Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Еврианта” на Театър ан дер Вийн от програмата на OperaVision

Снимка: Theater an der Wien

„Еврианта“ от Карл Мария фон Вебер – това е едно познато заглавие, но на напълно непозната творба. На всички е известна блестящата увертюра, но операта много рядко се поставя в театрите, направените цялостни записи са само три и то през 50-те години на отминалия век.

Въпреки обърканото либрето операта „Еврианта” е прекрасна като музика, заслужава да се чуе и опознае. Написана е по поръчка на знаменития импресарио Доменико Барбая, който ръководи Виенския оперен театър „При Каринтийските врати“. Вебер  се обръща  за либрето към  Хелмина фон Шези, която е превела от старофренски „Историята на Жерар Неверски и прекрасната добродетелна Еврианта Савойска негова любима“ – рицарска новела от 13 век от Жебрер дьо Монтрей с оригинално заглавие “Роман за теменужката или Жерар Неверски“. По настояване на Вебер писателката 11 пъти поправя либретото, за да бъде историята по-ясна, но и така не се получава логично развитие. Въпреки това Вебер композира въодушевено операта си. Само за 11 месеца тя е готова и на 23 октомври  1823 година е премиерата й във Виена, а ролята на Еврианта се изпълнява от съвсем младата Хенриет Зонтаг – една от бъдещите големи звезди на операта на 19 век. Успехът отначало, когато Вебер е на диригентския пулт, е голям, а после операта постепенно престава да буди интереса на публиката. Причините са много – претовареното и неясно либрето, твърде новаторския стил на творбата – с много речитативи, без говорни диалози, големи оркестрови  интерлюдии.

Съдържанието на „Еврианта” е типично романтична рицарска история, включваща голяма и чиста любов, интриги и коварни  замисли, наклеветена любима, намеса на извънземни сили –призраци и змейове, мнима смърт и накрая щастлив финал. Всичко това предполага приказна сценична постановка и тук идва разочарованието. Прочутият  режисьор  Кристоф Лой има  друг поглед върху нещата. Действието е осъвременено, съдейки по костюмите – героите живеят някъде към средата на 20 век. Сцената представлява голям салон с много врати и прозорци – вдясно има роял, вляво – желязно войнишко легло. На този фон преминават шестте картини на операта – ту в дворец, ту в  сенчест парк или пустинна местност. Героите, които не участват в даденото действие, стоят или лежат вдясно на сцената, явно за да разберат всичко, което става. Дори и това приемам, само ме затрудни да разбера защо Еврианта през цялото време беше боса, а коварният  злодей граф Лизиарт, докогато пееше отмъстителната си ария, пълна със злост, беше чисто гол…

Тъй като в операта все пак е най-важна музиката, препоръчвам ви я – много е красива, а и много добре изпълнена под ръководството на известния немския диригент Константин Тринкс! Силно впечатление ми направи виенският хор „Арнолд Шьонберг”, който беше на сцената. Операта е пълна с хорови сцени, а хорът демонстрира  каква висока култура на музициране има, каква гъвкава динамика изгражда, какви невероятни пианисими постига /особено мъжкият хор/. В операта има и хор на ловците, който по нищо не отстъпва на този, който познаваме добре от „Вълшебният стрелец“. Симфоничният оркестър на Виенското радио също беше блестящ, особено валдхорните му, които имаха много сложна задача. Освен рицари в операта има и много ловци – съответно и много  ловни сигнали. И изпълнителите на главните роли бяха много добре подбрани: трудната роля на Еврианта изпълни младата американска певица  Жаклин Вагнер. След започване на кариерата си в оперните театри на САЩ тя се явява в Ню Йорк на прослушване за роли в чужбина и първият й ангажимент е в Марсилия. След тази изява продължава да се усъвършенства в Германия с Фулбрайтова стипендия, а днес пее из цяла Европа роли като Памина, Микаела, Мюзета, Агата, Донна Анна, Леонора от „Фиделио“. Носителка е на редица престижни певчески награди като „Франсиско Виняс“, “Рената Тебалди“ и др. Солидна, стабилна певица с бъдеще! Актьорски бе вълнуваща другата  изпълнителка – немския мецосопран  Тереза Кронталер, в ролята на  Еглантина. Тя притежава красив, изравнен глас. Засега нейната кариера се развива в немските оперни театри. В главната роля – на Адолар, се изявява американският тенор Норман Райнхард. Красив, лиричен глас, типично немски звучащ, той е известен както в родината си, така и в Европа с белкантовите роли - на Росини, Белини, Доницети, с участия в съвременни опери, мюзикъли, Моцартови герои и в „Отело”. Остава да добавя последните централни герои. Много артистичен е английският баритон Андрю Фостър Уилямс. Той е отличен  певец и вече има много добра кариера в големите европейски оперни театри, включително и в Болшой театър. Най-често пее героите на Вагнер. Австрийският бас Стефан Черни в ролята на крал Луи VI притежава красив глас и силно сценично присъствие.

С удоволствие ви препоръчвам да чуете този спектакъл! 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Марко Ганчев

Марко Ганчев: Сарказмът е дружески шарж към живота

"12 тома стихотворения - това е един най-обикновен отчет за изпълнението на един проект в областта на културата . Нали всичко на проекти върви сега." Това каза пред БНР Марко Ганчев - писател, поет, сатирик, който днес ще представи събрани най-добрите си произведения в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". "Трудна работа беше..

публикувано на 25.04.24 в 09:45
Библиотека под дърветата

"Библиотека под дърветата" събира любителите на книгата в Южния парк

От десет дни много софиянци са привлечени от  "Библиотека под дърветата", която се намира в Южния парк.  Ентусиасти превърнаха стара каравана в "Библиотека под дърветата" Един от инициаторите за създаването й е Михаил Нинов . Той вижда изхвърлени до кофата за боклук книги. Хрумва му, че може да се направи място, където те да бъдат..

публикувано на 24.04.24 в 19:49

Между миналото и бъдещето - арт инсталация на Красимир Терзиев на мястото на мавзолея

Инсталацията на визуалния артист Красимир Терзиев "Между миналото, което е напът да се случи и бъдещето, което вече е било" вече е факт в Градската градина в София. Арт инсталацията е разположена на мястото на бившия мавзолей в центъра на столицата. Кризите, през които вървим, засилват усещането за миналото. Постоянно преиграваме моменти от..

публикувано на 24.04.24 в 11:31

Вокална група "Радиодеца" – част от световното шоу на Енчо Керязов "Нощ на звездите"

Вокалната група към Българското национално радио „Радиодеца“ тази година ще е част от световното шоу на Енчо Керязов „Нощ на звездите“.  Формацията се „ражда“ през 1990 година с идеята да записва детски забавни песни за програмите и фонда на БНР. „Радиодецата“ са носители на специалната награда за изпълнение на радиоконкурса „Пей с мен“; участие в..

публикувано на 24.04.24 в 10:16

Синът на Чарли Чаплин ще представи концерт – спектакъл в България

Юджийн Чаплин ще представи у нас концерт – спектакъл, който разказва за живота на неговия баща – Чарли Чаплин. "Останах впечатлен от предствата на Юджийн за неговия родител. Тя е различна от образа на легендарния комик. Чарли Чаплин е бил тих и спокоен човек, който  е играел със своите деца, правил им е фокуси  и ги е разсмивал.  Често е..

публикувано на 23.04.24 в 19:32
Железни момчета

"Железни момчета" и романтиката на българските железници

Цялата история на България може да се разкаже през историята на железниците. Това обясни пред БНР Емил Спахийски, сценарист на филма "Железни момчета". "Има изключителна романтика, свързана с времето на парните локомотиви. Оказва се, че тези машини, създадени от човешката ръка, са изражение на гениалността на инженерната технология...

публикувано на 22.04.24 в 19:34