Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Павел Зерка: „Пестеливата петорка“ може да стане двигател на трансформация в ЕС

Премиерите на Нидерландия, Австрия, Финландия, Швеция и Дания по време на среща в Брюксел, юли 2020 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Пестеливата петорка“ може да използва уникалния Фонд за възстановяване от пандемията и да се превърне във водеща сила за трансформация на Европейския съюз. Тази препоръка се съдържа в изследване на Европейския съвет за външна политика за нагласите сред гражданите на Нидерландия, Австрия, Швеция, Дания и Финландия по повод кризисните евроразходи. Оказва се, че най-пестеливите европейци не се тревожат толкова от размера на възстановителния фонд.

„Анализът ни цели да покаже на правителствата на „пестеливите“ страни членки, че гражданите им не са толкова крайно пестеливи, колкото това прозвище предполага - особено по отношение на споровете за европейския бюджет и фонда за възстановяване от пандемията. Настроенията и мисленето са тъкмо противоположни. На въпроса какво мислят за сделката за възстановяването само около 20 процента от хората във всичките тези 5 страни отговарят, че Европейският съюз харчи твърде много пари“, заявив предаването „Събота 150“ Павел Зерка от парижкия офис на Европейския съвет за външна политика.

Почти всеки втори австриец и всеки трети нидерландец, швед, датчанин или финландец е доста по-притеснен от това, че средствата, които еврочленките се споразумяха да изхарчат за възстановяване от пандемията, могат да бъдат прахосани заради корупция или просто да не бъдат инвестирани добре, поясни Зерка.

Този тип отношение - за правилното използване на европейските пари, не е нещо ново. И то не е характерно само за „пестеливите“, отбеляза Павел Зерка. По думите му актуалното проучване показва, че това е основна грижа и в Германия, и във Франция, и в Полша, а сега „пестеливите“ всъщност не искат да спре потокът от пари „и това отваря пътя за напълно нова роля, която могат да играят в съюза“.

„Вместо да се опитват да избегнат бъдещи харчове за специални еврофондове, те би трябвало да използват възможността, която им дава фондът за възстановяване от пандемията, за да окажат по-мащабно влияние на начина, по който се изразходват общоевропейските средства. С това не искам да кажа, че трябва само да се прави труден животът на страни като България, Румъния, Унгария или Гърция, където се смята, че има ширеща се корупция. А трябва и да се контролира, че парите се инвестират в климатични и дигитални проекти.“

Влиянието на „пестеливата петорка“ в Европейския съюз за част от гражданите е във възход, но за друга част намалява. Проучването обаче показва, че и за едните, и за другите корупцията е еднакво тежък проблем в отделни страни членки на съюза. Означава ли това, че позицията срещу Унгария и Полша в спора за обвързването на евросредствата с върховенството на закона ще остане непоклатима?

„Не очаквам да направят някакви големи отстъпки. Нито Нидерландия, където през март идната година ще има парламентарни избори, нито другите „пестеливи“. В Швеция например правителството е на малцинството и винаги има риск от извънредни избори. В Австрия канцлерът Себастиан Курц пък гради нов имидж след скандала с миналите му коалиционни партньори от крайната десница. В интерес на всички тях е борбата срещу корупцията на европейско ниво да е приоритет в съюза.“

Очаквам настоящото споразумение за фондовете и върховенството на закона да е само програма минимум за тях. И през следващите години да се опитат да разширят влиянието си в това отношение. Например - да окажат натиск на Унгария и Полша да се присъединят към институцията на европейския прокурор“ прогнозира Павел Зерка пред БНР.

Гласът на тези страни в борбата срещу корупцията и върховенството на закона е добре да е по-силен, стига да не е превзет, смята той.

„Това е важно и за вас в България, защото нерядко от Нидерландия или от някоя друга „пестелива“ държава се чуват коментари, базирани на стереотипи, не непременно на реалности. За тях България, Румъния, Унгария или Хърватия означават корупция, също както Гърция и Италия са синоними на мързел.“

„Полша и Унгария са маргинализираните в момента. И вероятно ще бъдат принудени да отстъпят от ветото си срещу символична отстъпка от останалите страни членки“, посочи още Павел Зерка.

„В Полша се обсъжда възможността това да е съвместна декларация от всички лидери, че оценката за спазването на европейските ценности ще е ограничена само до въпроси, отнасящи се за този фонд. Някои полски политици се притесняват да не би например негативна оценка за законодателството по отношение на сексуалните малцинства да доведе до блокиране на парите за Полша.“

„Мисля, че няма да струва нищо на другите страни членки да подпишат такава декларация, което би неутрализирало полското вето. Но Унгария няма да е доволна от такова нещо. Защото всъщност унгарското правителство има проблем с корупцията с еврофондовете. В Полша не е това проблемът“, допълни той.

Всяка страна членка би трябвало да се стреми да бъде сила за промяна. Ако защитаваме тезата, че в интерес на всички е добре „пестеливите“ да спрат да „цепят стотинката“, да възприемат съюза само като пазар и вместо да бъдат критикувани за липса на солидарност, да заиграят ролята на трансформационни сили, това не означава, че само те могат да бъдат такива, категоричен е Павел Зерка от парижкия офис на Европейския съвет за външна политика.

Има няколко сфери, в които „пестеливите" могат да са позитивна сила за промяна след Брекзит, защото имат опит и възможности - например зелената икономика, външната политика и защитата на върховенството на закона. В други сфери нищо не пречи други еврочленки да водят към положителна трансформация, стига да имат необходимия капацитет, каза още Зерка.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Николай Ненов

Проф. Николай Ненов: Не съм чувал за инициатива да се откажем от сесията на ЮНЕСКО, работи се

Не съм чувал за такава инициатива - да отменим домакинството ни на предстоящата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО, която трябва да се проведе в София. Не знам да има някакви притеснения или страната ни да реши да се откаже .  Това заяви пред БНР избраният за председател на форума проф. Николай Ненов - директор на Регионалния..

публикувано на 17.02.25 в 12:13
Снимката е илюстративна

Психологът: Различните семейни структури са една от грандиозните промени днес

Дали ние като общество реално не оставаме встрани от световната заплаха - пандемия от самотници ? Самотата е обзела света, които иначе комуникира безпрепятствено.  Дори самата Световна организация е обявила Самотата като глобален проблем за общественото здраве . Защо е така, какви ще бъдат в бъдеще последствията от самотата , разказва за "Нощен..

публикувано на 17.02.25 в 10:43

Да бориш войната по пътищата с образование

" Яко е да си отговорен - събитие за бъдещето " беше една кампания за видеа в подкрепа на безопасното движение по пътищата и образованието в тази посока. Зад инициативата стоят родителите на едно младо момче, което загуби живота си при катастрофа.  Красимира Манолова е майката на 17-годишния Стефан, който загина в пътния инцидент. Пред БНР тя..

публикувано на 17.02.25 в 10:18
Георги Кадиев

Георги Кадиев: Кого лъжем за еврозоната? Там не се влиза през прозореца

Правителството ще чака европейските данни за инфлацията, които излизат на 24 февруари, за да знае "дали да се напъва" с бюджета , а финансовият министър  Теменужка Петкова ще получи негативен знак  за еврозоната в понеделник. Това прогнозира пред БНР Георги Кадиев, бивш заместник-министър на финансите, лидер на партия "Нормална държава"...

публикувано на 15.02.25 в 13:48
Вени Марковски

Вени Марковски: Мъск е оръжие в ръцете на Тръмп

" Мъск е оръжие в ръцете на Тръмп, целта на което е да се постигне огромно съкращаване на разходите в държавния бюджет на САЩ , който е трилиони долари и със сигурност има много места, където може да бъде съкратен".  Това заяви пред БНР Вени Марковски, съосновател и председател на Българското интернет общество. Тръмп: Наредих на Илон Мъск да..

публикувано на 14.02.25 в 11:19

Ще спасим ли малките квартални магазинчета с бойкот на големите вериги?

Ще спасим ли малките квартални магазинчета, ако на 13-ти февруари не посетим големите търговски вериги?  Няколко организации призоваваха за общонационален бойкот на търговските вериги и хранителните магазини този четвъртък. Заради високите цени те приканиха хората да не пазаруват на въпросната дата в големите вериги, по примера на Хърватия и други..

публикувано на 12.02.25 в 08:50