Режисьорът Петър Вълчанов за "Бащата", фестивалите и новото българско кино

Имахме възможност да разговаряме с Петър Вълчанов. Третият филм, който той режисира в тандем със съпругата си Кристина Грозева, стана следващото българско предложение за чуждоезичната категория на наградите "Оскар". Това е "Бащата" - пирамида от смешни случки, породени от загубата на близък човек. Повече от десет години Грозева и Вълчанов правят такова реалистично, социално, достъпно, тъжно-весело кино. 

В доминирания от американските блокбъстъри кинопазар спъваните от ограничено финансиране и някои национални комплекси за малоценност български филми трудно намираха пътя си към зрителите. Новата вълна от режисьори, сред които Грозева и Вълчанов, Стефан Командарев, Камен Калев, Милко Лазаров, Павел Веснаков и много други успяха да счупят калъпа и формираха международно признато течение. Тази година например "Бащата" получи голямата награда в Карлови вари - едно от най-престижните европейски киноотличия. 

Грозева и Вълчанов стигнаха до одобрението както на високопарните критици на "Ню Йорк Таймс" и "Варайъти", така и до това на обикновените български зрители. Как? С простички истории за учителки, кантонери, графични дизайнери, пиари и стари художници, които търсят пътя си в странната ни действителност. Двамата успяват и в нещо друго, което невинаги се получава в социалното кино - да държат зрителя под напрежение с историите си. 

Как се случва всичко това може би ще разберете от думите на самия Петър Вълчанов в интервюто му за "Изотопия".

За "Бащата" - първият от пълнометражните им филмите, който не е вдъхновен от вестникарско заглавие 

"Поставихме си предизвикателството да разкажем за загубата на близък човек с горчива усмивка. "Бащата" е вдъхновен от случка от моя личен живот. След смъртта на майка ми една съседка се обади и каза, че е получила съобщение от телефона на майка ми. Оказа се недоразумение с мобилните връзки - съобщение, което стоеше непрослушано и даваше сигнали на телефона на нашата съседка. Много неща са вътре - преодоляването на отчуждението, този омагьосан кръг, в който чувството на вина пречи на комуникацията, а пречупената комуникация води до още чувство за вина. С времето осъзнахме и че "Бащата" е филм за Майката. Тя е катализаторът на действието, божественият персонаж, това, че не я виждаме, засилва това внушение." 

Политиката и абсурдът в "Урок" и "Слава" 

"Политиката е част от времето, в което живеем. Но е само част. Историите ни са вдъхновени от това, което виждаме и преживяваме, усещане. Няма нещо, което тенденциозно искаме да заклеймим чрез усещането ни за времето. Водим се преди всичко от импулса и усещането ни как да изградим една история. Не даваме приоритет на "какво искаме да кажем"." 

Трилър-писането 

"За нас е важно историята да ни вълнува - всяка сцена да я изгражда, всяка една сцена да поражда следващата. Да ни е интересно, да ни вълнува и да вярваме на това, което снимаме. Има, разбира се, специфики в изграждането на една драматургия - нещо, за което сме и учили, и дълго време сме работили. Трябва обаче да има баланс между осмислянето на тези правила и интуитивния творчески импулс. Отделно на снимките нещата се трансформират и вече като режисьор трябва да изведеш духа и усещането на текста. Особено в първите опити се случва да се опиташ да снимаш едно към едно (спрямо сценария) и не се получава, защото е просто механична регистрация. Отиваш на снимките и виждаш, че това, което си си представял, не се получава, просто защото работиш с живи хора и си в истинска среда, не си в средата на своята фантазия."   

Новото българско кино и връзката му със зрителя у нас

"Необходимостта от това да четеш книги, да разглеждаш картини, да гледаш филми, да се обогатяваш духовно зависи от нас хората, а живеем във време, в което се казва: "Това не ми го рекламираха, не го видях". От това отношение хората закърняват като личности. Появи се и разделението на "фестивални" (награждавани, но тежки и високопарни - б. р.) и "зрителски" (гледаеми) филми, което е пълна глупост. А българското кино е в стабилен подем - сещам се за селекцията на последния филм на Камен Калев в Кан; селекцията на филма на Павел Веснаков на един от престижните филмови фестивали, този в Кайро; заедно с "Бащата" излязоха филмите "Сестра", "Котка в стената", "В кръг" на Стефан Командарев - всички тези филми имат изключително много зрители по света. В Холивуд всички се борят за премиера във Венеция, Торонто. У нас това изкуствено противопоставяне е защото някой се дразни, че друг има успех извън България, от което се получава противопоставяне в самата гилдия. Това е ретроградно и недалновидно." 

Търсенето на по-лесни емоции на екрана 

"В световен план филмите, които масово вървят по кината, се връщат към зората на киното, когато то е било панаирджийско забавление. От друга страна в интернет, чрез различните платформи, чрез връщането към сериалите, минисериалите, киното продължава да се развива. Има и по-голям достъп до европейски филми, азиатски филми, независимо американско кино. Продължават да се правят стойностни филми и включително благодарение на фестивалите, те стигат до по-широк кръг от публика." 

Препоръките за хубаво кино, с което по-лесно да преживеем Covid-затварянето, защо българските актьори изглеждат странно на екран, що за "Триумф" ще е следващият филм на дуото, вдъхновен от "дупката" в Царичина - всичко това можете да чуете в звуковия файл.