При изолацията заради коронавируса разбрахме какъв е смисъла на училището, университета, театъра, киното, каза за БНР проф. д-р Мирослава Кортенска.
"Не само във връзка с тяхното съдържание, това е едно средище, където ти отиваш там и контактуваш - виждаш свои колеги, приятели, разменяш реплики, този контакт много им липсва", допълни проф. Кортенска в предаването "Графити по въздуха".
Проф. Кортенска е автор на проекта "Европейски модернизъм в изпълнителските изкуства и теории, личности, процеси, практики през 20 век".
"Когато представих този проект, аз изцяло промених погледа си върху европеизирането на България в областта на културата. Той се състои в следното - сега ние няма да изпълняваме една петилетка за две години, няма да наваксваме, тъй като този век вече е минал".
След пандемията от коронавируса ще настъпят промени в театъра, подчерта проф. Кортенска. В България има уникално способни хора - художници, музиканти, артисти, творци.
"Някой мислят, че като са обикаляли България с някакви отблъскващи комерсиални представления след това могат да играят дълбоко съпреживени от публиката неща. Не, това вече не може да се случи. Имаме много примери на унищожени талантливи хора, но тук говорим за цялата културна среда, трябва да си даваме сметка за това, иначе това ще рефлектира върху нас", изтъкна проф. Мирослава Кортенска.
Проф. д-р Мирослава Кортенска е български театрален критик, културолог и медиен експерт. Преподавател в катедра „Кино, телевизия и театър“ в Югозападния университет в Благоевград (от 2000 г.) и изследовател на културните процеси на 20-ти век. Автор е на няколко книги. Член е на Съюза на българските писатели и Съюза на учените в България.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..
В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката. И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан. Ангел Милчев е един от малкото..
Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..
Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..
Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...
Най-ранните спомени на Георги Господинов свързани с Българското национално радио, са от предаванията "България - дела и документи“ и "Ранобудно петленце". БНР връчи годишните си награди "Сирак Скитник" Авторът на "Времеубежище" описа сигналите на тези предавания като "особен отключвател на памет" и разказва за първото си радио..
В Къщата на художниците в Плевен е подредена изложба, която е своеобразно емоционално завръщане. Убавка и Костика са едни от най-разпознаваемите и..