Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Помните ли баритона Цветан Каролев?

Навършиха се 130 години от рождението на един от създателите на българския оперен театър и дългогодишен солист на Оперната дружба, по-късно на Софийската опера - баритона Цветан Каролев. Уви, днес неговото име е напълно непознато, останал е само един, при това много стар запис на негово изпълнение, който дава съвсем бегла представа за неговото изкуство. А Каролев е имал уникален глас - драматичен баритон, какъвто рядко се среща, впечатляващ като обем, мощност, тембър...

За качествата на гласа на Цветан Каролев неговият учител Иван Вулпе пише: "Гласът му бе обширен по диапазон, широк, мощен и железен по звучност, тембрист, издръжлив и устойчив във всички регистри... Той започна с незначителни роли. Скоро обаче неговото постоянство и трудолюбие го издигнаха в редиците на първите... Ако тогава условията не бяха толкова трудни, ако имаше възможност той да получи по-обширни музикални познания и обща музикална и сценична култура, той би станал европейска известност от голям мащаб.“

Цветан Каролев е роден на 19 октомври 1890 г. в Пловдив - най-малкото от деветте деца в семейството. Завършва средното си образование в София и пее в хора на катедралата "Света Неделя" и в хор „Родна песен“. Учи вокална постановка при Иван Вулпе. Приемат го за хорист в Оперната дружба. На 25 ноември 1910 г. дебютира с ролята на Разбойника в операта „Сиромахкиня“ на Емануил Манолов. Присъствието му на сцената е впечатляващо и той поема баритоновия репертоар на театъра. За да се усъвършенства, две години учи при Франц Щайнер във Виена и още две в Берлин - при Шварц. След завръшането си през 1919 г. близо двайсет години той е несменяемият водещ баритон на Софийската опера, в репертоара му са 45 роли, като 14 от тях изпълнява за първи път на наша сцена - Риголето, Скарпия, Яго, Холандеца, Княз Игор, Мизгир, Грязной, Томски и др. Участва и във всички български опери, които се поставят в този период. През 30-те години на отминалия век гостува с голям успех в оперните театри на Виена, Будапеща, Загреб, с ролите на Риголето, Граф ди Луна и Холандеца. След оттеглянето си от сцената през 1938 г. още 13 години работи като инспектор в операта. Умира на 19 февруари 1960 г.

В спомени за певеца неговите колеги Попиванов и Дончев отбелязват: "Не се помни в операта някога Каролев да е преуморил гласа си от много пеене, а имаше по 5-6 спектакъла седмично, нито пък да е пресипнал от простуда или общо телесно неразположение. Без да го щади много, гласът му притежаваше рядка издръжливост. При изучаването на нова опера Каролев не само пръв научаваше ролята, но успяваше да запомни ролите на партньорите си, преди последните да ги научат, и то само от слушане на репертициите. Също така успяваше да запомни съвсем точно и партиите на оркестъра.“

Чуйте в звуковия файл откъс от единствения запис, останал в Златния фонд на БНР от баритона Цветан Каролев - песента на Добри Христов "Не плачи, малка моме, не тъжи".




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Библиотека под дърветата

"Библиотека под дърветата" събира любителите на книгата в Южния парк

От десет дни много софиянци са привлечени от  "Библиотека под дърветата", която се намира в Южния парк.  Ентусиасти превърнаха стара каравана в "Библиотека под дърветата" Един от инициаторите за създаването й е Михаил Нинов . Той вижда изхвърлени до кофата за боклук книги. Хрумва му, че може да се направи място, където те да бъдат..

публикувано на 24.04.24 в 19:49

Между миналото и бъдещето - арт инсталация на Красимир Терзиев на мястото на мавзолея

Инсталацията на визуалния артист Красимир Терзиев "Между миналото, което е напът да се случи и бъдещето, което вече е било" вече е факт в Градската градина в София. Арт инсталацията е разположена на мястото на бившия мавзолей в центъра на столицата. Кризите, през които вървим, засилват усещането за миналото. Постоянно преиграваме моменти от..

публикувано на 24.04.24 в 11:31

Вокална група "Радиодеца" – част от световното шоу на Енчо Керязов "Нощ на звездите"

Вокалната група към Българското национално радио „Радиодеца“ тази година ще е част от световното шоу на Енчо Керязов „Нощ на звездите“.  Формацията се „ражда“ през 1990 година с идеята да записва детски забавни песни за програмите и фонда на БНР. „Радиодецата“ са носители на специалната награда за изпълнение на радиоконкурса „Пей с мен“; участие в..

публикувано на 24.04.24 в 10:16

Синът на Чарли Чаплин ще представи концерт – спектакъл в България

Юджийн Чаплин ще представи у нас концерт – спектакъл, който разказва за живота на неговия баща – Чарли Чаплин. "Останах впечатлен от предствата на Юджийн за неговия родител. Тя е различна от образа на легендарния комик. Чарли Чаплин е бил тих и спокоен човек, който  е играел със своите деца, правил им е фокуси  и ги е разсмивал.  Често е..

публикувано на 23.04.24 в 19:32
Железни момчета

"Железни момчета" и романтиката на българските железници

Цялата история на България може да се разкаже през историята на железниците. Това обясни пред БНР Емил Спахийски, сценарист на филма "Железни момчета". "Има изключителна романтика, свързана с времето на парните локомотиви. Оказва се, че тези машини, създадени от човешката ръка, са изражение на гениалността на инженерната технология...

публикувано на 22.04.24 в 19:34

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

В 27-ото издание от 31-я сезон на предаването на програма Хоризонт за музикално-сценични изкуства Каста дива :  20.05-21.00 ч.: Специален гост: младата звезда на Националния музикален театър “Стефан Македонски“ Илона Иванова – единият от гласовете в саундтрака на видеоиграта Baldur's Gate 3, който беше отличен с награда на Британската..

обновено на 22.04.24 в 18:53

Еничарството – болната тема в нашата история

Най-новата книга на великолепната разказвачка Елена Петрова от Пловдив, която живее в Гърция, със заглавие "Храмът на греховете" засяга една жестока тема от нашата история - принудителното еничарство на българи по време на турското робство. Конкретни лица и образи превъплъщават по истински случаи темата за любовта и греховете, но..

публикувано на 22.04.24 в 13:45