Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Модерният феминизъм като финансова схема

Снимка: БТА

Модерният феминизъм от доста време прилича на една голяма измама със своите безумни твърдения, че жените са едновременно независими, еманципирани супергероини и безпомощни, беззащитни жертви. Че са равни на мъжете, но все пак са по-добри, а всъщност са тотално репресирани и потискани. Че непохватни опити за флирт на Запад са по-голям проблем и сексизъм от обрязването, убийствата на честта и пребиването с камъни в други култури и общества. Че хленченето на холивудските актриси е по-важно от съдбите на милиони анонимни жени в по-неизогдни ситуации, които нямат лукса, времето и възможността да размишляват дали онзи комплимент отпреди 15 години всъщност не е бил заплаха за изнасилване и дали не трябва да дадат 20 интервюта от позицията на секси жертви на лошия бял патриархат.

Подозренията, че цялото нещо е една голяма измама, се потвърдиха и финансово тези дни с данъчни разкрития за първата година от дейността на Time’s Up  - обожествяваната от либералните медии организация, която активистки и холивудски звезди основаха като официален продукт на цялото #MeToo движение.

Идеята беше Time’s Up да събира дарения, с които да помага на жени, пострадали от сексуален тормоз на работното място, които иначе не биха могли да си позволят скъпи адвокати.

И тук историята започва да звучи особено познато и актуално за българската публика. Оказва се, че за 2018-а година двете благотворителни организации под шапката на Time’s Up са събрали над 3,5 милиона долара дарения, от които 1,4 милиона са отишли за заплати на различните шефки, а малко над 300 хиляди за реална юридическа помощ на жертви. По-малко от десет процента. Класика.

Със 157 хиляди долара от даренията организацията е правила конференции в луксозни спа-хотели. От онези за по над 400 долара нощувката. Чудесно. Официалното обяснение е, че тези събития са били „за изграждане на общност и запалването на искрата на критични разговори за джендър равенството“. Ама, разбира се!

Нормалните и наистина критично мислещи хора нямаха нужда от данъчни извлечения, за да знаят, че цялото нещо е схема. Още с изплитането на първата розова „пуси шапка“ през 2016-а година беше болезнено ясно, че тази мутирала версия на феминизма ще бъде упражнение по шарлатанство. С щипка невротична истеричност. Добре, де – повече от щипка. Много повече!

В управленските бордове на тези организации попадат някои от най-големите звезди, както и бивши кадри от администрацията на Обама. Дано поне те са оценили скъпите спа конференциите за женско равенство.

Една от основателките на Time’s Up Лиса Бордърс още преди време трябваше да отстъпи шефската позиция, след като нейният син беше обвинен в сексуален тормоз. Тя се махна, но чак след като взе над 300 хиляди долара заплата.

Това са организациите, които отказаха да работят с жената, обвинила Джо Байдън в сексуален тормоз. Като говорим за Байдън и състоянието на съвременния феминизъм – западните медии агресивно ни блъскат със заглавието, че комуникационният екип на Байдън ще е само от жени. Историческо, смело и невероятно. Най-важното нещо за един професионален екип – полът.

А някои дори припомниха, че и на Тръмп комуникациите се ръководят от жени. Но явно не са правилните жени. И правилната комуникация. А и администрация.

Жените на високи позиции са ценни само когато може да бъдат използвани за нашата си пропаганда.

Това далеч не са единствените абсурди от света на феминизма тези дни. Културните войни ескалират във Великобритания. Преподавател беше отстранен от престижния колеж Итън, след като аргументирано критикувал тезите на „радикалния феминизъм“. Това явно е против академичните стандарти. Дори и в изцяло мъжките колежи като Итън. За щастие започна солидна кампания за връщане на преподавателя.

А дали ще има връщане за актрисата Елън Пейдж, която реши да „излезе“ като небинарен трансджендър и обяви, че вече се казва Елиът. За секунди филмовите сайтове смениха името на актрисата, пардон актьора. Тя вече е той. Навсякъде. Тече някакво странно и безумно изличаване на идентичността на Елън като актриса и жена.

Сега, това в полза на феминизма ли, или не точно. Трудно е да се прецени. Една потенциална жертва на сексизъм по-малко. Въпреки че небинарните трансджендър персони май са по-нагоре - или по-надолу, зависи от перспективата -  в йерархията на жертвите според предписанията на "прогресивната интерсекционалност", занимаваща се с "пресичащите се интереси на маргинализираните малцинства".

Това прозвуча като за феминистка конференция в луксозен спа-хотел за 400 долара нощувката. Равенство, репресия и билети първа класа. Както си трябва. Но само ако има дарения за такива разходи и заплати. Популярността на организации като Time’s Up  подсказва, че ще тепърва ще има. Явно времето на модерния прогресивен феминизъм и други подобни измами още не е изтекло

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Десислава Тихолова с портрета на престолонаследника Борис Трети

131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител

На днешния ден се навършват 131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител. Знае се, че Русе е бил любим град на първия ни следосвобожденски монарх - княз Александър Батенберг. Тук за пръв път той стъпва на българска земя, тук се весели с дипломатите от мисиите на европейските страни и намира спокойствие от софийските политически..

публикувано на 30.01.25 в 19:43

Истории от бунтовно Русе

Другарят - господин - бай Атанас стои на сигурна позиция: да бъде винаги на власт и нокога във опозиция! Годината е 1950 г., когато забраненият от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин пише тази епиграма. Днес обаче сме 2025 г., имаме от почти две седмици редовно правителство. Епиграма за него все..

публикувано на 27.01.25 в 20:48

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38