Уроците на Covid-19: Ние сме гости на този свят, да се смирим

„Моето състояние в момента е добре, но психически трябва да се стабилизирам, защото много неща ми се струпаха. Въпреки всичко трябва да продължа напред, си казвам всеки ден, постоянно, защото аз имам дете с аутизъм и за него трябва да съм здрава, адекватна, подкрепяща, както досега“, споделя жената.

„Моята майка ще се радва и щастлива да вижда, че аз продължавам да съм в същия борбен дух и да се грижа за сина ми, за да се подобри състоянието му. Тя ми е била винаги най-добрият приятел и винаги ме е подкрепяла, защото вярваше много на сина ми, както всеки, но тя вярваше много над всеки. Мисля че ме подкрепя, че ме гледа, че е до мен и това ще е моята утеха.“ 

На 29 октомври започва срещата на Камелия Тодорова и нейното семейство с Covid-19. След няколко дни на неразположение и по съвет на лекуващия я лекар, тя решава да си направи PCR тест. Два дни по-късно става ясно, че е заразена. 

„Това за мене беше много голям шок, защото Covid е нещо неочаквано и никой не знае какво ще последва. При някои протичат леки симптоми, при някои по-тежки. При мен беше между двете. Мама също караше с мен. Тя беше много добре, много стабилизирана. Вдигаше температура, но тя през цялото време ме подкрепяше и даваше ми кураж. Тя не се страхуваше за себе си, защото смяташе, че ще мине като всеки сезонен грип“, разказва Камелия. 

Няколко дни след положителната си проба Камелия Тодорова стига до Спешното отделение на многопрофилната болница в Добрич, тъй като състоянието й се влошава. „Там бяха страшно любезни. Такова отношение аз не съм виждала никъде и не само към мен, към хората.“ 

Не се налага прием в болницата и Камелия се прибира обратно у дома. Тогава се замисля, че храната й е на привършване, разбира за услугата на общината социалният патронаж да пазарува на хора, поставени под карантина и се свързва със служителите.  

„Човекът, който оправи всичко, който комуникира с тези институции, беше Албена Донева, директор на Дневен център. Освен да ме свърже с хората, които ми носеха храна, беше и един психолог за мен. Тя комуникира с мен и ме пита как съм, имам ли нужда от нещо. Хората идваха всеки ден, когато имам нужда от нещо. Абсолютно всичко те са ми носили. Целият град ми помогна. Аз съм му много благодарна, на всички съм много благодарна“, казва с признателност Камелия. 

„В тази битка аз загубих - мама не можа да издържи. В сряда вечерта не се е чувствала добре, на сутринта моят баща я е намерил почти безжизнена, само да диша тежко, завели са я в Спешното. Това, което най много ми тежи, е, че ние всички бяхме под карантина и не можахме да я изпратим. Единствено баща ми и моят зет, аз не успях да отида. Не успях да я изпратя в последния й миг.“

Камелия отправя призив към всички да спазват мерките.

„Covid има! Да се пазят, да спазват дистанция! Да бъдат толерантни един към друг, защото това изпитание е изпитание да се променим и да станем по-добри. Това лошо отношение, тази грубост, този егоизъм, тази злоба, тя ни погубва. Аз мисля, че това е едно наказание от природата. Ние трябва да се смирим, ние трябва да разберем, че най-важното нещо е здравето. Материалното не е важно. Моята майка си отиде без нищо. Дори дрехи не й поискаха. Ние имаме малко време на този свят, ние сме гости на този свят. Трябва да си изживеем самия живот пълноценно, защото е съвсем кратък този живот. За миг теб те няма.“