Възможна ли е реформа на изборния процес в САЩ

270 - това е заветното число, в което са се прицелили Доналд Тръмп и Джо Байдън. Толкова са гласовете, които те трябва да спечелят в Избирателната колегия.

Изборите за президент в Съединените щати не са национални, там държавен глава избира всеки щат по свои правила и със свои закони, а след това представителите на щата - така наречените електори - избират кой да застане начело на държавата. Демокрацията не е пряка. В този век бяхме свидетели как двама кандидат-президенти печелят народния вот и въпреки това не стигат до Белия дом. Подобни резултати поставят под въпрос цялата избирателна система. Как работи Избирателната колегия, възможна ли е реформа на изборния процес в Съединените щати?

Денят на президентския вот в Съединените щати е само началото на дългия и сложен процес за избора на държавен глава.

"Много избиратели не осъзнават, че всъщност пускайки бюлетина, гласуват за електор, а не за президент. С бюлетината те просто избират или електор от Демократическата партия, или електор от Републиканската" - каза професор Лона Рей Аткисън - изпълнителен директор на Центъра за изучаване на избори и демокрация към Университета в Ню Мексико. Решението кой да управлява Съединените щати е в ръцете на Избирателната колегия, която се състои от 538 електори. За да стане един кандидат президент, са необходими най-малко 270 електорални гласа. Всеки американски щат получава най-малко 3 гласа в колегията, базирани на броя на конгресмените от същия щат в Камарата на представителите плюс 2 гласа, колкото имат всички щати в Сената. Действителният брой електори за всеки щат отразява и броя на населението - така че дори и щати с малко население да имат думата при избора на президент.

Съединените щати често са критикувани, че избирателната им система е много далеч от демокрацията.

"Ако помислим какво означава демокрацията на фундаментално ниво -това е гражданите да гласуват за всяко политическо решение. Но това не е достатъчно и не е ефективно, и никой не го прави. Фактът, че имаме допълнителна институция не означава, че не сме демократични. Все още има представителство на народните интереси. И ако погледнем назад във времето как работи Избирателната колегия - тя традиционно дава победата на този, който спечели мнозинството от гласовете на хората."

Един от архитектите на държавата - Алекзандър Хамилтън, пише в едно от есетата си - "Федералистът", че електорите трябва да спрат кандидат, който притежава талант да владее низките страсти и изкуството на популизма. Електорите трябва да са хора, които да анализират качествата на кандидатите, да предотвратяват възможността демагог да седне зад бюрото в Овалния кабинет, да пречат на чужди сили да влияят на избора на държавен глава.

Концепцията за Избирателната колегия идва в момент, когато в Съединените щати още има робство - на север повечето хора могат да гласуват, а на Юг робите са лишени от това право. Ако тогава бащите основатели на американската държава бяха избрали добре познатата ни в Европа система, то северните щати биха имали тежест над южните с по-многоброен електорат. Първоначалната, но отпаднала идея, е била президентът да се избира от Камарата на представителите.

"Мотивите на бащите основатели са два. Първото е да се намали корупцията и второто е желанието им да отделят институционално президентството от другите клонове на властта - за да няма в последствие той влияние върху тях. Имаме система, чиято основна цел е да озаптява волята на мнозинството в полза на елитите, да овладява страстите на хората и да гарантира стабилност и сигурност."

След деня на изборите се задейства процедура, която е белязана от няколко важни срока. Първият тази година e 8 декември. До тогава всеки американски щат трябва да е преброил бюлетините, а електорите, които ще представят щата в колегията, трябва да са избрани не по-късно от 41 дни след изборите. Гласуването в колегията е в първия понеделник след втората сряда на декември. Тази година това се пада на 14 декември. Самите гласове на електорите трябва да бъдат изпратени до Капитолия до 23 декември.

Кои са електорите? Те не трябва да са членове на Конгреса или федерални служители. С годините всъщност се налага практиката те да са партийни активисти. В повечето случаи те са длъжни да гласуват за този кандидат, който спечели най-много гласове в щата им. Но пък същевременно:

"Електорите не са длъжни да гласуват за определен кандидат. Макар в някои щати - общо 33 плюс столицата Вашингтон - да има такива закони, които ги задължават. Например в Ню Мексико се иска полагане на клетва, че електорът ще гласува за кандидата, който получи най-много гласове в щата."

Когато електорите не спазят волята на мнозинството гласоподаватели, се наричат нелоялни електори. На изборите през 2016-а имаше 10 такива, но тогава те не бяха достатъчни да обърнат вота. Тази година обаче има реална възможност именно нелоялни електори да решат изборите.

В историята на Съединените щати 5-има президенти са печелили вота в Избирателната колегия, но не и мнозинството от гласовете на народа. Трима от тях са управлявали през XIX век, а останалите двама са Джордж Буш-младши и Доналд Тръмп.

Още от 60-те и 70-те години се заражда идеята за премахване на Избирателната колегия. Основни поддръжници на такава реформа са от Демократическата партия, защото настоящият модел дава преимущество на републиканците. Ако я няма Избирателната колегия, прекият избор на президент би се решавал от най-гъсто населените места в страната.Това са големите градове, основно на източното и западното крайбрежие. А те традиционно са крепости на демократите.

"Не сме видели републикански щат да подкрепя националния популярен вот. Но нещата са много по-дълбоки и тук трябва да отбележим принципния подход към управлението на консерваторите по света да предпочитат елитаризма пред волята на масите. Избирателната колегия е превъплъщение именно на разбирането, че трябва да бъде спряна тиранията на мнозинството. Демократите са много по-ориентирани към масите в тяхната идеология."

Съществува споразумение между няколко щата за популярния вот. Те дават своите гласове в Избирателната колегия на кандидата за президент, който е събрал най-голям процент от гласовете на избирателите в съответния щат. Сред поелите този ангажимент има щати, които иначе биха били пренебрегвани от кандидатите, които по принцип са съсредоточени да спечелят в т.нар. "щати бойни полета".

"Законът за националния популярен вот ще влезе в сила, когато бъде в сила в щати, които представляват общо поне 270 електора -мнозинството, необходимо и за избор на президент от колегията. Към момента това споразумение е прието от 16 щата с общо 190 електори. Характерно за тези 16 щата е, че всичките са сини - т.е. подкрепят демократите. Не сме видяли червен щат, или традиционно републикански, да се присъедини към инициативата за национален популярен вот. Така, че в края на краищата тази идея вероятно ще удари на камък."

Защото за прилагането й се изисква абсолютна реформа на държавното управление и загърбване на федерализма, посочва професор Лона Аткисън.

"Вероятно един от най-големите проблеми с националния популярен вот е, че трябва да администрираме изборите според различните щатски системи, а щатите сами си избират правилата за гласуване. И така Калифорния има различни правила от Тексас например."

"Едно от нещата, за които трябва да помислим с националния популярен вот, е как да синхронизираме избирателната система в различните щати.

С избора на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати дебатът за Избирателната колегия се налага все повече на дневен ред. Бащите основатели създават концепцията именно, за да възпрепятстват някой демагог да стане държавен глава - човек, който е огледало на масите, който атакува елитите, който разпалва цунами от емоции сред избирателите и заплашва да разруши статуквото. А не е ли Доналд Тръмп точно това и не е ли той на този пост именно заради гласовете на тези електори?

Репортаж на Тоня Димитрова в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.