Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Проучване на БАН: Употребата на кой - кого се бърка повече от пълния и кратък член

Задължителната матура влияе положително върху овладяването на книжовните норми

Снимка: pixabay.com

Широкомащабно проучване на Института по български език на БАН откроява най-често допусканите граматически грешки при употребата на книжовния език.

Анкетата е съдържала 38 въпроса и изследва отношението на днешните българи към книжовния език. Поставен е акцент върху правила от граматиката, при които е налице т.нар. масова грешка. Данните са максимално обективни, обясни за БНР ръководителят на проекта доц. Руска Станчева.

Изследването е представително за страната, реализирано е от социологическа агенция „Екзакта“. В екипа са участвали и представители на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Къде се очертават проблемните области?

Най-напред употребата на кой – кого. Например „Ти на кой каза“ е нещо, което слушаме масово и редовно в устната реч, но книжовните норми изискват да се употребява формата „кого“. Деепричастията – ходейки, мислейки, четейки, пеейки се предпочитат от днешните българи, най-вече с такива изрази да започва изречението. Това се смята за маркер за грамотност. Оказва се обаче, че хората не са наясно с условията, при които може да се използва тази форма. Това е най-масовата грешка, която установява нашето изследване“, коментира доц. Станчева в предаването „Хоризонт до обед".

Изследването много ясно показва, че днес владеенето на правилото за писане на пълен и кратък член далеч не е най-трудното и проблемно правило измежду деветте изследвани, подчерта още доц. Руска Станчева.

75% от анкетираните са посочили, че владеят правилото за „кой“ – „кого“, но когато се изисква практическото му приложение, едва при 30 на сто са установява познание как да приложат това правило.

Чисто възрастово не бихме могли да разпределим кои грешки са типични за Z поколението, изтъкна доц. Станчева. Задължителната матура влияе положително върху овладяването на книжовните норми, отчитат езиковедите.

Интернет има отчетливо влияние върху книжовните норми. Той налага т.нар. мрежов модел на комуникация, който за разлика от предишния не е йерархизиран, поясни доц. Станчева. 

Днес всеки, който притежава устройство, с което може да се свърже с интернет, може да направи достояние свои текстове на всички. И се създава представа, че книжовните норми се разколебават в много висока степен, или пък че са променени, а хората нямат представа кога се е случило това.“

Дошло ли е време за промяна на книжовните правила?

„Българската езикова общност е умерено консервативна. Тя като цяло не желае промени в правилата. Всеобщото впечатление е, че промяната в днешните правила би означавала до голяма степен профанация на езика“, отбеляза Руска Станчева.

Липсата на надеждни източници относно правилата в интернет е сред основните причини за неспазването им, отчитат специалистите.

Очаква се финансиране от МОН за достъпен онлайн проект за правилата в българския книжовен език и често допусканите допусканите грешки.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Хераклея Синтика

Людмил Вагалински: Хераклея Синтика е обречена на успех

Разкритите артефакти в античния град Хераклея Синтика са толкова много, че с помощта на дигиталните технологии могат да пресъздадат живота в този древен мегаполис, сринат от две мощни земетресения. Това е напът да се случи - социализацията и изграждането на туристическата инфраструктура ще направят от мястото музей на открито.  Първите стъпки..

публикувано на 26.11.20 в 12:02

С порастването децата с проблеми в развитието се социализират все по-трудно

Седемгодишната Елица от Хасково е със синдром на Даун. Момиченцето учи в първи клас на СУ „Васил Левски“ и за изтеклите два месеца се е интегрирала добре в масовата паралелка. Елица посещава и ресурсен учител, с нея се провеждат специални занимания. Елица е третото дете в семейството, чакано и желано. Трябвало да се роди на 24 декември и да бъде..

публикувано на 25.11.20 в 13:22
Д-р Цветомила Дудевска

Д-р Цветомила Дудевска след прекаран Covid-19: Такава безпомощност никога не съм чувствала

Най-старата белодробна болница у нас - тази в Троян, беше една от първите, която започна да приема за лечение през пролетта пациенти с коронавирус. През всичките тези месеци от началото на пандемията медиците там излекуваха много болни. Сред пациентите на лечебното заведение се оказа и управителят му д-р Цветомила Дудевска. Тя също се разболя,..

публикувано на 25.11.20 в 11:16
Фоайето на Централна железопътна гара през 1976 година

Търсят се доброволци и дарители за "Български визуален архив“

Фондация "Български визуален архив“ представя фотографии, които свидетелстват за историята, хората, архитектурата в България през XX век. В основата му е изграждането на дигитален архив за свободно разглеждане и сваляне на снимки, абсолютно безплатно с уредени авторски права под лиценза на Creative Commons 4. Дигиталният архив представлява..

публикувано на 25.11.20 в 10:12

Клуб „Родолюбие и отечествознание“ разпространява българските история и култура

„ Мисията на Клуб „Родолюбие и отечествознание“ е разпространяването на българската история и култура . Заедно с тези две основни цели идват опознаването на родината, идват и няколко други, като благотворителността, като подпомагането на българската национална общност, доброволчеството също“. Това сподели в предаването „Нощен хоризонт“..

публикувано на 23.11.20 в 15:44

Красимир Гаджоков от Канада дари средства на МБАЛ - Добрич

Българинът Красимир Гаджоков, който живее в Канада, отправи призив във Фейсбук към всички сънародници в чужбина да даряват средства на болниците в България за лечението на Covid-19. Той самият дари средства на МБАЛ - Добрич. Гаджоков живее в Торонто и работи като консултант по киберсигурност за големи канадски корпорации. Казва, че..

публикувано на 23.11.20 в 14:19

Анани Любенов: Соколарството изисква страшно много време

"В България заради нещо, което е доста странно за цял свят, ловът с хищни птици е забранен . Ние имаме право да ги отглеждаме, да ги развъждаме, да ги тренираме, но реално няма право да им дадем това, за което са създадени - да ловуват". Това каза за БНР председателят на Българския соколарски съюз Анани Любенов. Той изрази очакване, че тази..

публикувано на 23.11.20 в 11:26