Между 20 и 30 000 души в България се прехранват с лов на трюфели или отглеждане на култивирани трюфели. Официален регистър няма, но има няколко сдружения с претенции да представляват бранша. Един от най-сериозните проблеми, с които се сблъсква този бранш, са алчните аматьори и търговци, които събират трюфели в разрез с всички правила и безогледно унищожават находищата им. Затова и ловците на трюфели са категорични – закон трябва да има. И проект на закон се появява - даже два, все разработени зад гърба на заинтересованите от бранша. В крайна сметка в парламента влиза проектът на Обединените патриоти, без обществено обсъждане.
Така изготвеният закон няма да помогне на бранша, напротив – ще го затрудни, смята Димитър Димитров, председател на Асоциацията „Български трюфел”. „Не ни поканиха, не знам защо беше тази тайнственост“, коментира той пред БНР. Димитров открива в текстовете фрапантни, дори странни неща. „Защо са направени така… Необяснимо. Може би има нещо скрито, което не го разбираме”, изтъква той.
Проектът не помага нито на ловците на трюфели, нито на търговците, нито на култиваторите и не е насочен към никого, уточнява Димитър Димитров. „Не мога да разбера какво точно искат да направят с този закон.“
Според него едно от нелогичните и абсурдни неща в проектодокумента е поставянето на горна граница на допустимия добив от декар при култивираните трюфели. Как ще ти казват колко да добиваш, при положение, че си вложил над 1000 евро на декар, за да започнеш този бизнес, пита той.
Заложеното ограничение е 20 килограма на декар. Добивът на трюфела зависи от броя на дръвчетата на декар, почвата, валежите през годината, грижите на стопанина, пояснява Димитров. Той пита и друго – когато природата е благосклонна, валяло е повече и има повече трюфели, какво се случва с количествата над тези 20 килограма. „Оставят се да изгният? Изхвърляме ги? Какво правим с тях? Всеки ще иска да си продаде реколтата на черно. Никой няма да иска да си унищожи продукцията, в която е инвестирал толкова и е вложил толкова грижи и труд“, категоричен е Димитров.
Проектозаконът забранява изкупуването на трюфели от мобилни пунктове. „Според нас мобилните пунктове са плюс, не са минус“, контрира Димитров. По думите му, мобилният пункт помага в районите, където няма стационарен такъв, а много от ловците на трюфели живеят далече от стационарен пункт. Димитър Димитров вижда едно от обясненията на това ограничение в опит да се елиминира конкуренцията. „Хора, които са по-далече от големите градове, да се откажат от събирането на трюфели.“
От Асоциацията „Български трюфел“ са съгласни, че трябва да има регистрационен режим на занимаващите се с този бизнес. Проектозаконът предвижда такъв, но с много условности и неясни процедури, подчертава Димитров.
Трюфелите са една от най-скъпите храни в света, вероятно затова производството, събирането и търговията с тях са обвити в митове и мистерия. Димитър Димитров твърди, че тиражираните твърдения за печалбите са силно преувеличени суми. В България годишният добив варира между 100 и 200 тона годишно. Почти 100% от количествата отиват за износ.
От Асоциация „Български трюфел“ са изпратили позицията си до парламентарната комисия по земеделие.
Чуйте повече в звуковия файл.
В Румъния предстои триседмичен изборен маратон – президентски и парламентарни избори. Новината за пълноправното членство на Румъния в Шенген е чудесен предизборен кампаниен подарък за румънския премиер Марчел Чолаку - главно действащо лице в преговорите и с австрийците, и с унгарците, които са начело на европредседателството. Това каза..
На 11 ноември само бързата и адекватна реакция на шофьор на училищен автобус предотврати тежка трагедия с 19 деца в Свищовско. В следобедните часове тир с румънска регистрация, движещ се с несъобразена скорост, навлезе в насрещното платно на завой в село Вардим и секунди го деляха от челен сблъсък с ученическия автобус. Шофьорът на ученическия..
Над 100 000 деца и възрастни у нас имат затруднения в говора и комуникацията . Това са хора с ДЦП, аутизъм, афазии, деменция, интелектуални затруднения и други състояния. Допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) помага на хиляди невербални хора по света да общуват и да се развиват. "Темата е много важна. Тя касае много хора, които..
Семейство Галина Герасимова и Андрей Грива разказват за ерата на Водолея - за човека между технологичния напредък и непреходните човешки ценности . Тя е историк, богослов, режисьор и издател, а той е музикант и лектор по теми за живота и словото на Учителя Петър Дънов. И двамата са изкушени от астрологията и имат много познания в..
Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве. Това каза проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, организатор на кръгла маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“. По думите на проф. Габровски 180 милиона души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но вероятно са повече, тъй..
От няколко месеца конната база "Ахил", в която се провеждат терапевтични занимания за деца със специални потребности, е в новия си дом – терен в близост до софийското село Бистрица , закупен благодарение на дарителска кампания за спасяването на базата. Към момента е изградено място за настаняване на шестте коня, които работят с децата. Предстоят още..
Започва най-мащабната дигитализация в Община Пловдив . Служебното правителство е отпуснало 20 милиона лева за целево изграждане на Географската информационна система. Тя ще бъде изградена до година и половина. Новата система ще обхваща всички отдели, както и 90% от предлаганите от общината услуги. С въвеждането на системата ще има..
Тежки обвинение към посланика на България в Украйна - Николай Ненчев, е отправила бившата вече служителка в мисията - преводачката Олга Хвостенко. В..
Кълнях се, че ние ще сме различни от другите партии, а се оказа, че на някои нива - вземане на решения, нарочване на тези, които не са съгласни - не е..
"Дълбоко съм убеден, че на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР Бойко Ноев, бивш министър..
Разкъсана облачност