Франция и Турция между едностранчивостта на Макрон и метода на Ердоган

Батаклан, 13 ноември 2015. Ница, 14 юли 2016. Сен Етиен дю Рувре, 26 юли 2016. От онези трагични събития терористичната заплаха едва ли е намаляла. И все пак имаше нещо като относително затишие, докато не се случиха убийствата в Конфлан Сен Онорин и Ница този месец. Какво отприщи тази нова вълна? Какво не върви както трябва през последните четири години?

Според Тертре, чиято Фондация за стратегически изследвания в Париж е партньор на френските власти в анализа на предизвикателствата пред националната сигурност, външни фактори се намесват, за да изострят кризата:

„Някои организации в мюсюлманския свят свикаха протести срещу политиката на френското правителство. Основните причини за случилото се се коренят в самата Франция и не се обясняват с международни проблеми, но със сигурност някои страни и някои правителства се опитаха да налеят масло в огъня“.

Намекът е за Турция и за нейния президент Реджеп Ердоган, който обяви, че френският президент Еманюел Макрон третира зле милионите мюсюлмани в страната си. Убийствата в Ница се случиха дни след тези нападки.

„Не бих си позволил да твърдя, че господин Ердоган носи каквато и да е отговорност за трагичните събития в Ница. Въпреки това, истината е, че Ердоган налива масло в огъня и не помага на френските власти да делегитимират тези ужасяващи атаки… Да, Турция заклейми атаката в Ница, но, за съжаление, Анкара бе единственият наш съюзник, който не стори това, когато учителят Самюел Пати бе обезглавен“.

Критики към Макрон, но в далеч по-премерен тон, дойдоха от други лидери от мюсюлманския свят - като президента на Иран, президента на Египет, имама на най-почитания ислямски университет „Ал Азхар“. Всички те посочиха простия факт, че карикатурите пораждат омраза и насилие.

Фундаменталист ли е Макрон

Не е ли твърде едностранчив, даже твърде фундаменталист Макрон в защитата на светското начало и в свободата на изразяване? Мнението на Ерик Тибо за предаването „Събота 150“:

„Франция не е в състояние да постави под съмнение собствената си история и собствената си универсалистка концепция за света, докато повечето страни днес споделят по-скоро визията на мултикултурализма. Във френските университети има силно движение в подкрепа на мултикултурализма, докато политическата класа и обществото като цяло продължават да залагат на универсализма. Проблемът е, че университетите отдавна показаха, че универсализмът във Франция олицетворява колониализма през 19-и и неоколониализма или експанзионизма през 20-и и 21-ви век. Днес във Франция е налице пълно неразбиране по отношение на ислямските държави, които споменахте, където не се прави разделение между религия и политика“.

На въпрос - при подобно неразбиране няма ли риск готвеният закон срещу ислямисткия сепаратизъм да извади око, вместо да изпише вежди, и наред с мерките срещу финансирането на джамии от екстремисти и затягането на надзора върху училищата, няма ли да се засили чувството на изолация и преследване у част от мюсюлманите във Франция, Тибо отговори:

„Благодарение на закона ще могат да бъдат забранени ислямистките организации и политически движения. От друга страна принципните различия между мюсюлманските общности и френската общност ще продължат да се задълбочават. Мисля, че този закон няма да реши проблема в дългосрочен план“.

Методът на Ердоган

Докато се старае да пресече т.нар. „сепаратизъм“ на мюсюлманите, Макрон ще трябва да внимава за Ердоган, който претендира да е техен защитник. Според Брюно Тертре към момента тази поза на турския лидер не е убедителна нито във Франция, нито в останалия свят, поради идеологическото и политическото противодействие на фактори като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Но това няма да попречи на Ердоган да продължи по конфронтационния курс по отношение на европейците, поне до президентските и парламентарните избори в Турция, които трябва да се състоят след три години.

„Под ръководството на Ердоган Турция ще продължи по този курс. Това е начинът, по който Ердоган действа - неговият метод да търси популярност у дома. Ако той остане на власт до и след 2023 година, ще имаме проблеми в Източното Средиземноморие и региона около Турция“, каза Тертре.

През декември е Европейският съвет, който ще решава как да се спогодим с големия си югоизточен съсед. Да изчакаме ли 2023 година, преди да предприемем решителни стъпки по споровете за Сирия, Либия, Карабах, Източното Средиземноморие?

Не, със сигурност не. Мисля, че дойде времето да използваме повече „тоягата“, отколкото „моркова“. Европа бе твърде търпелива. През октомври поставихме съвсем ясно пред Ердоган избор: преговори за подобрен митнически съюз и свободно движение на турските граждани или санкции. Не очаквам Европейският съвет през декември да бъде от решаващо значение. Очаквам европейските лидери да възприемат постъпателен подход. Ще има още стъпки догодина. В идеалния случай всички спорни въпроси ще бъдат поставени на масата на многостранни преговори, за които Европа призовава. Има обаче и отделно, турско-гръцко измерение на проблема. Според мен Анкара и Атина трябва да поставят спора за морските си граници пред Международния съд. Развръзката няма да дойде лесно и съвсем не е сигурно, че ще стане с Ердоган начело. Може би ще бъде склонен на компромис, само ако бъде отслабен и се опасява за позицията си у дома. Във всеки случай това ще отнеме време. Това не е въпрос на седмици, може би не и на месеци, а на години.