Пречи ли бюрокрацията за възкресяването на емблематична сграда в Русе

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Ася Пенчера разказва защо е толкова трудно да се възстанови сграда паметник на културата

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Определението „Малката Виена" подсказва, че архитектурният стил на града е по-близък до европейския, отколкото до типично българския възрожденски стил.

Богатото културно наследство обаче изисква много грижи и пари. Затова и всеки, който се захване с реставрация на някой от великолепните архитектурни образци, заслужава почит.

Случва се обаче тъкмо обратното - държавата в лицето на институциите си прави всичко възможно, за да спъва и бави работата, с огромното си оръжие - бюрокрация, заредена с безразличие.

Според Закона за културното наследство всеки документ, касаещ реконструкция или реставрация на сграда паметник на културата, трябва да се съгласува с Министерството на културата, пояснява инж. Иван Иванов, който има амбицията с фондацията си да съживява стари сгради в Русе.

Обликът на Русе в старите картички Снимка: БГНЕС

Новият му проект е свързан със сградата на ул."Рила" 10, позната на повечето хора като старите адвокатски кантори. Всъщност сградата е построена през 1907 година за Доходно здание от големия фабрикант Сабетай Леон Бениеш.

След като купува сградата от наследниците, инж. Иванов води съдебно дело за делба с държавата, което приключва в срок. Започват обаче мъките му с Министерството на културата. Само промяната на Подробния устройствен план го забавя с шест месеца. Заради това, че архитектурните проекти се бавят повече от година, са подготвили проект за аварийно укрепване, пояснява инж. Иванов. „За да има фронт за работа тази година и следващата година.“

Иван Иванов се позовава на текст от Закона за културното наследство, посветен на спешните аварийни ремонти и пита за какъв авариен ремонт можем да говорим, когато е внесъл проекта си през март, а още нищо не е получил. „Писал съм до Банов (министърът на културата  - бел. ред.), никой не ми отговаря и проекта не го утвърждават.“

Националният институт за недвижимото културно наследство (НИНКН) приема проектите, парафира ги в четиримесечен срок, след което те отиват в Министерство на културата, където също се чака 4 месеца Дирекция „Културно наследство“ да ги одобри, описва административните пътища инж. Иван Иванов.

„Говорим за аварийна работа. Сградата е застрашена от срутване“, коментира той и показва документите от март и април, с които е поискал разрешения за аварийните ремонти, защото „с това нещо се бърза и е спешно“.  

Сградата е застрашена от срутване от години. Нещо повече - самото Министерство на културата през 2014 година издава предписание да се направи авариен ремонт.

НИНКН с месеци не отговаря на телефоните, оплаква се още русенският инженер. И пита – с какво институтът и министерството, призвани да опазват културното наследство, помагат. „Те само пречат“, констатира Иванов.

Чиновниците пречат на усилията на инж. Иван Иванов със собствени средства да върне блясъка на двуетажното здание, в което е имало пет магазина, два салона, седем стаи и пристройки в двора. Фабрикантът Сабетай Леон Бениеш е един от първостроителите на Русе, затова и плановете са сградата да се превърне в бутиков хотел, който ще носи неговото име - хотел „Бениеш".

От Министерството на културата съобщават, че становището на ведомството по казуса със сградата на Сабетай Леон Бениеш е издадено на 23 октомври и предстои заедно с графичната документация да бъде изпратено в Националния институт за недвижимото културно наследство.