даде решението и така се стигна до създаването на тази комисия. А и, както вече казах, работата е огромна - трябва толкова много случаи да се проучат и после да се дадат препоръки за промяна на законите. От друга страна, имаме ли време за чакане, след като сме си дали сметка, че всички избори се съпътстват от дезинформационни кампании? Свидетели сме на подриване на демократичното пространство. Съществувалата дълго време наивност и невинност в европейските страни, които през 90-те години твърдяха, че Европа няма врагове, че либералната демокрация ще просъществува вечно, отмина. Не живеем във време на братство, а в изключително конфликтен свят, в който на границите на ЕС има враждебно настроени сили към европейския проект, а в самия съюз има групи, изцяло предразположени да работят съвместно с тях. Какво правим в този случай? Наблюдаваме отстрани или се решаваме да защитим не само правата на нашите граждани, но и суверенитета на Европа? Аз не мога да оставя Владимир Путин да дестабилизира страните една след друга, особено в Източна Европа“, подчертава Рафаел Глюксман пред БНР. 

Ще каним експерти и хора, които да правят проучвания по специфични случаи - било за корупция или дезинформация, пояснява той.

Външната намеса не се състои само от дезинформация, колкото и важна да е тя. Съществува и въпросът с финансирането на политическите партии, кибератаките срещу неправителствените организации, държавни институции, кандидати на избори.  Всичко това е част от обща схема и подход - на дестабилизация на европейските демокрации. Това, което до днес смятахме за постижение, се оказа крехко. И в този случай или си заравяш главата в пясъка и се надяваш това да мине и Владимир Путин и Си Цзинпин да станат добри и да си кажат, че в крайна сметка ЕС е  много готин, или решаваме да защитим нашите демокрации. За да го направим, трябва да работим, за да дадем средствата на службите, които се опитват да защитят публичния ни дебат, да променят някои закони и вероятно да се създадат по-жизнени демокрации. Тоест, най-добрият начин да се защитим срещу такива намеси, е да имаме информирани граждани, които да участват в обществения живот на своите страни, стриктни правила за прозрачността при финансиране на политическите партии и капацитет на публичните финанси да създават независими медии и политически партии, без да искат пари от Владимир Путин.“

Няма как да има цяла комисия само за една държава, например Китай, казва още Глюксман.

„Видяхме какво се случи по време на пандемията - очевидно имаше дезинформационна кампания, която идваше оттам. А и е явно, че Китай навлиза спокойно в европейските политически системи. Но при крайната десница, в чиито платна в момента имам попътен вятър, е ясна връзката с режима на Владимир Путин. Става дума за финансова връзка, от една страна, от друга - на сътрудничество, но и на идеология. Те посочват като пример начина, по който той управлява Русия.“ 

„Това, което за нас е ясно е, е че за  тази комисия има съгласието на повечето групи в Европейския парламент и тя ще се дистанцира от каквато и да било групова логика. Единственото, което има значение, е европейската демокрация да бъде предпазена от външна намеса. Ако има недоволни, това няма да е наша работа, ние ще вървим напред, защото това, което е заложено на карта, е много по-важно, отколкото принадлежността към една или друга политическа група. Тук не става въпрос за ляво и дясно, социалдемократи или народна партия. На карта е поставена защитата на общата рамка, в която ние имаме нашите различия, несъгласия и противоречия“, заявява Глюксман.

Не сме на път да създадем министерство на истината, категоричен е той.

„Няма да им кажем: "Имате право да мислите така, а не иначе". Това, че хората смятат, че трябва да вземат парацетамол, за да се излекуват от коронавирус, не е мой проблем - аз не съм лекар. Аз искам да знам дали има чужди държави, които са успели да ги убедят да го правят. Аз няма да кажа нито че това е така, нито че не е. Не е това моята роля. Това, което бих искал да видя, е дали има дирижирана кампания отвън, която да внушава на хората да гълтат парацетамол, за да лекуват Covid-19. Ако е така, става дума за действие, което цели да дестабилизира обществото, а не просто за неправилно мнение.“ 

Смятахме, че няма да има нужда да се грижим за нашите демокрации, но не се оказа така. Ако не правим това, те ще увехнат и загинат, смята Рафаел Глюксман.

В момента има нехаресване на институциите, а това е общ проблем и за Западна, и за Източна ЕвропаСъщото важи и за политическия живот, презрение към политическия и медийния елит и на това трябва да се отговори. Ние ще се опитаме да осигурим елементите, които ще ни позволят да възстановим демократичната плът, защото само здраво тяло може да окаже съпротива на такива намеси.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Русана Бърдарска: Бъдещето ще е по-лошо от настоящето

Русана Бърдарска е автор на книгата "Опитът" и преводач в Европейската комисия. В едно поздравление за 24 май, вдиеобръщение към българите емигранти, Бърдарска каза, че езикът е нашата родина. "Това е онази съкровена родна стряха, иначе клиширана - родината в сърцата ни, това е нашата родина, езикът е нашата родина, която ние трябва..

публикувано на 30.10.20 в 13:28

Поредният атентат във Франция показва крах на френската система да интегрира голям брой хора

„ Изключително тежък е контекстът на този пореден терористичен акт във Франция , в Ница вчера“, коментира в „Преди всички“ Стефан   Манов пряко от Тулуза  - Франция за страната, която се намира между терора, коронавируса и мюсюлманския бойкот. „ В рамките на един месец във Франция се отбелязаха три терористични акта . Започна се с опита за..

публикувано на 30.10.20 в 10:37

Частни школи и учебни центрове ще фалират при продължително затваряне

Много от частните образователни школи и занимални ще бъдат изправени пред реална заплаха от фалит, ако останат затворени за продължителен период от време заради противоепидемичните мерки. Това предупреди пред БНР Миглена Генчева, която е собственик на такава школа. „Март месец, когато ни затвориха за няколко месеца, има колеги, които фалираха,..

публикувано на 30.10.20 в 10:21

Красимир Гаджоков: България отказва да се поучи от световния опит с Covid-19

Българското правителство пропусна да проведе обяснителна кампания, с която да информира и да подготви хората за втората вълна на коронавируса . Така смята Красимир Гаджоков, консултант по информационна сигурност в голяма канадска телекомуникационна компания. Сънародникът ни, който живее и работи в провинция Онтарио, е на мнение, че лятото е било..

публикувано на 30.10.20 в 08:28
Американците демонстрират висока активност на предварителните избори за президент.

Резултатите от президентския вот в САЩ ще се гледат под лупа

След като американските власти се обединиха около заключенията, че Русия се е намесила в изборите за президент през 2016 година, бяха предприети мерки това да не се случи отново. Опазването на инфраструктурата е една от темите, касаещи президентския вот тази година. Малко преди изборите от „Майкрософт“ заявиха, че са осуетили опит за..

публикувано на 29.10.20 в 12:49

Обществено обсъждане на новия закон за ВиК-сектора

Над 130 милиона лева са несъбраните вземания от ВиК-операторите като цяло. С новия закон за водоснабдяването и канализацията се очакват по-сериозни действия за събирането им, включително по съдебен път. „Доволен съм, че вече се предлага отделен специализиран законопроект за ВиК-проблемите , това ще даде необходимата тежест на отрасъла“,..

публикувано на 29.10.20 в 11:53
Галина Герасимова

Галина Герасимова: Внушението ни разболява

"Ако гледаме на сегашния си живот като плод на миналия, то е добре да помислим как живеем сега, изграждайки си тялото“, каза Галина Герасимова в предаването "Нощен хоризонт". Вече 21 години тя работи за разпространението на духовното наследство на Петър Дънов, автор е на документални филми за него. Учителят Петър Дънов препоръчва при възникване..

публикувано на 29.10.20 в 11:22