Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Зураб Церетели, за когото няма вчера, има само утре

От днес до 15 ноември столичната галерия „Графикарт“ ще покаже рисунки, графики и монотипии на Зураб Церетели.

От възхита до възмущение - 86-годишният грузински скулптор и художник предизвиква полярни оценки от десетилетия. В София ще бъдат показани за първи път негови графични листи, монотипии и рисунки.

Освен като творец, Зураб Церетели е познат и като председател на Руската академия на изкуствата, посланик на добра воля на ЮНЕСКО и Кавалер на ордена на Почетния легион на Франция.  

Церетели има своето запазено място в световното арт пространство с монументалните си творби в Русия, САЩ, Англия, Израел, Испания, Бразилия, Франция, Тайланд, България, Грузия. У нас скулптура на Церетели е разположена в Двора на кирилицата в Плиска.

През 2008 г. Зураб Церетели имаше изложба в Пловдив. Градът не е избран случайно.

Зураб Церетели е наследник на грузинския княз Алексей Церетели, руски дипломат, който през 1876 и 1877 г. ръководи руските консулства в Одрин и Пловдив. След Берлинския конгрес е част от международната комисия, съставила Органическия устав на Източна Румелия. Паметник на княз Алексей Церетели има в Батак. На него е кръстено и пловдивското село Церетелево.


„При него няма лошо настроение. Сутрин той става рано, тренира с щанги, от детските си години взима контрастен душ с гореща и студена вода. Ако не е нарисувал една картина или не е написал нещо, за него този ден не съществува – има добро настроение тогава, когато работи“, разказва внукът на твореца Василий Церетели. Заради пандемията дядо му няма да присъства на откриването на изложбата. За Зураб Церетели няма вчера, има само утре, става ясно от думите на Василий.

Василий Церетели определя дядо си като много слънчев и позитивен човек. „За него е много важно да влага в своето изкуство тази позитивна енергия.“

Аз вярвам в изкуството на Зураб Церетели, той е мой герой“, не крие арт дилърът на Зураб Церетели извън Русия Стефан Стоянов.

Когато започнал да работи с него, Стефан поискал да живее при него в продължение на две седмици и да е неотлъчно с него през този период. „Прекарах две безумно фантастични седмици. Аз съм на 54, разлика от около 30 години. Някъде към 10 вечер вече изнемогвах. От сутрин до вечер – от 7 часа закуска, някъде към 12 той се прибира в спалнята си. Много рядко се раждат такива хора“, споделя Стоянов.

Той иска софийските любители на изкуството да видят „интимния Зураб“, темите, които го вълнуват от млад художник до днес – любовта, носталгията към родната Грузия и любовта към живота.

Стефан Стоянов адаптира изложбите на Зураб Церетели за съответната публика. „Защото всяка публика, всяка географска позиция има своята светлина, своето светоусещане, своята чувствителност. Не можеш да дойдеш с куфарите от Ню Йорк или Москва, да ги стовариш в България и да кажеш – ето ме и мен, аз така виждам светлината. Трябва да има някакъв диалог с конкретната култура“, убеден е Стоянов.

Критиците на грузинския творец определят работите му като кичозни. Стефан Стоянов смята, че те не отчитат спецификата на обкръжаващата среда, в която дадена скулптура се намира.

Това е човек, който се вписва в мястото, в което работи – от мозайка, до рисунък, той се адаптира.“

Василий Церетели твърди, че дядо му е възприемчив към критиката. „Всяка голяма творба предизвиква различни чувства. Когато е строена Айфеловата кула - някой я е харесвал, някой не. Винаги е необходимо време“, философски разсъждава Василий, според когото художникът винаги има свободата да създава собствен образ.

Зураб Церетели не е правил скулптури, посветени на Ленин или Сталин, на управниците от онова време, винаги е бил свободен художник, допълва Василий Церетели.

Той просто е дипломат по рождение. Смятат го за приятел на най-противоречивите личности на нашето време и от двете страни на Океана, обяснява Стефан Стоянов. „Това е човек, който успява да се защитава със силата на своето изкуство и да избягва конфликта.“

От най-ранна възраст Василий ходел с дядо си Зураб Церетели в неговото ателие. Водил го и в Япония, когато бил едва 8-годишен. „Исках да стана художник. До момента на дипломната ми изложба нито веднъж не чух от дядо си – браво, това е хубаво! Никога не ме е хвалил, за да не ми въздейства, да не повлияе върху моя творчески път.“

Още щрихи от портрета на грузинския творец чуйте в звуковия файл. 

Снимките са предоставени от галерия „Графикарт".
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Диего Марадона

Футболният гений с "Божията ръка"

Благодаря ти, че игра футбол. Защото това ти носеше най-много радост, свобода. Сякаш докосвам небето с ръце. Благодаря на топката! Да, Бих искал на надгробната ми плоча да пише "Благодаря на топката!". Диего Армандо Марадона прави интервю със себе си. Преди 15 години в предаването "Нощта на десетката" по аржентинската телевизия..

публикувано на 27.11.20 в 20:13

Спомен за голямото сърце проф. Чирков

„ Завистта съсипва България, защото е продукт на примитивност и липса на възпитание “. Това казваше често проф. Александър Чирков. Най-известният български кардиохирург си отиде от този свят във вторник. Вчера във Варна беше поклонението пред лекаря със световна слава , направил у нас първата трансплантация на сърце преди повече от 30..

публикувано на 27.11.20 в 17:07
Статуя на Фреди Меркюри в Монтрьо, Швейцария

Гениалният Фреди Меркюри напуска този свят преди 29 години

Гениалният Фреди Меркюри напуска този свят на 24 ноември 1991-ва, едва на 45 години. Музикант, композитор, продуцент и емблематичен глас на Queen, покриващ четири октави, Фреди, чието рождено име е Фарук, остава завинаги в света на изкуството. Смъртта му идва след усложнения, провокирани от СПИН. Болестта Меркюри признава публично едва ден..

публикувано на 24.11.20 в 12:52

Отец Зоран от Горна Оряховица: Covid-19 е изпитание, да бъдем единни

Covid-19 е изпитание, трябва да сме отговорни към себе си и към другите и да бъдем единни. Това казва 35-годишният свещеник Зоран Мамучевски от Горна Оряховица, който пребори заболяването и в дните на следболничната карантина всеки момент очаква раждането на четвъртото си дете.  Заболяването покосило македонеца Зоран Мамучевски..

публикувано на 20.11.20 в 16:53

Доц. Румен Бостанджиев: Докато спим, нашето съзнание не си почива

Сънят е нещо, което засяга човека, независимо от професионалната му идентичност. Това каза за БНР доц. Румен Бостанджиев, преподавател, завършил две международни квалификационни програми по психотерапия - на Американската психологична асоциация по личностно центриран подход в Прага и Братислава и на Квалификационна програма по психодрама на Морено..

публикувано на 20.11.20 в 15:09

Васил Чапразов: Еуфорията в първите дни на демокрацията беше овладяна

"Сънувам гълъби" е озаглавена новата стихосбирка на Васил Чапразов, ромски интелектуалец, учител, журналист, бивш главен редактор на вестник "Дром, дромендър" и списание "Орома". Според него за времето на прехода трябва да се говори не с думите на тези, които използват социални, философски, дълбокомислени категории, а това, което ни касае всекидневно,..

публикувано на 17.11.20 в 15:14
Румен Стоичков

Журналистът Румен Стоичков продължава да събира житейски истории в селата

Журналистът Румен Стоичков продължава да събира житейски истории от жители в селата.  Той издаде шеста книга - „По билото на миналото“.  Румен Стоичков беше водещ на предаването „Нощен хоризонт“ в БНР в продължение на 22 години, но сега е пенсионер. В един от репортажите си той пише за село Бродилово, което се намира в Странджа.  „Там..

публикувано на 15.11.20 в 19:42