Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

„Изповед“-та на Бога на метъла – трогателна, искрена и скандална

Автобиографията на Роб Халфорд
Снимка: Hybrid Books

„Не мога да дишам“ – така е озаглавено въведението в автобиографията на един от най-великите хеви метъл вокалисти Роб Халфорд, фронтмен на легендарната британска група Judas Priest. Книгата излезе и на българския пазар на 1 октомври благодарение на издателство Hybrid Books. Преводът на мемоарите на Бога на метъла, както феновете наричат Роб, е на Сибин Майналовски. Предпечатът и коричното оформление са дело на Методи Стоянов. И двамата влязоха в студиото на „Изотопия“, за да разкажат за перипетиите пред превода и издаването на „божествената автобиография“, за която самият Халфорд предупреждава, че може да скандализира някои хора.

Играта на думи започва още от началото, категоричен е Сибин. Обикновено хората се изповядват пред свещениците, а този път изповедта е от страна на priest („свещеник“ – англ. език).

Всичко започва от Уолсол, родния град на Халфорд, близо до Бирмингам, където всички са заети с работа в заводите, а заради гъстия дим всички кашлят. Роб също.

Но това е по-малкият проблем. Още на десет години Роб открива, че не е като другите момчета. Много ги харесва, но не само като приятели. Откритието е може би първият наистина повратен момент в живота на момчето от Уолсол, което след години ще покори върховете на световната музикална слава.

Дева Мария и Led Zeppelin винаги помагат

Още в училище Роб се влюбва в литературата като предмет и е един от малкото, изкушени от чужди езици. Започва да изучава френски в училището си в Уолсол или Черната страна, както в детството му наричат целия регион около Бирмингам. Именно в училище Роб открива музикалния си талант и когато учителката по музика го кара да пее пред няколко класа, усеща тръпката от сцената. Вдъхновяват го и великолепни вокални изпълнения на Робърт Плант от Led Zeppelin и Иън Гилън от Deep Purple. И Роб мечтае да е като тях, макар да знае, че е различен – и за добро, и за лошо.

В училище той не осъзнава добре какво се случва в душата и тялото му, а в юношеските години терзанията му се задълбочават. След като завършва училище, започва работа тук и там, както и да пее в различни музикални групи, които не постигат сериозен успех. В същото време Роб усеща и първите мъжки ласки, както и опиянението на алкохола. Заради начина си на живот веднъж решава да се изповяда. След като излиза от църквата, се прибира у дома и си пуска Led Zeppelin, което го кара да се чувства чудесно. Изводът е категоричен: „Дева Мария и Led Zeppelin винаги помагат“.

Великолепен език, игра на думи и много вулгаризми

Езикът на Роб е прям, остър, циничен и безкрайно откровен. „Ако беше само великолепният му британски английски, с мед да го намажеш“, усмихва се Сибин, който признава, че е изпитал доста затруднения с част от превода. „Допитах се до колеги преводачи, които са изучавали говора в различните части на Великобритания“, допълва Сибин, който е много голям фен на Judas Priest. Самият Роб разказва за диалекта, на който се говори в неговото родно място – „ям-ям“. Той се различава от диалекта на хората от Бирмингам или Бръм, както в Уолсол наричат бирмингамци в отговор на тяхното обидно „ям-ям“ определение за уолсолското наречие.

Това не е било единственото предизвикателство пред преводача, който се сблъскал с игри на думи и невероятни сравнения без български еквивалент. Въпреки че Сибин е автор на няколко книги, чувства дефицит на красноречие, когато трябва да преведе множеството сравнения на Роб, свързани с употребата му на алкохол. В началото на кариерата си младият музикант бори самотата и неразбирането с огромни количества спиртни напитки и хапчета, което в мемоарите му се претворява в различни сравнения: „пиян на мотика“, „къркан като…“ и много други.

Халфорд използва множество цинизми и вулгаризми, но от издателството решават да ги публикуват без цензура. „Благодаря на редактора Кремена Бойнова, която не се изкуши да промени езика на Роб. На места изказът му е много вулгарен, но и много откровен“, категоричен е Методи.

Роб Халфорд: Аз съм гей. Нима не знаехте?

„Различието“, което Роб не може да определи през детските си години, но след това ясно осъзнава, ще бъде ключов фактор за решенията му през целия живот, особено докато светът научи – фронтменът на една от най-успешните хеви метъл групи е… гей. „Нима не знаехте?“, отговаря Халфорд през 1998 година, когато в интервю за MTV най-накрая признава, че е хомосексуален.

„Може би най-шокиращото нещо в книгата е хомосексуалността на Халфорд, за която той говори много откровено“, коментира Методи. Сибин допълва, че с изненада е открил колко от тази дълго време прикривана черта на Халфорд присъства в текстовете на песните на Judas Priest. Роб подчертава скритото значение в стиховете на Eat me Alive и Turbo Lover. И стига до още едно важно заключение: „По възможност, придържай се към писане на текстове, само докато си трезвен...“

Трогателно е, че Халфорд намира сили да признае пред света каква е сексуалността му, когато е далеч от групата и има солова кариера, категорични са Сибин и Методи. Това е моментът, в който Роб е убеден, че няма връщане назад към Judas Priest и следователно няма как да навреди на имиджа им. Именно това притеснение тежи на душата му и в най-хубавите години от общата им кариера.


Judas Priest Reunion – новината, която обиколи света през 2004 година

Соловата кариера на Роб Халфорд се движи с променлив успех, както и личният му живот. Има няколко запомнящи се връзки в живота си и безброй случайни контакти. Първата му истинска любов е белязана с най-голямата трагедия в живота му, с която Роб успява да се справи след години. Сибин и Методи предпочитат да не издават подробности около нея, но признават, че са разтърсени от случилото се и „свалят шапка“ на певеца как е успял да се справи с болката. Още по-важно е, че именно по време на тази връзка Роб преминава през рехабилитация за зависимостите си и вече не употребява алкохол и наркотици. Въпреки че сам признава, че всеки ден се бори да не посегне към чашката отново, дори и при тази огромна трагедия, Роб се справя без опиати.

Трезвеността и признанието на истината за хомосексуалността му карат Роб да се чувства много по-спокоен в живота си, но и да вземе още едно ключово решение – да се върне в Judas Priest. Това се случва през 2004 година, бандата е част от Ozzfest. Шоуто им е великолепно, а два часа по-късно Роб отново излиза на сцената вместо Ози с Black Sabbath, защото титулярният вокал внезапно „се разболява“. Тук Сибин прави жест, с който изобразява кавички, тъй като всички знаем за алкохолните и наркотични пристрастия, които често пречат на Озбърн да излезе на сцената. 

Проклятието на „Парки“…

Макар животът на Роб да се нарежда след завръщането му в любимата група, не липсват и тъжни моменти. Халфорд губи родителите си – баща му си отива от света в хоспис, а майка му гасне от болестта на Паркинсон или „Парки“, както тя самата го нарича.

„Парки“ се доближава още веднъж до Роб, когато Глен Типтън – великолепен китарист, създател на едни от най-запомнящите се произведения на Judas Priest, също се оказва с тежката диагноза. Това обяснява защо Глен започва да прави грешки по време на турнетата. Песента No Surrender („Не се предавам“ – бел. ред.) от последния студиен албум на метъл титаните Firepower е посветена на силата на Глен да се бори с предизвикателствата, които животът му поднася.

Роб също понася всички несгоди стоически, но за това има още една важна причина. Намерил е любовта на живота си и води спокоен живот с партньора си Томас.

„Винаги съм казвал, че никога няма да напиша мемоари. Струваше ми се много смущаващо. Но съм много доволен, че го направих. Радвам се, че прерових цялото си изключително минало, вгледах се внимателно и дълбоко в живота си… и целият този товар ми падна от плещите. Защото понякога за човешката душа е много полезно да се „Изповядаш“, пише Роб Халфорд на последната страница на „божествена автобиография“, защото вече се е „научил“ да диша.  

Вдишайте и вие с него като чуете интервюто в звуковия файл. 

Снимките в публикацията са предоставени от Hybrid Books.

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ваня Кастрева - директор на РУО - София

Ваня Кастрева: За децата бих направила всичко

Веднъж казали на внучката ѝ: "Баба ти е много усмихната", а детето отговорило: " Тя така се е родила ".  Тя нито брои, нито помни добрините , които е направила. Била е много пъти обиждана от хора, които без да я познават, са говорили срещу нея - неверни твърдения. Въпреки това, запазва добротата си и продължава напред, в името на децата. Тя..

публикувано на 20.06.21 в 09:32
Петър Дундаков

Спектакълът "Песента на ветровете" на Петър Дундаков на 1-ви юли в Театър "Азарян"

" Първоначалната ми идея беше "Песента на ветровете" да не е единичен концерт , а да е платформа, която да се развива, във всяко ново издание да има нещо различно".  Това каза специалният гост в "Хоризонт за вас" - композиторът Петър Дундаков.    Той сподели, че концертът има постоянна публика и интересът към него става все по-голям:..

публикувано на 18.06.21 в 17:01

Космическият архитект Калина Калчева и градът в пещерите на Марс

Калина Калчева е архитект и дизайнер. Тя стигна до полуфинала в конкурса на НАСА „Марс Сити Стейт“ с проекта си за град на Марс „Марс 25“.  С него Калина се дипломира във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.  „В гимназията моите приятели се занимаваха с астрономия и в средата на гимназиалните си години бях привлечена и аз...

публикувано на 18.06.21 в 11:19

Араш в "Нощен Хоризонт" - за музиката, вградена в корените

"Аз винаги съм бил дете с много енергия.  Винаги съм искал да правя хората щастливи . Когато започнах да се занимавам по-сериозно с музика, всичките ми приятели бяха шведи. По това време слушах предимно американска, английска музика, шведска. В корените си - от по-ранните ми детски години  в Иран бях запазил спомена за една песен, която..

публикувано на 16.06.21 в 01:20
Кристиян Калоянов

Кристиян Калоянов: За мен е голяма тръпка да бъда и солист, и камерен изпълнител

Концерта "Рапсодии" на Симфоничния оркестър на БНР с диригент маестро Марк Кадин ще се състои на 18 юни в зала България. Събитието ще се излъчва от Глобалния медиен алианс "Еврорадио" на няколко континента в реално време. Освен емблематичните рапсодии на българските класици, кулминацията на вечерта ще бъде "Вардар" на Панчо..

публикувано на 14.06.21 в 17:06
Диана Ковачева

Диана Ковачева: Усеща се тревожност сред тийнейджърите заради пандемията

„ Учениците се усещат тревожни и по-малко мотивирани да се върнат в една по-контролирана и стриктна среда, каквато е присъствената форма на обучение, и когато след моя среща с ученици от Столичната професионална гимназия „Княгиня Евдокия“ те ми казаха, че биха се срещнали с психолог , но ако може това да е анонимно, реших още в петък и поставих..

публикувано на 14.06.21 в 11:32

Ема Стоунекс: Трябва да се борим с мрака, докато можем

„ Идеята за „Мъжете от фара“ се появи преди 10 години , когато се запознах с истинската история. Тя се е случила много отдавна в Шотландия. И в романа ми трима мъже, работещи във фар, изчезват безследно. До днес никой не знае какво се е случило с тях.  След себе си тези хора оставят няколко много странни улики . Хората, които отиват да ги..

публикувано на 13.06.21 в 15:07