Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Играта на играчките: 55 РВ vs. Teddy

Историята на плюшените мечета определено не е съшита с бели конци

Снимка: National Museum of American History

Казват, че плюшените мечета са любимата играчка на децата по целия свят и то отдавна. Има доста причини да повярваме на твърдението. „Изотопия” се разрови из над стогодишните летописи, за да се почувствате в наистина плюшената прегръдка на най-любимото мече от едно време, а защо не и от днес.

Смята се, че историята на плюшените мечета тръгва от германците – хора, които клишето свързва с не чак толкова плюшени нрави. Мечето измисля Рихард Щайф през 1902 г. Изобретател, художник и дизайнер в семейната фирма на леля си Маргарете. Мечето му носи не особено гальовното име 55 РВ, което означава, че е високо 55 сантиметра, от плюш е и има подвижни крайници.

Снимка: http://www.worthpoint.com/

Разказ за устрема и надеждата

За да се стигне до 55 РВ, ключова роля има леля Маргарете.Тя се ражда през лятото на 1847-ма. На годинка и половина малката Маргарете се разболява. Вдига висока температура, краката й се парализират, трудно използва дясната си ръка. Лекар й поставя диагнозата полиомиелит. Става ясно, че Маргарете цял живот ще бъде в инвалидна количка, а болките в ръката ще са постоянни. Въпреки това пораства ведра и устремена да се занимава с това, което обича – да шие. С помощта на семейството и съседите посещава шивашко училище. През 1877-а фамилия Щайф отваря магазин в градчето Гинген. В него продават изработените от тях костюми и полезни за домакинството артикули. През 1880-а обаче Маргарете прави тотален шивашки хит като създава дядото на плюшеното мече.

Еволюцията при играчките – от слон до мечка

Той е неголям парцален слон и е първата ушита играчка. Местните деца се влюбват в него веднага. Дотогава играят по-скоро с порцеланови и други кукли и фигурки. Семейството бързо започва да шие слончета и да ги продава. Правят фурор и шест години след появата си от тях са продадени над  5 000. Бизнесът на Маргарете и семейството й се разраства. След слончетата идват маймунките, кончетата, магаренцата, камилчетата, прасенцата, кученцата, котенцата, зайченцата и жирафчетата. Докато се стигне до Негово величество Мечо.

Племенникът на Маргарете – Рихард – скицира плюшеното мече, прекарвайки дни наред в зоопарка близо до Гинген. Твърди се, че през 1902-ра по негова рисунка е ушито първото плюшено мече в света, чиито лапи се движат, а главата се върти.

То – също като слонския си праотец – става особено популярно. През годините има всякакви модели: с шапки и каскети, с кърпа на врата, с панталонки и поли, с очила, със скутер, даже и ученолюбиви с книжка в лапа. Днес разновидностите са стотици.

Дали 55 PB наистина е първото мече?

Историята не е категорична. Мечо е представен на изложение в Лайпциг през пролетта на 1903-а. Тогава с Рихард Щайф се свързва Херман Берг, търговски представител от Ню Йорк. Той търси нещо ново и впечатляващо и решава, че го е намерил при Рихард. Поръчва 3000 мечета. Според архивни документи, пратката със сигурност е била готова и изпратена. Но така и не достига крайната си цел отвъд океана. И не, не става въпрос за корабокрушение, каквото често разказват на любопитните германски деца, пленени от 55 РВ. От музея на плюшеното мече в Гинген, защото днес има и такъв, споделят истината на възрастните с по-силни нерви. Тъй като лапите и краката на мечоците били прикрепени за тялото с тънки конци, по всяка вероятност всички плюшковци с мисия да завладеят Новия свят са били повредени по време на дългото презокеанско пътуване.

Повече от 100 години нито едно от мечетата от онова морско приключение не се е появило. А плюшени мечета ветерани се продават на много високи цени сред колекционерите, наричани „арктофили“ (от гръцки: „любители на мечки“). Става дума за стотици хиляди долари.

Снимка: http://www.goodhousekeeping.com/

Връщаме се в началото на XX век. В същия период отвъд океана вече си имат мечета и то – също с шеметна история. Рихард Щайф подава документи за патент в САЩ в края на 1902-ра, получава лиценз в средата на следващата година. Там обаче все по-популярно става мечето Теди. То завладява американския пазар в края на ноември 1902 г., така че може да се каже, че съревнованието му с 55 PB е особено тежко и с неясен резултат относно първенството.

Световният възход на едно мече

Това, което всички сме чували обаче, е, че в англоезичния свят Teddy Bear е нарицателно за всички плюшени мечета. Името е дадено от руския имигрант от Ню Йорк Морис Мичтом, който започва да произвежда играчките, вдъхновен от карикатура на тогавашния президент Теодор Рузвелт. Мичтом получава изричното позволение от Рузвелт да кръсти мечето на него. И явно е бил с особено развит търговски нюх, защото – освен че мечетата му са хит, това е човекът, който разпространява и кубчето на Рубик. А американските Теди-та имат не по-интересна история от германските.

Карикатурата, спомената малко по-горе, е публикувана във „Вашингтон Поуст” на 16 ноември, 1902 г. и илюстрира ловна случка край Мисисипи, където приятели на Рузвелт обградили мечка, за да му помогнат да я отстреля, но държавният глава отказал. В рисунката животното било представено като малко, беззащитно мече, което пък впечатлило Морис. В други интерпретации Рузвелт наредил да убият мечката, защото тя вече била сериозно ранена, но самият той не стрелял.

Снимка: U.S. Embassy Sofia

Каквато и да е истината за мечешката ловна история на президента, мечето, кръстено на него, завладява магазините и сърцата на децата.

От гумени до грижовни – обичаме ги всякак

Днес не само деца се вълнуват от мечетата. Да се върнем при мечетата на Щайф. 60 на 100 от тях са при деца, но останалите са в ръцете на колекционери от всякакви възрасти. Твърди се, че в глобален мащаб събирачите на мечета са над 50 хиляди. Че хората обичат мечки, можем да се убедим от популярността на герои като Пух и Падингтън, грижовните мечета, че дори невъзпитания, но чаровен Тед. Мечешката следа е навсякъде – това показва желанието на хората да имат мечета не само като играчки, но и под формата на закуска. Не става въпрос за кръвожадни истории, а за тостер с винтидж форма на мечешка глава, който се продава с успех в Япония. С него филийките стават съвсем като анимационни меченца, а японците си ги гризкат сладко-сладко.

Снимка: www.pixabay.com

Че мечетата са особено сладки, в това сигурно малцина се съмняват. Както и че любовта ни към тях – в повечето случаи – ги превръща в мечки мъченици. Вашата плюшена мечка най-вероятно е обект на системен и дългогодишен тормоз. Вие я мачкате, гушкате, дърпате, разнасяте наляво и надясно, ползвате я за какво ли не – от възглавница до психотерапевт, а накрая може би ще я забравите в някой ъгъл, шкаф или таван. Забравата: враг №1 на всяка себеуважаваща се плюшена мечка. Враг №2: изборът ви на грешна програма на пералнята, когато се сетите за своя любим плюшко от детските години.

И не само детските. Изглежда да си мечка е особено сладко за твърде много момичета по света. Затова не кой да е, а Елвис Пресли пее през 1957-а, че не иска да бъде лъв или тигър, а меченце Теди за своята избраница.

Чуйте го тук:

А историята на плюшените мечета можете да изслушате в звуковия файл.

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Стефан Иванов: Донорство по презумпция ще увеличи броя на трансплантациите у нас

„ Мисля, че се движим в правилната посока – идеята беше да се говори повече за донорството и ние приехме каузата на здравно министерство още преди пътуването – „Да, за живот “, каза в „Хоризонт до обед“ Стефан Иванов за мисията "Неверест" след отговора на Министерство на здравеопазването на призива им за прецизиране на законодателството с цел..

публикувано на 19.01.21 в 11:30

Три истории за радиото като смисъл в ежедневието

За половин век съществуване програма "Хоризонт" е била част от всекидневието на няколко поколения слушатели и е съпътствала живота им както в добро, така и в по-трудни моменти. Три истории на верни слушатели разказват за присъствието на радиото в техния бит и размисли. Светлин Арсов през 2015 г. бил обявен за изчезнал по време на..

публикувано на 18.01.21 в 15:10

Усилията на Сдружението за развитие на туризма в Тутракан за опазване на околната среда

Усещането да се спуснеш със сал по Дунав не може да се сравни с нищо, каза за БНР Кристиян Якимов от Сдружението за развитие на туризма в Тутракан. „ Когато си в лодката, пътува брегът, когато си на брега, пътува лодката - там движението не се усеща , в сала всичко пътува покрай теб, целият свят се върти около теб“. В предаването „Графити..

публикувано на 18.01.21 в 11:21

Спомени за предаването "Нощен хоризонт", което се излъчва от 36 години

Началото на предаването "Нощен хоризонт" е поставено на 3 януари 1984 г. Първоначално „Нощен хоризонт“ се излъчва шест пъти в седмицата, а сигналът му е фрагмент от „Мечтание“ на Шуман. От проф. Веселин Димитров тръгва идеята за създаване на нощен блок. "Ние нямахме толкова много сведения за европейското радио и търсих какво ли не,..

публикувано на 17.01.21 в 13:57
д-р Даниел Иванов, проф. Владимир Аврамов, Симона Станиславова Йорданова, Симона Веселинова Йорданова

Симона и Симона - талант във време на пандемия

В условията на социална изолация и дистанционно обучение изкуство се прави трудно, казват студентите и техните преподаватели от факултета по изобразително изкуство към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. В точно тези трудни времена две студентки от Тутракан, носещи едно и също име - Симона Йорданова, направиха за..

публикувано на 17.01.21 в 12:05
Пламен Войков

Семейството на Пламен Войков от Троян отново се нуждае от помощ

През миналата година Община Троян чрез различни инициативи, проекти и дарителски кампании е подкрепила много нуждаещи се лица. Активно се включва и бизнесът като дарява продукти, които произвежда. Общината е помогнала и на семейството на Пламен Войков. Младежът страда от таласемия и ежемесечно се нуждае от кръвопреливане .  За заболяването..

публикувано на 17.01.21 в 10:44
Обединеното училище „Петко Славейков“ в село Джулюница

Децата от обединеното училище „Петко Славейков“ в село Джулюница спазват традициите на етносите

Децата от обединеното училище „Петко Славейков“ в село Джулюница в община Лясковец са пример за толерантност и спазване на традициите на етносите. Дори в условията на дистанционно обучение, в училището със 124 ученици от първи до десети клас, продължават часовете по фолклор на етносите, които изграждат мост между децата и създават..

публикувано на 16.01.21 в 17:43