Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Дезинформацията като заплаха за демокрацията

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Дезинформацията заема челно място в списъка със заплахи за демокрацията. Държави като Естония, Украйна и Грузия са били обект на вълна от дезинформация преди темата да стане основна в САЩ. Русия се сочи като главен виновник за разпространението на невярна информация с политически цели.

„Дезинформацията, независимо дали идва от Русия, Китай или някъде от средата у нас, продължава да е заплаха за демокрацията. Не може да избираме срещу какво да се борим и срещу какво да не се борим. Ако направим това, се стига до неефективен ответен удар от наша страна.“ Мнението е на Нина Янкoвич, автор на книга, проучваща руското влияние в различни точки на света в търсене на работещи модели за отговор – „Как да загубиш информационната война: Русия, фалшивите новини и бъдещето на конфликтите“.

Книгата представя случаи в страни от бившия социалистически блок. Авторът разглежда ситуацията в САЩ и пътува до Естония, Грузия, Полша, Украйна и Чешката република, за да документира от първо лице ефекти от дезинформацията и модели за ответни реакции.  

Едно от заключенията е, че Москва има различен подход в зависимост от уязвимостите в съответното обществото. В Естония на прицел са били оплакванията на руското малцинство.  

„Това са оплаквания, които са реални и Русия ги открива и експлоатира като използва понякога традиционните медии, понякога социалните медии, понякога протести в реалния живот. В Украйна нещата са по-различни. Там Русия се опитва да прокарва повествования против НАТО и Европейския съюз, опитва се да представя управляващите в Украйна като фашисти или неонацисти. В Полша Русия прокарва конспирации около свалянето на самолета, при което загина президентът Качински. Прокарват се и хомофобски идеи и антизападни сюжети, които са преобладаващи и в Грузия.“ 

Страните имат изготвени стратегии противопоставяне, но те невинаги са ефективни. Понякога като източници на дезинформация се посочват самите управляващи. В Грузия руското влияние се позиционира в представени в парламента партии, в медиите и културни организации. Също там през 2018 в доклад за заплахите отвън на местната агенция по държавна сигурност Руската федерация не е посочена поименно като източник на подвеждаща информация, а е описана с лаконичното „страни, заинтересовани в увеличение на влиянието си в Грузия“. И това на фона на официални обвинения спрямо Москва в стратегията на военното министерство там.

В България има звено за дезинформация, което не е публична, а експертна структура, към която са привлечени служители от различни институции, които съвместяват работата с длъжностите, които заемат. За функционирането на звеното няма отпуснат бюджет. 

На фронта на борбата с подвеждащата информация са и медиите. При някои средства за масова информация обаче политическият натиск води до изключване на ключови факти. Не на последно мога да отбележа и автоцензурата - явление освен в страни с тоталитарни режими, така и в развити демокрации, където желанието да не загубиш аудитория води до редакторски дилеми. 

„Бих казала, че подобна тенденция се забелязва и в Съединените Щати в момента, заради факта, че политическият ни дискурс е станал много поляризиран. До това се стига ако в обществените средства за масова информация липсва редакторска независимост. Това се случи в Полша. Украйна даже няма обществен оператор. Тук в САЩ имаме много добри обществени оператори, но те са изключително недофинансирани. Човек на година плаща по около 3 долара на година за обществените оператори и така разчитаме на частните оператори, които очевидно имат различни предубедености, въпреки че много от тях произвеждат много добра журналистика“, коментира пред БНР Нина Янкович.

“Хората заслужават новинарски източници без предубеждения, без политическа окраска – нещо, от което се отдалечаваме. До известна степен това е резултат от интернет ерата, от надпреварата за кликвания и залагането на съдържание, което ще доведе до най-много ангажираност. Да залагаш на ангажиращо и емоционално съдържание е момент, който е стряскащ. Това е пресечна точка на журналистиката и дезинформацията“, смята Янкович. 

Дали един новинарски материал ще получи достатъчно кликвания за някои новинарски центрове е водещ фактор при определянето на съдържанието. Желанието за сензация се сблъсква с разпространяването за важна за функционирането на демокрацията информация. Погледът е към социалните мрежи. Туитър прилага нови правила, нови тактики за справяне с дезинформацията. Дали това ще помогне? 

„Положително съм настроена към стъпките, които Туитър предприе и продължава да предприема преди изборите в САЩ, за да даде на потребителите си повече информация за съдържанието, което виждат. Неотдавна обявиха, че започват да прилагат по-настойчиво своите политики за сваляне на съдържание по-конкретно свързаното с потискането на гласове. Доста време отне на Туитър да стигнат до тук. Особено в Съединените щати не искаме да сваляме съдържание на американски граждани, но това е един добър похват да се спазва първата поправка, както и да се предостави на потребителите информацията, от която имат нужда.“ 

„Правилата, които създадем в Съединените щати, ще предизвикат вълна към целия свят, защото при нас са щабовете на тези компании. На места, в малки държави като България и дори на места като Украйна, която е третият най-бързо разрастващ се пазар на Фейсбук, е много трудно на местните правителства да привлекат вниманието на тези големи социални медии – гиганти. Длъжници сме на страни по целия свят, където Фейсбук и други компании със социални медии са създали поляризация. Дължим им създаването на демократични, базирани на човешките права стандарти за регулиране на социалните медии“, изтъква Янкович.  

Нина Янкович е член на научния колектив към центъра „Удроу Уилсън“ с ресор дезинформация.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Любопитна хронология в модерен визуален стил за българските владетели

Книгата "Владетелите на България - от легендите до XX век" е дело на професор Пламен Павлов и Делян Момчилов. "Идеята дойде от една линийка, която майка ми донесе от Британския музей преди много години. На 20 сантиметра англичаните са успели да съберат всичките си монарси . Намерих това помагало за доста семпло, но креативно. И развивайки..

публикувано на 02.03.21 в 16:05

Тихомир Тошев, кредитен консултант: Не погасявайте стари кредити с нови

Все по-уверено се приближаваме към вдигането на мораториума на банките към длъжниците им . Какво ще се случи с хората, които са изгубили работата си, но пък дължат пари - това ще стане ясно в края на март . По данни на БНБ над 100 хиляди са исканията за отсрочване на задълженията, подадени от домакинствата към банките , като одобрените са над 82..

публикувано на 02.03.21 в 09:43
Любомир Стефанов

Любомир Стефанов: След изборите парламентът ще е като пачуърк

След изборите на 4 април парламентът ще бъде като пачуърк. Така смята политологът и преподавател в Нов български университет Любомир Стефанов. „Шарено родопско одеяло с всички цветове, или чипровски килим. 5-6-7 партии. Всички ще ни се усмихват цветно, но да видим как ще се състави мнозинство “, коментира той пред БНР. „Не усещам..

публикувано на 02.03.21 в 09:33

Мария Петрова: Зелените коридори са жалък опит да се вдъхне доверие във ваксинационния процес

Специалистът по медицинско право адвокат Мария Петрова критикува изпълнението на ваксинационния план у нас. Ваксинацията започна преди месец и половина, а информационната система за дистанционно записване още не сме я видели, изтъкна Петрова пред БНР. „Жалките пиар опити със зелените коридори да се вдъхне доверие към ваксинационния процес –..

публикувано на 02.03.21 в 08:45
Николай Александров

На остров Занзибар с туроператора и водач Николай Александров

„Когато беше малък, ти разказах много, много истории за Брайхър и за островите Сили. Спомняш ли си, че често ме питаше откъде е дошъл Занзибар. Никога не ти казах, нали? Е, сега най-после ще разбереш. „На двора в къщата на пралелята на Майкъл има огромна дървена костенурка. Нарича се Занзибар. Никой не знае откъде се е появила и защо стои там,..

публикувано на 01.03.21 в 12:57

Експерт: Няма новина в това, че щели да се строят нови язовири, те са проектирани през 80-те г. на миналия век

" За нас новина няма - язовир "Кюстендил" се строи повече от 40 години, а "Нейковци", "Луда Яна" и "Пловдивци" са проектирани в началото на 80-те години , строителството им започна средата на 80- те години, а  през 2001 година строителството им беше прекъснато  от днес за утре", каза в предаването "Хоризонт до обед" инж. Димитър Кисляков,..

публикувано на 01.03.21 в 12:24
Наталия Киселова

Наталия Киселова: КС ще се произнесе за специалния прокурор след изборите

От петък тече тримесечният законов срок, в който Висшия съдебен съвет трябва да избере прокурор, разследващ главния прокурор. Тази нова правна фигура обаче атакувана от президента Румен Радев пред Конституционния съд . Трябва ли съдебните кадровици да открият процедурата или е редно да се изчака решението на конституционните съдии?..

публикувано на 01.03.21 в 09:04