Рой Карадаг: Никой не отстъпва - едни защитават свободата на словото, други - честта на пророка

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Весела Владкова с Рой Карадаг в предаването „Събота 150“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Ердоган използва конфликта около карикатурите, за да каже ясно на останалия свят: „Вижте, когато става дума за ислям, ние сме тези, които имат право да говорят. И не френският президент ще ни казва, как да живеем религията си“. С реакцията си Ердоган демонстрира, че като мюсюлманин само той има право да посочи „добрия” ислям“. Това каза пред БНР Рой Карадаг, политолог от Института за междукултурни и международни изследвания към Университета в Бремен.

Не закъсня и реакцията в Близкия изток, където се надигна мощна антифренска вълна, обвиниха Макрон във враждебен антиислямизъм. А турският президент Ердоган бързо влезе в ролята на говорител на мюсюлманските държави. Какво се крие зад това, д-р Карадаг?

Напомня ми на конфликта около „Сатанинските строфи” и по-късно, през 2005 година, с карикатурите на Мохамед в датски вестник. Според мен става дума за надпревара между мюсюлманските лидери и организации. Ислямизмът се дефинира включително и чрез факта, че има много и различни действащи лица, които спорят помежду си за водещата роля пред останалия свят. За това кой от тях има правото да говори от тяхно име на световната сцена. За разлика от предишните конфронтации днес има дигитални медии, които много изостриха тези конфликти. Днес много бързо се оказваш въвлечен в спора кой трябва и има право да защити честта на пророка.

Конфронтацията около карикатурите на Мохамед са пореден етап в разногласията между Париж и Анкара - войните в Либия и Сирия, газовите проучвания в Източното Средиземноморие и конфликтът в Нагорни Карабах. Там Франция подкрепя Армения, историческия враг на Турция. След арменския геноцид много арменци намират убежище във Франция, където диаспората им днес наброява около 600 000 души. Така че, какво се крие зад тази конфронтация?

Материални интереси. В региона, който описвате, има много и разнолики конфликти. Така че е въпрос на време Франция и Турция да кръстосат саби. Двете държави преследват от части диаметрално различни интереси, така че няма как да бъде намерено взаимноприемливо решение. Единствено в Сирия Париж и Анкара споделяха известно време едни и същи позиции. Но това продължи до момента на турското нахлуване в северна Сирия. 

Зад това, че Франция и Турция са на различни позиции, не се крие идеология. Регионът на Източното Средиземноморие и още по на изток е изпъстрен с многополюсни конфликти на различни нива и е много трудно някой отвън да влезе в ролята на международен посредник или помирител.

Не смятате ли обаче, че сатиричното списание „Шарли ебдо” прекали с карикатурите на Мохамед, а след това и на Ердоган?

„Шарли ебдо” не иска да се откаже от това да защитава свободата на словото, на религията и на изразяването на мнение. Списанието премина от изображения на пророка, които бяха насочени към всички мюсюлмани, към турския президент. Не на последно място, за да провокира мюсюлманските страни от Бангладеш до Мароко и да види дали те ще защитят Турция. 

В момента наблюдаваме обичайното за такива конфликти развитие, когато никой не отстъпва. Никой не вижда причина да отстъпи, защото едните защитават свободата на словото, а другите - честта на пророка. 

Карикатурите на пророка наистина са обидни за мюсюлманите. Разбират ли европейците това? Защото свободата на изразяване е едната страна на монетата, от другата е честта на инакомислещи и инаковярващи, не по-малко съществена ценност на западното общество.

Да, но при либералната интерпретация на свободата на религията и независимостта от държавно опекунство над религиозните дела имаме свободата да богохулим и да не възприемаме на сериозно религиозните чувства. Списанието „Шарли ебдо” и защитниците на свободата на словото не отстъпват заради терористичното нападение срещу редакцията, заради последвалите атентати и радикализирането във Франция. Те не виждат защо религиозните принципи трябва да важат и за нерелигиозни хора, т.е. атеисти, и за критиците на религиозните догми. От една страна ислямът забранява изобразяването на религиозни символи, но съвсем друг е въпросът, защо с това трябва да се съобразяват останалите религиозни общности.

Конфронтацията между Франция и Турция предизвика антифренска вълна в мюсюлманския свят, която съвсем не се изчерпва с бойкота на френски стоки. Религиозен лидер в Дака нарече Макрон „един от малкото световни лидери, които почитат Сатаната”. Колко сериозно трябва да възприемаме този протест, д-р Карадаг?

Тази вълна е вятър в платната на религиозните водачи и ислямистките организации, които са опозиция на правителствата в тези държави. Те се надяват, че с демонстрираната загриженост за честта на пророка ще успеят да привлекат на своя страна повече мюсюлмани, включително консервативни вярващи. Тяхното послание е, че защитават пророка срещу либералния ред в 21-ви век. 

Това има значение, особено в държави като Турция, където през последните години религиозността сред младите хора рязко намаля. Същото наблюдаваме и в Иран - колкото по-религиозна е властта, толкова повече млади хора обръщат гръб на религията. В Турция се води борба за сърцата на младите и управляващите се опитват със закрилата на пророка да ги спечелят на своя страна. 

Ердоган и ЕС отдавна са в ледени отношения, нито едната, нито другата страна дават сигнали на желание да стопят леда. А и Ердоган добре помни, че бившият френски президент Саркози и германският канцлер Меркел сведоха членството на Турция в ЕС в „привилегировано партньорство”. Затова ли Ердоган си позволява толкова остра риторика? 

Да, и трябва да кажем, че този влак отдавна е отпътувал. И двете страни говорят само със заучени фрази. За всички е ясно, че Турция няма скоро да се доближи до Европейския съюз. Политически този въпрос не играе никаква роля. Затова Ердоган не се съобразява с европейската чувствителност.