Алан О’Дъфи: Британските министри само се фукат, оставиха музикантите на дъното

Алан О’Дъфи e жива легенда в звукозаписния свят, човекът зад пулта, произвел албуми като рок операта Jesus Christ Superstar. Той познава музикалната индустрия от всичките ѝ страни. Самият той е певец и музикант, но голямата му сила е като звукорежисьор. Той е записал невероятни албуми и сингли с невероятни изпълнители.

„Трябва да е ужасно за музикантите, които се издържат, като свирят. Да не им се позволява да правят неща, които им носят доход. Да нямат изяви на живо. Няма партита, няма местни концерти по хотели или общински центрове. Как ще оцелеете, ако сте музикант, който свири два пъти седмично, за да преживява? Това е катастрофално. Става дума, разбира се, за музикантите на свободна практика. Някои от тях може и да имат друга работа, но може и да нямат. Това е толкова тъжно за моите приятели музиканти“.

Предполагам, че има все пак музиканти, които са на постоянни договори и могат да се ползват от схемата на правителството за изплащане на част от заплатите им? В нашия предварителен разговор ти спомена за твой приятел, оперен певец в Кралската опера, който сега няма работа.

Радвам се да кажа, че той е сред така наречените „пуснати в принудителен отпуск“, така че той оцелява с частичното покриване на заплатата от правителството. Той наистина има голям късмет като музикант да има някакви доходи тези дни. Повечето музиканти обаче нямат нищо.

Твоят цял живот е преминал да записваш музика с едни от най-големите имена в бранша. Албум като Jesus Christ Superstar е с продадени над 14 милиона копия по света. Работил си с хора като Анрдю Лойд Уебър, Пол Макартни, Ерик Клептън, легендарни групи като „Ролинг Стоунс“, „Кингс“ и Слейд“. Списъкът няма край. Как ще сравниш това време с днешната криза, която все повече обхваща културния живот?

Музиката от Англия и Ирландия пътува по света. Тя стигна до Виетнам, до Австралия, до цяла Русия. Хората слушат музиката, която се излъчва от Ирландия и Англия. Хората обичат тази музика. Това е музика с голяма културна и обществена стойност за целия свят. За мнозина от нас това е музиката на любовта, музиката, която искахме да свирим.

Ние искахме да правим песни, които променят света. И точно това се случи. Момчета отиваха във Виетнам, слушайки записите на Джими Хендрикс, които ние направихме в Хамърсмит в Лондон. Сега всичката тази енергия, любов, страст, натрупан опит и квалификация бяха разпилени от вятъра на Covid.

Разбира се, музикалната индустрия далеч не е единствената, която страда от ефекта на Covid-19. Мнозина сигурно биха казали, че има други много по-важни отрасли, но освен че имаме нужда от храна на масата, ние имаме нужда и от духовна храна и енергия, за което стана дума. Знам, че този въпрос е много труден, но какво може да се направи, за да се обърне внимание на музикантите?

Аз съм много критичен към британското правителство по отношение на културата. Министрите се фукат, точно това е думата, колко прекрасни са те, но на практика те подведоха тази страна. В тази страна се реагира на Covid по един от най-лошите начини по света и определено по най-лошия в Европа. В резултат на това музикантите са на дъното.

А ето, че и Брекзит се задава, така че тази страна не отива на добре. Какво може да се направи? Ние имаме нужда от политици, които да управляват с ум и с разум. Не се съмнявам, че Борис Джонсън е интелигентен, но той управлява с лозунги. Ето ви фраза: „Светът побеждава Covid!“. Да бе, да! Не го вярвам.