Covid-19 е изпитание, трябва да сме отговорни към себе си и към другите и да бъдем единни. Това казва 35-годишният свещеник Зоран Мамучевски от Горна Оряховица, който пребори заболяването и в дните на следболничната карантина всеки момент очаква раждането на четвъртото си дете.
Заболяването покосило македонеца Зоран Мамучевски неочаквано. Свещеникът, завършил Кеймбридж и избрал Горна Оряховица за свой втори дом, разказа, че както всичко било наред, изведнъж бил връхлетян от силни болки в мускулите, вдигнат висока температура, бил отпаднал. Самоизолирал се и потърсил личния си лекар:
„Човек се приковава на леглото без да иска. Когато дойдоха първите симптоми, нещото, което направих, беше да се карантинирам, да се самоизолирам, за да можем да запазим поне отговорността към другите хора и по този начин останах вкъщи, затворих се. Обадих се на личната лекарка и ми беше предписана терапия как да с лекувам с какви лекарства и реално започна моето лечение“.
35-годишният свещеник е спортист, играе в баскетболния отбор на Горна Оряховица, ходи на танци, води здравословен начин на живот със съпругата и трите им деца и вярвал, че ще се запази здрав. Шест дена отец Зоран Мамучевски се лекувал вкъщи, но състоянието му се влошило, въздухът не стигал, не можел да диша и бил приет за лечение в болницата в Горна Оряховица.
„Симптомите бяха едни много странни – имаш, нямаш нищо, в другия момент те започва втрисане, започваш да вдигаш висока температура. Докато не се стигна до момента, в който получих задух, проблеми с дишането и тогава вече отидох да си направя снимка на гърдите. Реално излезе, че аз имам двустранна пневмония, въпреки антибиотика който съм пил, въпреки лекарствата, се стигна до този момент да имам липса на въздух и се наложи да ме хоспитализират в болницата в Горна Оряховица“.
В болницата отец Зоран Мамучевски видял как изписват родителите, а на тяхно място влиза синът с Covid-19, болни на кислородолечение, чието състояние се влошава, починали пациенти, въпреки грижите на лекарите и сестрите:
„Човекът, реално чието легло заех, беше на кислород, нямаше възможност да диша по друг начин и беше прехвърлен в интензивно отделение, където продължи да приема кислород. Другият човек, който беше настанен с мен в самата стая, също имаше затруднения с дишането, имаше големи болки, кашляше много силно, не можеше да стане от леглото, защото ми се завиваше свят. Това е нещо, което никой не може да каже със сигурност, че него вирусът ще го отмине и ето виждаш ли как няма нищо да се случи. Никой не е застрахован и това мога да кажа със сигурност. За съжаление, всеки един може да развие усложнения. Наистина тази болест е много коварна. Имаше една жена, която започна да се подобрява и за съжаление почина. В един момент никой не знае какви последици ще донесе на организма този вирус“.
Отец Зоран Мамучевски се молел за здраве, уповавал се на вярата си в господ, но и на лекарите и медицинските сестри, на грижите на санитарите. Медиците също се уповавали на молитвите на свещеника:
„Аз настина се молех и за тях, защото виждах колко много им е трудно. Докато минат през всичките тези пациенти, да ги обслужат, да им дадат терапията. Все пак влизат със съзнанието, че всеки един от тях може да е следващият. Бяха хоспитализирани и доста лекари, които се бяха разболели също и хора, които бяха в много лошо състояние и никой не е застрахован. Тази болест съсипва и психически след това. Тя те смачква. Много е важно човек да запази психическото си здраве, да запази някак яснотата на мисълта“.
Вчера свещеникът беше изписан в добро състояние от горнооряховската болница и е в карантина в дома си. Трите деца на отец Зоран изкарали заболяването безсимптомно вкъщи, запазила се съпругата му, която всеки момент ще роди четвъртото им дете.
„Едното като мине, злото, лошото като мине, гледаме напред в бъдещето с надежда, с искра надежда, че ето идва нещо друго, по-хубаво, което предстои. Това изпитание ще мине. Ние трябва да знаем и да сме наясно, че всички ще го минем. Тези, които го минават, хората, които се разболяват, не трябва да ги изолираме или да ги гледаме с лошо око. Имам много познати и приятели, които минаха заболяването, някои – трудно, някои – лесно. Най-важното от всичко е да запазим спокойствие, да запазим вярата, да бъдем отговорни един към друг и да не влизаме в конспиративни теории как нищо не съществува, как това всичко е измама и т.н. А да бъдем отговорни към нас, към хората около нас, да се пазим и да си помагаме“.
Социалната трапезария в храма „Свети Три светители“ в Горна Оряховица, където служи отец Зоран Мамучевски, продължава работата си и всеки ден дава безплатен топъл обяд на стотина нуждаещи се.
Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването "Хоризонт за вас" можете да чуете от звуковия файл.
Любовта е чувство, вдъхновение, културен феномен. Но можем ли да я разгледаме и през призмата на науката – какво всъщност се случва в мозъка , какви процеси протичат в него, когато човек обича, когато изпитва привързаност, страст, привличане? Или иначе казано – какво още не знаем за невробиологичните механизми на любовта ? " Любовта е едно от..
Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..
В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката. И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан. Ангел Милчев е един от малкото..
Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..
Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..
Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...
Тревожното е, че ученици в прогимназиална възраст използват вейпове. Това заяви пред БНР Асен Александров, директор на 51-во училище в София,..
" Европа ще се тръмпизира, въпросът е дали ще се тръмпизира докрай ". Това заяви пред БНР журналистът Мария Спирова, която живее в Лондон. Според..
Очакваме бойкотът утре отново да бъде подкрепен масово от хората и да не пазаруват от търговските вериги. С този бойкот ще подкрепим кварталните..