Всичко тече, стига да има откъде

Може ли тоалетната да бъде трон или ковчеже за съкровища? Каква предпочитате – златна, сребърна или сензорна, която да измери кръвното ви? А ще се осмелите ли да изпробвате тайландска слонска тоалетна?

За всички тези шикозни и не съвсем хигиенни изобретения можете да научите в Международния музей на тоалетните Сулаб в индийската столица Ню Делхи. Списание Time го поставя в топ 10 на най-странните музеи в света. Може би ще се съгласите, ако се оставите из музея да ви поведе кураторът Манодж Кумар.

„Изотопия” му се довери, за да се разходи виртуално там по повод Световния ден на тоалетната. Защото човек и слон (и не само) и добре да живее, рано или късно стига до свещеното място с две нули и по-добре да го достигне наистина, за да продължи с нормалния живот.

Всъщност да нямаш тоалетна е съвсем сериозен глобален проблем. Милиони хора по света страдат заради липсата на канализация и елементарни хигиенни условия, която причинява много болести, водещи дори до смърт сред деца и възрастни. На места е опасно да потърсиш тоалетна навън, защото можеш да станеш жертва на физическо и/или сексуално насилие.

Защо човечеството се нуждае от Музей на тоалетната, каква е ролята му в борбата с лошите хигиенни условия и каква – историята му? Манодж Кумар разказа специално за „Изотопия”:

„Това е дело на д-р Биндешвар Патак, признат по целия свят социолог и социален активист. Той е и основателят на Sulabh International Social Organization. Той създаде Музея на тоалетната през 1992 г. Веднъж д-р Патак бил в Лондон и отишъл да види Музея на Мадам Тюсо с восъчните фигури. Той е наистина уникален. Д-р Патак вече се развивал в сферата на здравеопазването и хигиената. Така че там, в Музея на Мадам Тюсо, решил, че също ще създаде единствен по рода си музей, който ще учи обществото да пази здравето, хигиената и околната среда. Затова през 92-ра започва да работи по създаването му.”

Днес в Ню Делхи имат уникални експонати в три секции, посветени на Древността, Средновековието и Модерните времена. Манодж си има фаворити сред артефактите:

„В Индия историята на тоалетната започва с Индската или Харапската цивилизация. Още в Древността тук, в Индия, е имало цивилизация, преди около 4500 години. Още тогава хората са ползвали тоалетни, на които се сяда. Подобно на тези, които познаваме сега в Западния свят. Но те са ги ползвали много отдавна, още в Бронзовата епоха. Имаме изображение, което онагледява това, и то за мен е най-интересното. По онова време във всяка къща е имало достъп до вода и тоалетна, която е свързана с подземната канализация под улиците. Било е като модерната система за пречистване на отпадни води.”  

Трябва да знаете, че Харапската цивилизация е една от трите най-древни наред с египетската и шумерската. „От самото начало, отпреди 4500 години, имаме изображения, свързани с Харапската цивилизация. Но имаме и част, посветена на средновековната история. Показваме какво е представлявала средновековната тоалетна хартия. Имаме и нощни гърнета от Близкия изток, както и такива, ползвани в западни държави, нощни гърнета, украсени с орнаменти. Имаме някои образци тук, както и много снимки. Имаме и секция, посветена на съвремието с много тоалетни: клекала, тоалетни със соларни панели, японска сензорна тоалетна, електрическа тоалетна. Всякакви”, продължава нашият гид.

Впечатляващите експонати не са един и два. В музея имат копие на трона на Луи XIV. Той се обръщал към придворните си, докато ползвал тоалетната. Имат и реплики на златни и сребърни тоалетни, каквито използвали римските императори, както и тоалетна, която прилича на ковчеже за съкровища. Средновековна и преносима, използвали я англичаните, когато ходели на лов. От музея се шегуват, че сигурно е имало много неприятно изненадани крадци, осмелили се да свият ковчежето.

Освен това в Ню Делхи пазят рядък запис, който се смята, че наподобява звука от тоалетното казанче на сър Джон Харингтън, служил на кралица Елизабет I. Манодж обяснява защо: „Човекът, който е създал модерната тоалетна, е Джон Харингтън. Това е станало през 1596 г. Той е бил придворен на британското кралско семейство. Джон Харингтън е направил дизайна, конструирал е първата тоалетна с казанче. Тя е била в двореца на кралицата.” Подобен рядък звук можем да чуем само в Музея на тоалетните и никъде другаде.

Рядкост е и присъствието на тоалетните и случващото се в тях в изкуството. В Ню Делхи обаче си имат колекция с поеми по темата. „Когато започнахме музея, писахме на много страни за начинанието си. Мисля, че бяха 80-90 държави. Някои от тях ни пратиха стихотворения, които са тук, в музея, и хората могат да ги прочетат.”

Френският поет Клод льо Пти описва Париж като „нелеп” в произведение, където четем следното:

„Обувките ми, дългите ми чорапи, палтото ми, яката ми, ръкавиците и шапката ми:

Всичко това бе омърсено от една и съща субстанция.

Бих могъл да сбъркам самия себе си с боклук.”

А Жил Корозел описва тоалетната така:

„Кътче на велик комфорт, независимо дали е насред полето или на строителна площадка, кътче, в което никой не смее да влезе, освен за да прочисти стомаха си, кътче с голямо достойнство”.

В музея има и хумористична част с тоалетни шегички и закачки. Ето пример:

„В Тайланд хората са обучили слоновете да ползват тоалетна. И да, огромна тоалетна е, обаче слонът сяда на нея и си я ползва. Това е голям урок за човечеството. Ако слон или въобще животно може да ползва тоалетна, защо човекът да не го прави?”, пита съвсем основателно Манодж Кумар. Една от най-смешните истории в музея обаче е свързана с появата на тоалетните в индийските влакове. Това се случва през 1909 г.

„Ето какво се случило тогава на човек на име Окил Джандра Сен. Веднъж си пътувал с влак обаче почувствал... повика на природата. И какво да прави, слязъл от влака заради повика на природата, а влакът тръгнал без него. Неговият английски бил много лош и много забавен обаче написал писмо на железопътната администрация по този повод. След писмото от железопътната администрация направили така, че във всеки вагон да има тоалетна”, казва Манодж.

Така, около 50 години след своето начало през 1853-а, индийските железници се сдобили с тоалетни във влаковете. За да се убедите, че наистина не са имали избор, ето го и оригиналното съдържание на писмото, написано на развален английски, но предаващо особено убедително гнева на пътника:

„Уважаеми Сър,

Пристигнах с пътнически влак на гара Ахмедпур и стомахът ми беше много подут с плодове от хлебно дърво. Следователно отидох до нужника. Тъкмо си вършех оная работа, пазачът направи изсвирване със свирката, за да тръгне влакът и аз тичам с гърнето в едната ръка и дрехите в съседната. Като паднах и ми се показаха всичките срамотии на мъж и жена на перона, съм оставен на гарата.  

Това е много, много лошо, ако пътниците слязат да правят фъшкии, проклетият пазач не чака влак пет минути за него? Следователно умолявам Ваша чест да даде голяма глоба на оня пазач за доброто на народа. Иначе ще направя голям доклад до вестниците.

Ваш покорен слуга,

Окил Джандра Сен”

В индийските влакове може и да има тоалетни отдавна, не така обаче е стоял въпросът с домовете на хората. „Когато министър-председателят ни започна през 2014 г. специална кампания, във всяко домакинство беше построена тоалетна. Така че сега да можем да кажем, че Индия е свободна от външните тоалетни. Сега вече всеки има тоалетна в дома си”, обяснява Манодж Кумар. Все още обаче има възрастни индийци, които не ги ползват. „Защото още от деца са свикнали да вършат тази работа навън. А сега имат тоалетна у дома. Понякога тя е разположена в много малка стая. Затова предпочитат да излязат навън. Това е проблем. Целта ни е да се погрижим за по-високото ниво на осведоменост по този въпрос.”

Информация и образование са нужни, защото – по данни на UNICEF – 2 милиарда и 400 милиона души по света нямат достъп до безопасна и чиста тоалетна.

Хигиенните условия са лоши в някои африкански страни, както и в държави в Югоизточна Азия.

Много път има да се извърви от състоянието в тези страни до нивото на лична хигиена, което предлага един от най-ексцентричните експонати в Музея на тоалетните в Ню Делхи: „В Япония хората използват тоалетна с вградени електронни сензори, които я управляват. Когато седнат на нея, температурата на тоалетната дъска се адаптира според температурата на тялото. Така че да не ти е нито горещо, нито студено. Всичко е автоматично. Също и бутонът за пускане на водата, за почистване. Натискаш го и вградената система започва да почиства. След това изсушава. Също така мери кръвното налягане и кръвната захар. Ако желаят, хората могат и да слушат музика. Тази тоалетна е доста популярна за посетителите, които идват тук”, разказва Манодж, но не пропуска да подчертае предимствата на тоалетните, които използват част от индийците:

„Ходенето до тоалетна на открито беше проблем в Индия, пък и на други места по света, затова д-р Биндешвар Патак създаде специален тип тоалетна. Тя е с клекало и ползваме нея. Не използваме западния тип тоалетни, а такива с клекала и с поставки, степенки за краката. Важното при този тип тоалетни е, че се нуждаят от много по-малко вода при пускане на казанчето. Наклонът на тоалетната е между 13 и 15 градуса и позволява водата да се движи по-бързо и да отмива всичко по-ефективно. Това става само с 1 литър или литър и половина вода”.

Ето още малко информация за индийските супер тоалетни: наклонът на стъпалата е под ъгъл от 14 градуса, което помага на ползващия да кляка лесно, без никаква болка и натиск върху коленете и гърба, както и да има добър център на тежестта. Според някои учени именно тази позиция е по-добра за здравето ни. Манодж е съгласен с тях.

Освен това кани българите да му изпратят артефакт за музея, свързан с тоалетните у нас. В Ню Делхи са много почтителни към всички свои експонати и ги излагат заедно с флаговете на държавите, от които идват. Български засега няма, но не е късно това да се промени.

Искате да облекчите деня като чуетe нещо забавно и поучително? Пуснете си цялото интервю в звуковия файл.