Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Силно присъствие на Соня Йончева в откриването на сезона на Ла Скала

Ла Скала в Милано
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Въпреки епидемичната обстановка Миланската Скала реши да открие сезона си, както винаги по традиция на 7 декември – Деня на свети Амброзий. Очевидно нищо не е могло да попречи на организирането на това мащабно събитие, което не представляваше премиера на постановка, както обикновено, а онлайн концерт-спектакъл без публика в залата, с предварително записани изпълнения на повече от 20 световноизвестни оперни имена, сред които Виторио Григоло, Елина Гаранча, Хуан Диего Флорес, Пласидо Доминго, Соня Йончева, Роберто Аланя, Кристина Ополайс, Александра Куржак. Към тях се присъединиха и осем от танцьорите от балета към Ла Скала, както и драматични актьори, които представиха словесни фрагменти от различни литературни произведения.

Задачата именно на тези откъси беше да обединят програмата от арии от различни по характер опери в едно цяло – нелек проблем, като се има предвид, че публиката имаше шанс да чуе над 30 разнородни номера, които режисьорът на вечерта Давиде Ливермор беше оформил в блокове от по 2-3 изпълнения със сходна тематика. Основните идеи и проблеми във всеки блок бяха въвеждани от литературните фрагменти, подготвяйки публиката по този начин за това, което предстои.

Важно е да се отбележи, че това не беше типичното концертно изпълнение на арии с оркестър, на което класическите почитатели са свикнали. Всяко едно от изпълненията беше драматизирано със собствени декори и мизансцен, и където се налага - със статисти, които да допълнят представата за постановъчно представяне на всеки откъс. В същото време певците бяха облечени в концертни дрехи, т.е. без костюми от постановки, като по този начин се постигаше междинен стил на изпълнение – нито напълно концертен, нито напълно драматургичен. Тази интересна идея на режисьора Ливермор е доказателство, че когато изкуството е изправено пред трудности, те могат да бъдат използвани като повод за откриване на нови нестандартни решения, като по този начин ние провокираме собствената си креативност, а резултат от това е вероятност за обновяване на стила.

Особено интересна беше употребата на лазери и прожекции по време на изпълненията, както и възможността за използване на различни перспективи при заснемането на фрагментите. Тези нетрадиционни гледни точки към сцената, които не биха били възможни по време на изпълнение на живо, когато публиката гледа от местата в залата, бяха може би едни от най-ценните моменти на вечерта, защото позволяваха да се постигне още по-високо ниво на потапяне в действието на сцената. Сравнително рядко режисьорът показваше оркестъра и диригента, напомняйки ни по този начин за действителността, като вместо това се опитваше да постигне непрестанна свързаност между откъсите. В тази задача му помагаше и употребата на общи елементи от декора, които се появяваха по време на целия концерт, но използвани по нов начин в различните арии.

Творческото мислене на режисьора Давиде Ливермор особено много пролича и в интересните решения, когато ставаше дума за избора на декор и мизансцен за отделните арии. Така например италианецът беше осъществил препратки към различни културни и социални феномени, както от сегашния момент, така и от миналото, като особено голямо впечатление направи начинът, по който беше поставена арията на Мадалена ди Коани из операта „Андре Шение“, която изпълни Соня Йончева. Зад българската певица се разиграваше сцена от Френската революция, която беше оформена като картината „Свободата води народа“ на Йожен Дьолакроа.

Когато един от най-престижните оперни театри в света открива новия си сезон, независимо от условията и възможността за малък брой представления през следващата година, това е празник не само за Милано, но и за цялото оперно изкуство. Затова не е изненада, че в концерта взеха участие едни от най-популярните певци на нашето време, които представиха много от любимите арии на публиката. Както може да се очаква от един звезден състав, изпълнителите се надпреварваха да показват вокално и актьорско майсторство, а в програмата бяха включени откъси от оперите „Риголето“, „Дон Карлос“, „Лучия ди Ламермур“, „Мадам Бътерфлай“, „Дон Паскуале“, „Любовен еликсир“, „Валкюра“, „Турандот“, „Кармен“, „Бал с маски“, „Отело“, „Тоска“.

Сред всички големи имена, които излязоха на сцената на Ла Скала на 7 декември, с особено сияние заблестя американският сопран от кубински произход Лизет Оропеса, която представи арията на Лучия ди Ламермур от едноименната опера и определено доказа защо първоначално е била избрана за главната роля в тази постановка, с идеята това да бъде премиерата за откриване на сезона тази година, но поради сегашната обстановка, разбира се, това събитие беше заменено от онлайн концерта.

Сред все пак по-скромните по възможности изпълнения на вечерта беше това на Мариан Крьобаса – френският мецосопран представи „Хабанера“ на Кармен, но за жалост в интерпретацията ѝ липсваха детайли, динамични контрасти и прецизен контрол, за които певицата се опитваше да компенсира с много глас. Като се има предвид, че на 34 години Крьобаса беше най-младият участник в концерта, не е изненадващо, че може би стресът от подобно събитие като откриването на сезона в Миланската Скала се е отразило на френската певица.

Йонас Кауфман също се очакваше да участва с изпълнение на Nessun dorma от „Турандот“, но два дни по-рано той отмени ангажимента поради неразположение. Вместо това на негово място застана полският тенор Пьотр Бечала, който особено подходящо през тази година издаде нов албум със заглавие Vincero! и първи сингъл беше арията на Калаф, така че е бил в пълна готовност да замести Кауфман.

Тук е моментът да споменем и начина, по който в Ла Скала бяха решили да адресират сегашната пандемична обстановка. Целият оркестър и хор, както и диригентът Рикардо Шайи, носеха предпазни маски по време на всички изпълнения, а за да може да се постигне достатъчно разстояние между инструменталистите, оркестърът не беше разположен в оркестрината, а на мястото, където обикновено е публиката. По този начин обаче диригентът се оказваше с гръб към певците на сцената, което като че ли на моменти изправяше оперните звезди на нокти.

В края на концерта на сцената се появи и режисьорът Давиде Ливермор, който върна публиката към събитията след края на Втората световна война, когато на 11 май 1946 г. с концерт на Артуро Тосканини Ла Скала е отворена отново. Ето какво каза режисьорът: „Страхът, терорът и болката вече са преминали и всички се събират в театъра. Защото това е концерт за възраждането на града и цялата нация. Концерт на надеждата. Защото тогава, както и сега, Ла Скала е символ на изкуството, театъра и културата, които ни позволяват да погледнем отново към звездите“.

Именно и поради тази причина тържественият концерт за откриване на новия сезон в емблематичния театър през тази година, изпълнена с толкова трудности и препятствия, се нарича „Да видим звездите отново“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Библиотека под дърветата

"Библиотека под дърветата" събира любителите на книгата в Южния парк

От десет дни много софиянци са привлечени от  "Библиотека под дърветата", която се намира в Южния парк.  Ентусиасти превърнаха стара каравана в "Библиотека под дърветата" Един от инициаторите за създаването й е Михаил Нинов . Той вижда изхвърлени до кофата за боклук книги. Хрумва му, че може да се направи място, където те да бъдат..

публикувано на 24.04.24 в 19:49

Между миналото и бъдещето - арт инсталация на Красимир Терзиев на мястото на мавзолея

Инсталацията на визуалния артист Красимир Терзиев "Между миналото, което е напът да се случи и бъдещето, което вече е било" вече е факт в Градската градина в София. Арт инсталацията е разположена на мястото на бившия мавзолей в центъра на столицата. Кризите, през които вървим, засилват усещането за миналото. Постоянно преиграваме моменти от..

публикувано на 24.04.24 в 11:31

Вокална група "Радиодеца" – част от световното шоу на Енчо Керязов "Нощ на звездите"

Вокалната група към Българското национално радио „Радиодеца“ тази година ще е част от световното шоу на Енчо Керязов „Нощ на звездите“.  Формацията се „ражда“ през 1990 година с идеята да записва детски забавни песни за програмите и фонда на БНР. „Радиодецата“ са носители на специалната награда за изпълнение на радиоконкурса „Пей с мен“; участие в..

публикувано на 24.04.24 в 10:16

Синът на Чарли Чаплин ще представи концерт – спектакъл в България

Юджийн Чаплин ще представи у нас концерт – спектакъл, който разказва за живота на неговия баща – Чарли Чаплин. "Останах впечатлен от предствата на Юджийн за неговия родител. Тя е различна от образа на легендарния комик. Чарли Чаплин е бил тих и спокоен човек, който  е играел със своите деца, правил им е фокуси  и ги е разсмивал.  Често е..

публикувано на 23.04.24 в 19:32
Железни момчета

"Железни момчета" и романтиката на българските железници

Цялата история на България може да се разкаже през историята на железниците. Това обясни пред БНР Емил Спахийски, сценарист на филма "Железни момчета". "Има изключителна романтика, свързана с времето на парните локомотиви. Оказва се, че тези машини, създадени от човешката ръка, са изражение на гениалността на инженерната технология...

публикувано на 22.04.24 в 19:34

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

В 27-ото издание от 31-я сезон на предаването на програма Хоризонт за музикално-сценични изкуства Каста дива :  20.05-21.00 ч.: Специален гост: младата звезда на Националния музикален театър “Стефан Македонски“ Илона Иванова – единият от гласовете в саундтрака на видеоиграта Baldur's Gate 3, който беше отличен с награда на Британската..

обновено на 22.04.24 в 18:53

Еничарството – болната тема в нашата история

Най-новата книга на великолепната разказвачка Елена Петрова от Пловдив, която живее в Гърция, със заглавие "Храмът на греховете" засяга една жестока тема от нашата история - принудителното еничарство на българи по време на турското робство. Конкретни лица и образи превъплъщават по истински случаи темата за любовта и греховете, но..

публикувано на 22.04.24 в 13:45