Анкетата е съдържала 38 въпроса и изследва отношението на днешните българи към книжовния език. Поставен е акцент върху правила от граматиката, при които е налице т.нар. масова грешка. Данните са максимално обективни, обясни за БНР ръководителят на проекта доц. Руска Станчева.
Изследването е представително за страната, реализирано е от социологическа агенция „Екзакта“. В екипа са участвали и представители на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Къде се очертават проблемните области?
„Най-напред употребата на кой – кого. Например „Ти на кой каза“ е нещо, което слушаме масово и редовно в устната реч, но книжовните норми изискват да се употребява формата „кого“. Деепричастията – ходейки, мислейки, четейки, пеейки се предпочитат от днешните българи, най-вече с такива изрази да започва изречението. Това се смята за маркер за грамотност. Оказва се обаче, че хората не са наясно с условията, при които може да се използва тази форма. Това е най-масовата грешка, която установява нашето изследване“, коментира доц. Станчева в предаването „Хоризонт до обед".
Изследването много ясно показва, че днес владеенето на правилото за писане на пълен и кратък член далеч не е най-трудното и проблемно правило измежду деветте изследвани, подчерта още доц. Руска Станчева.
75% от анкетираните са посочили, че владеят правилото за „кой“ – „кого“, но когато се изисква практическото му приложение, едва при 30 на сто са установява познание как да приложат това правило.
Чисто възрастово не бихме могли да разпределим кои грешки са типични за Z поколението, изтъкна доц. Станчева. Задължителната матура влияе положително върху овладяването на книжовните норми, отчитат езиковедите.
Интернет има отчетливо влияние върху книжовните норми. Той налага т.нар. мрежов модел на комуникация, който за разлика от предишния не е йерархизиран, поясни доц. Станчева.
„Днес всеки, който притежава устройство, с което може да се свърже с интернет, може да направи достояние свои текстове на всички. И се създава представа, че книжовните норми се разколебават в много висока степен, или пък че са променени, а хората нямат представа кога се е случило това.“
Дошло ли е време за промяна на книжовните правила?
„Българската езикова общност е умерено консервативна. Тя като цяло не желае промени в правилата. Всеобщото впечатление е, че промяната в днешните правила би означавала до голяма степен профанация на езика“, отбеляза Руска Станчева.
Липсата на надеждни източници относно правилата в интернет е сред основните причини за неспазването им, отчитат специалистите.
Очаква се финансиране от МОН за достъпен онлайн проект за правилата в българския книжовен език и често допусканите допусканите грешки.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Как се раждат и умират културните феномени? Феномени ли са или просто продукти като наскоро загиналото легендарно ICQ? На 28 години платформата за съобщения, която някога ползвахме активно, официално умря. Разработчици се опитаха да реанимират месинджъра като предложиха на хората регистрация на старите акаунти на неофициален сървър, но..
Българската история е тема, която ни е близка и винаги ни вълнува. В "Нощен хоризонт" говорим за историята като урок и поука за днешния ден , в разговор с интересни събеседници и техните гледни точки. В един увлекателен и документално истинен разговор, писателката Павлина Павлова ни пренася в славното минало на България и разкрива нови и..
"През последните години брейкът стана доста масов затова и хората, които ръководят Олимпийските игри решиха да го включат в програмат, за да може повече млади хора да се включат. Брейкът винаги е бил атрактивен, интересен и неограничен. Може би това е една от причините тези хора от Международния олимпийски комитет да решат да го включат."..
До 11 август светът ще е Олимпиада и вниманието на всички ще е насочено към новите върхове на човешкия стремеж за по-бързо, по-силно, по-точно. Русе има своята олимпийска история и тя е украсена със злато, сребро и бронз, донесени през годините от кануистът Иван Бурчин, скачачът Христо Марков, стрелецът Таню Киряков и борците Валентин..
Нидерландец, живеещ от десетина години във Велико Търново , колекционира български килими и мечтае да създаде Национален музей на българското килимарство . Якоб ван Бейлен има 850 старинни български килима от 18-и до 20-и век. За него казват, че е к олекционерът с най-много килими в света , определят го и за по-българин от българите,..
В момента и чак до сепември Пирин е най - посещаваната планина, предупреждава Георги Икономов. " Местата, които са най-натоварени в Пирин през лятото, това са заслон "Спано поле" и "Тевно езеро" . "Тевно езеро" е много мистично място, посочва Икономов и обяснява, че до него може да се стигне по различни маршрути. "Хората в планината..
"Виното е интелектуален продукт . С консумацията научаваме любопитни факти за самия регион, как се произвежда, откриваме философията и страстта, която са вложили в него неговите създатели." Това каза пред БНР Гергана Тодорова – винен специалист, главен редактор на първия онлайн пътеводител за винен туризъм у нас. Винарските изби, които..
Шансовете за съставяне на правителство са малки, но в политиката винаги има такива. Това обясни пред БНР социологът Андрей Райчев преди връчването на..
Нормативната база регламентира за отделни видове производства и съхранение на взривни вещества и боеприпаси минимални отстояния от населени места и..
Събиранията на Бузлуджа са знакови. Бузлуджа този път беше вид лакмус дали процесите, тръгнали между различните леви формации, срещат подкрепа сред..
Разкъсана облачност
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Предимно облачно