Спомен за Александър Моцев

В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" припомняме делото на един забравен български музикант - Александър Моцев, който в средата на ХХ век работи като музиковед, фоклорист, диригент и педагог. Поводът е 120-годишнината от неговото рождение на 16 ноември 1900 г.

Роден е в Лом, през 1925 г. завършва теоритичния отдел на  Музикалната академия като ученик по цигулка на Никола Абаджиев и на Добри Христов по теория на музиката. Завръща се в родния си град, където започва кариерата си като учител по музика. През 1927 г. създава гражданския смесен хор „Петко Стайнов“, с който развива активна дейност, а формацията гостува с концерти в Румъния и Сърбия.

В същото време Моцев прави постановки на музикално-сценични творби в местния оперетен театър при читалище „Постоянство“ - до 1938 г. те са общо 12. Сред тях „Къщата на трите девойки“ от Берте, оперите “Орфей и Евридика“ от Глук, “Тахирбеговица“ от Димитър Хаджигеоргиев, “Марта“от Флотов и др.

Премества се в София и отново започва преподавателска дейност. Организира ученически хорове. В периода 1942/45 г. специализира музикология при Шенк във Виена. След завръщането си в България става научен сътрудник в Института за музика към БАН и член на научния съвет. Работи и като Главен референт - ръководител на хоровата самодейност и наблюдава работата на съставите из цялата страна.

В този период издава и първите си научни трудове в областта на българския фолклор - "Ритъм и такт в българската народна музика", "Работа над изпълнението и агогиката на песента“, монографията "Българска народни музика", по-късно и „Орнаменти в българската народна музика“, “Характерни ритми в творчеството на българските композитори“ и др. Съвместно с клавирната педагожка Лидия Кутева издава „Пиеси за най-малките пианисти“, както и “50 начални урока по цигулка.“

Моцев е автор и на над 200 статии и резензии  по различни музикални въпроси. Умира на 24 декември 1964 г.