Пакистанският топалпинист Али Садпара и синът му ще направят тази зима опит на К2

След няколко седмици в Пакистан започват две експедиции, които тази зима ще приковат вниманието на световната алпийска общност. Едната - голяма, организирана от непалска агенция, в която има представители на 12 националности (сред тях и българинът Атанас Скатов), а другата - състояща се от един исландец и двама пакистанци. Участниците в двете експедиции ще се опитат да осъществят цел, недостижима досега в историята на височинния алпинизъм, въпреки многогодишните опити на елитни алпинисти от цял свят - зимно изкачване на К2, последният осемхилядник, неизкачен в най-тежкия сезон. 

По-малката експедиция ще бъде ръководена от пакистанския топ алпинист Али Садпара, считан за герой в родината си, който вече има редица постижения в зимните изкачвания на високи върхове. 

Роден е в бедно селце в Северен Пакистан през 1976 г. Осем от 11-те му братя и сестри умират при раждане или от различни заболявания - нещо, често срещано в района. Али е последното дете в семейството и майка му Фатима го кърми до 6-годишна възраст, за да го направи силен.

Като дете Садпара се надбягва по планинските пътеки с козите, които пасе. После става височинен носач - пренася товари, фиксира въжета, помага на клиентите си от останалата част на света да изкачват високи върхове. След 2006 г. участва в редица експедиции, като успява да изкачи осемхилядниците Нанга Парбат, Гашербрум 1 и Гашербрум 2, достига до 8350 м на К2, но се налага да се съобрази с нуждите на клиентите си и изкачва върха по-късно, през 2018 г. През 2017 г. стъпва на Броуд Пик, а миналата година изкачва още 3 осемхилядника - Лхотце, Макалу и Манаслу. Общо 8 от 14-те най-високи върха на планетата. Най-значимото му до момента постижение, обаче, е първото в историята зимно изкачване на Нанга Парбат, осъществено през 2016 г. с испанеца Алекс Чикон и италианеца Симоне Моро*. Част от разходите по експедициите си Садпара плаща с припечеленото от воденето на клиенти по високите върхове, а друга част се поема от пакистанската армия, тъй като в бедната икономически страна намирането на спонсори е мисия невъзможна. Али Садпара участва и в много спасителни операции**.

Тази зима 44-годишният пакистанец и 20-годишният му син, който миналата година също изкачи К2, се отправят отново натам, с надеждата да осъществят своята най-голяма мечта. 

На 25-и (ноември - бел.ред.). Моят приятел Джон Снори от Исландия ще пристигне на 22-ри в Исламабад, на 23-и - в Скарду, и мисля, че на 25 - 26-и започваме трекинга до Базовия лагер.

И Саджид, моят син. Ще направим опит по реброто Абруци. На К2, особено през зимата има много силни ветрове - това е най-големият проблем, много, много силни ветрове. Има два маршрута - единият е на Чесен, а другият е класическият. Говорихме с организатора на другата експедиция - те са много, ние сме само трима, а да фиксираш въжета до Лагер 1, Лагер 2, Лагер 3 и т.н. е много трудно, затова избрахме класическия маршрут.

За наша сигурност, ще вземем една бутилка с нас. Този път така го чувствам. Преди не съм използвал - през 2018 г. качих К2 без допълнителен кислород, през 2019 г. - Лхотце. Тогава изкачих много бързо Лхотце и два дни по-късно Макалу, пак без допълнителен кислород. Но този път ще вземем с нас една бутилка - за всеки случай, ако възникне проблем.

Да, има. Аз започнах със зимните изкачвания през 2009 г. Тогава с полската експедиция направихме опит на Броуд Пик, през 2012 г. - отново. С поляците бях и когато изкачиха през зимата Гашербрум 1. През 2015 г. беше зимният опит на Нанга Парбат, зимата на 2016 г. осъществихме първото зимно изкачване на този връх. През зимата на 2017-а - 2018-а беше опитът на Еверест с Чикон и изкачването ни на Пумори. Опитът ми показва, че за тези неща трябва да имаш много голям късмет - понякога метеорологичните условия са добри, но силните ветрове са голям проблем. После, зависи от екипа, с който си, но тази година участват добри алпинисти, силни шерпи, организаторите са много опитни хора, особено Дауа Шерпа. Така че, ако е рекъл Господ, може би ще успеем да изкачим К2.

Това е моя мечта. До 2009-а нямаше зимни изкачвания в Пакистан, след това направих много опити и изкачвания. Беше много трудно, бил съм в много тежки ситуации, на Гашербрум 1 ми измръзнаха почти всички пръсти на ръцете и краката, но експедициите ме правят щастлив. Това е моята мечта.

През 2015 г. направихме неуспешен опит с Алекс Чикон и с Даниеле Нарди от Италия. Година по-късно аз, Алекс и Нарди отидохме отново. Симоне Моро и Тамара Лунгер тогава правиха опит по друг маршрут. Нарди прекрати участието си и тогава Симоне и Тамара се присъединиха към нас. Опитът ми показва, че ние - европейци, шерпи, пакистански височинни водачи и други, сме като едно голямо семейство.

Преди да започна своята кариера в планините, семейството ми искаше да си намеря работа, да правя бизнес, но аз не исках това и избрах планините. През 2006 г. изкачих Гашербрум 2, после и други върхове, а през 2009 г. се насочих към зимните изкачвания. Тогава майка ми, баща ми и особено съпругата ми - тя ми каза: “Али, ако искаш да изкачваш върхове през лятото - добре, но защо ти е да опитваш през зимата? Имаме 4 деца...”. Тогава й отговорих: “О, но ти не знаеш истината за летните и зимните изкачвания. През лятото се катерим с много повече риск - има големи сераци, които падат, а пък зимата всичко е замръзнало, няма ледопади...”. Тя ме попита радостно: “Вярно ли е това?” и аз й отговорих: “Ами да, вярно е.” Така минаха няколко експедиции, всичко беше наред, е, с малки измръзвания. После, през 2012 г. моят приятел Нисар Хусейн, с когото бяхме изкачили много върхове, изчезна по време на експедиция до Гашербрум 2. Аз получих измръзвания на пръстите и когато се прибрах, жена ми ме попита: “Али, защо каза, че зимата е по-добре?”. Тя разбра, че съм я излъгал, и започна да живее в страх. Да... (Смее се.) Има много такива истории в нашия живот, мадам.

Да, това е голямата ми мечта, надявам се да имам възможност да направя всичко това, а сега - зимно изкачване на К2.

Такива са нашите проблеми, нали знаете... Преди години един приятел, иранец ми каза: “Али, ние с теб се съревноваваме. Ти си от Пакистан, аз - от Иран, досега никой мюсюлманин не е изкачил всички осемхилядници”. Миналата зима, когато посетих със семейството си Иран, Азим ме попита колко от тях съм успял да изкача, отвърнах му - осем. Той вече беше изкачил всички и ме попита защо не съм ги изкачил и аз, а аз му отговорих: "Азим, ние сме различни - от Иран и от Пакистан, както и европейците, живеем в различни условия, тук няма спонсори. Аз работя като носач". Преди няколко години бях на Макалу с една американка, която под върха не се почувства добре и ми каза, че иска да слизаме. Оставаха стотина метра, но се върнахме. По-рано, през 2014 г. имах подобен случай и на К2. Ето това правим ние, височинните носачи и шерпите. А и в нашата страна имаме проблем с намирането на спонсори, няма разбиране в обществото за нашата работа.

===

* През февруари 2016 г. Али Садпара, Алекс Чикон и Симоне Моро осъществяват първото в историята зимно изкачване на Нанга Парбат, без допълнителен кислород. Партньорката на Моро - Тамара Лунгер, се отказва на по-малко от 100 метра под върха. Българската публика се е срещала Алекс Чикон, Тамара Лунгер, Симоне Моро и Том Баларад, които са били гости на Банско филм фест.

**Миналата година Садпара участва в издирването на изчезналите под Нанга Парбат топ алпинисти Даниеле Нарди и Том Балард - телата им бяха открити над Лагер 3, на около 5900 метра височина.