Ще върне ли Covid-19 правата на жените десетилетия назад

Вездесъщият коронавирус, новият "цар" на живота ни, засегна всички сфери на обществото, доведе до криза, невиждана досега - криза здравна, икономическа, политическа, социална и емоционална. Едно от проявленията на пандемията, което остава сякаш встрани от полезрението на медии, политици и експерти е задълбочаване на неравенството между половете. Нещо повече, вирусът заплашва да заличи последните 25 години от борбата на жените за равни права. 

Жените никога не са страдали от липса на работа, особено домакинска, откакто свят светува те се грижат за домашното огнище. Но днес, когато голяма част от човечеството е под една или друга форма под карантина и ограничения, принуждаващи хората да си стоят у дома, жените трябва да жонглират между работата и грижата за семейството. 

Пандемията постави под светлините на прожекторите факта, че неплатената работа винаги е била обезопасителната мрежа за света, защото позволява на други да излязат и да изкарват доходи. В същото време обаче тя отнема възможностите за развитие и заетост на жените, които поемат товара на плещите си, отбелязва заместник-директорът на Програмата за жените към ООН Анита Батия: 

"Ако вършат повече домакинска работа, означава, че не правят друго, не изкарват собствени доходи, не са финансово независими. А също така не допринасят за доходите на семейството, за общността и страната". 

Още преди пандемията жените са поемали около три четвърти от 16-те милиарда часа неплатена работа, която се върши всеки ден по света. Или с други думи, преди коронавируса за всеки час неплатена работа на мъжете три часа се падат на жените. Сега тази цифра е значително по-висока. Този товар носи реален риск да се върнем към половите стереотипи от петдесетте години на миналия век, казва Батия и предупреждава, че всичко, за което сме работили и което ни отне 25 години, може да бъде загубено само за година. 

ООН призовава правителствата и бизнеса да признаят съществуването на неплатената работа и да вземат мерки, като предоставят допълнителен отпуск на жените и осигурят грижа за децата. Това не е въпрос на права, а на икономическа логика, категорична е Батия.

"Известно е, че държавите, където жените са по-равни в социален, икономически и политически аспект, са по-развити. Това е както въпрос на човешки права, така и на изграждане на по-силно и хомогенно общество. А кое правителство не иска това за гражданите си".

Натрупват се и все повече доказателства, че икономическият ефект от ковидкризата ще засегне в по-голяма степен жените, тъй като повече жени са ниско платени или заемат несигурни, неофициални длъжности. Още по-притеснителна тенденция е, че много жени не се връщат на работа. На риск е изложено и здравето им, тъй като жените съставляват 70 процента от работещите в здравната и социална сфера. А хората, които отговарят за политическите и икономически мерки в отговор на кризата, са предимно мъже.

"Трябва да обърнем специално внимание на нуждите им, да им осигурим лични предпазни средства и условия на работа, които не застрашават здравето и имунитета им. Трябва да има и политически мерки, които да включат жените във взимането на решения. Като си включите телевизора, виждате, че за пандемията говорят предимно мъже". 

Трябва да се създадат краткосрочни и дългосрочни стратегии, които да подпомагат жените в тази пандемия както и в бъдещи подобни шокови събития, обяснява Джоана Мейкок, генерален секретар на Европейското женско лоби.

"При създаването на пакети от стимули и инвестиционни инжекции трябва да се уверим, че са насочени към реалните проблеми на хората и жените и работата им. Т.е. трябва да вземем предвид половия признак при създаването на механизми за финансово подпомагане". 

ООН алармира и за епидемията в сянка - тази от домашно насилие. Средно 30 процента е увеличението в насилието срещу жени по време на националните карантини, наложени заради короновируса през пролетта и сега. Това е ужасяваща тенденция, предупреди генералният секретар на организацията Антониу Гутериш: 

"Призовавам всички правителства да направят превенцията и наказанието за насилие над жени ключова част от програмите им за борба с Covid-19. Това означава да увеличат инвестициите в онлайн услуги и организации за защита гражданските права, а съдебните системи да продължат да преследват насилниците. Да създадат приюти и безопасни начини жените да търсят помощ". 

Миналата година 243 милиона жени са били обект на сексуално или физическо насилие от страна на партньора си. Тази година данните за домашно насилие, кибер тормоз, детски бракове, сексуални престъпления ни заливат като вълна, подчертава организацията: 

"Най-важното е да покажем как пандемията се отразява на мъжете насилници. Жените са много по-уязвими за насилието. От една страна сме затворени с агресорите, а от друга е трудно да потърсим подкрепа". 

Има обаче и жени, за които пандемията не е пречка, а възможност. В Непал жени военни бяха изпратени да събират и обезопасяват телата на починали от Covid-19 - сценарий, абсолютно немислим допреди няколко месеца в консервативната хималайска страна, тъй като индуизмът не позволява на жени да се доближават или да докосват телата на мъртвите: 

"Преди на жените не се позволяваше да се доближават до мъртъвци или да ги пипат. И за нас беше предизвикателство да се справим с тази задача. Но успяхме, превърнахме предизвикателството във възможност". 

В Ливан няколко жени започнаха да събират боклука по улиците заради недостиг на работна ръка в почистващите фирми. Но досега дами не са били допускани да вършат подобна дейност извън дома: 

"Когато започнах да чистя, не мислех за това, че е табу, че ливанските жени не работят в тази сфера. И не казвам, че ще го правя завинаги, защото хората, които са учили и имат мечти, не могат цял живот да чистят улиците". 

Има и жени с безпрецедентни постижения, жени, които пишат история. В Съединените щати Камала Харис стана първата жена вицепрезидент, както и първата цветнокожа жена от индийски произход, избирана на толкова висок пост: 

"Фактът, че съм тук тази вечер доказва с каква отдаденост са работили  поколения мъже и жени, които са вярвали пламенно в обещанието за равенство, свобода и справедливост за всички". 

В Беларус Светлана Тихановска - една обикновена жена, майка и домакиня, победи на изборите дългогодишния лидер Александър Лукашенко. Въпреки че режимът не призна победата й и тя беше принудена да избяга в съседна Литва, народът на Беларус, а и много световни лидери, я приеха за легитимен президент: 

"Преди девет месеца живеех като обикновена майка и съпруга. Нищо специално или интересно. И по нищо не личеше, че всичко ще се промени коренно съвсем скоро. Казвам се Светлана Тихановска и беларусите ме смятат за избрания от тях президент и лидер на демократичен Беларус". 

В Нова Зеландия премиерът Джасинда Ардърн спечели безапелационно втори мандат на поста, след като кабинетът ѝ овладя пандемията и почти спря разпространението на коронавируса в страната.

Във Финландия Сана Марин стана най-младият премиер в историята, едва на 34 години, и оглави кабинет, в който половината от министрите са представителки на нежния пол. Страната също е хвалена за отговора си на пандемията.

И още, и още. Списъкът може да продължи дълго и е доказателство, че регресът е само временно явление. Съвсем скоро жените ще излекуват света, а след това ще го изградят отново, по-добър, с нежната си, но несломима сила.