В средата на ноември в „Хоризонт за вас“ ви разказахме за бедстващо възрастно семейство от Велико Търново, което живее с под 200 лева на месец. Историята на Роза Георгиева и Александър Александров трогна десетки българи в страната и чужбина, които изпратиха пари и хранителни продукти на семейството, с които да изкара спокойно зимата. Продължението на историята разказва кореспондентът на БНР Здравка Маслянкова.
„Ние сме на 70 години. На хляб с вода сме. С моята пенсийка като платя тока и водата, като платя и стария джиесем, като платя всички разходи, ни остават под 100 лева за двамата. На хляб и вода сме“.
Тази думи на Роза Георгиева от Велико Търново трогнаха десетки българи. В предаването „Хоризонт за вас“ на 13 ноември Роза Георгиева разказа за битката за оцеляване, която води със съпруга си Александър Александров. Бедстващото семейство разчита само на пенсията на Роза Георгиева, която е под 200 лева.72-годишният Александър Александров не отговаря на условията на държавата да получава социална пенсия. Семейството е водило дела, писало е до европейските институции, но не може да излезе от кризата“.
„Това е грехота. Две години ние се борим, водим не борба, война водим да остане жив този човек. Това е човек, има европейски директиви за животните да живеят хуманно, ами за хората?“
Този реторичен въпрос отправи преди месец в ефира на „Хоризонт“ 69-годишната Роза Георгиева. Отговор не получи, но отключи добрина и съпричастност от близо и далече. Много хора се свързаха със семейството на Роза и Александър и им помогнаха с пари и хранителни продукти. Осигурени са и дървата за отопление през зимата. Ще имаме различни и благодатни рождественски празници, разказва днес Роза Георгиева:
„За първи път от много години насам ще ги посрещнем по-добре с храна на трапезата и сме много благодарни първо на божията милост и на всеки, който се докосна до нас, защото ние сме стари хора, останали бедни в живота, но сме духовно богати хора“.
При първата ни среща през ноември Александър Александров не излезе, защото от глад нямаше сили да стане от леглото. Днес Роза и Александър ме посрещат в дома си в старо Търново, малък, чист и спретнат. Канят ме да седна на клатещ се стол, подарен им от съсед, който се канел да го изхвърля. Столът е подпрян от счупен портативен чернобял телевизор, а на нощното шкафче до двете библии е поставен пакет с хляб. На дивана до двамата възрастни съпрузи са пакети с брашно, бисквити, храни, донесени от добри хора. Ще изкараме спокойно зимата, казва Александър Александров и разказва за срещите с добрите хора, които се отзовали след репортажа:
„Просто ни поднесоха тези хранителни продукти и ние изпаднахме в радост, щастие, защото за първи път ни се случва. Те стояха в недоумение, гледаха. Ние сме стари хора и се почувствахме изведнъж възвисени в облаците. Смятаме, че българинът винаги е подавал ръка на другия българин. Това е голяма помощ за нас. Казваме благодарим много, от сърце ви благодарим!“
Историята на бедстващото възрастно семейство от Велико Търново трогна и българи, живеещи в чужбина, отзоваха се дарители от София, Шумен, Горна Оряховица и Велико Търново. Тези хора ни помогнаха, за да оцелеем, споделя с благодарност Роза Георгиева:
Всяко нещо, дори и най-малкото е много, безкрайно много. За нас храната е живот, право на оцеляване. Не може да се живее двама човека с пенсия под 200 лева. Грехота е, Бог вижда. За нас това е едно спасение и сме благодарни на Бог и на всеки, който се е докоснал до нас, до нашата тъга, до нашата мъка на душата. Бихме искали да изпросим божията милост да благослови всеки човек, да му даде живот и здраве, здраве и спасение, успех и благополучие. На многая, многая лета!“
„За 2021 година си пожелавам здраве и спасение. Пожелавам си също дано да взема някой ден пенсия“, казва Александър Александров.
„Толкова ли много иска Александър от този живот, една пенсия от 132 лева и 74 стотинки му отказаха. И е редно Европейската комисия да определи някакъв екзистенц-минимум на всички европейци. Просто не може, разберете го“, допълва Роза Георгиева.
Репортажа можете да чуете в звуковия файл.На 1 януари България и Румъния станаха пълноправни членове на Шенгенското споразумение. Двете държави влязоха в ЕС още през 2007 година, но до 2023 г. не бяха приемани в шенгенската зона на европейските страни, премахнали граничния контрол помежду си. С премахването на граничната бариера между България и Румъния настъпиха промени както за..
Битките по време на Средновековието по българските земи са били не просто въпрос на чест и оцеляване, а и на преминал през вековете героизъм, който предизвиква възхищение и до днес. Част от този военен блясък може да се види в изложбата "Хроники от стомана", открита на 11 декември в Национален археологически институт с музей при Българската..
Бившият футболист на "Левски" и на ЦСКА Божидар Искренов разказа живота си във футбола в книга . "Дъщеря ми настоя, че е станало време за това, а иначе идеята е стара", разказа бившият национал, известен с прозвищата Гибона и Радостта на народа, който в последните години живее в САЩ, където кара такси, и в Канада, където продава..
Наскоро във Враца отвори врати първата по рода си у нас кафе-книжарница с кауза . Там има над 20 хиляди заглавия - както нови, така и антикварни книги. От тяхната продажба и от поръчките на топли напитки се събират средства в подкрепа на деца и младежи с редки генетични и онкологични заболявания . Необикновената книжарница работи и за други..
" Базиликата е като звездното небе в лятна нощ : оставате пленени от нейния блясък и великолепие. Рискува обаче да бъде ням свидетел на "безкрайната красота", ако интелектът не е обогатен със знания, а поривът на сърцето не е подхранен от духовен опит ", казва кардинал Мауро Гамбети , архиерей на базиликата и викарий на папата за..
Ник Борисов се занимава с шоколатиерство от 12-годишен. Сега е на 14. Натрупал е вече почти тригодишен опит в изработването на шоколадови скулптури. Всичко, което знае за шоколада, дължи на шеф Ради Стамболов . От него е научил най-напред как да прави шоколадови бонбони. В момента учи графичен дизайн и смята, че това ще му помогне в..
Фолклорното изкуство е предаване на родова памет и знание . Шевицата е един от начините за съхраняване на тази памет. Това каза в интервю за БНР Даниела Дичева от Център за себепознание "Орфей", която е изследовател на везбата. " Българските шевици ме свързват с моите корени ", сподели тя. Най-емблематичните символи в българските..
Светла Тошева е литературовед, посветила много оригинална статията за поезията на Христо Смирненски. Заглавието е " Живописната палитра в поезията на..
За да се оцени какво е направил Путин в своето дълго управление, трябва да има някаква завършеност. Може да се оцени едва след като той престане да..
В първото издание на предаването "Политически НЕкоректно" през новата година гостуват журналистите Миролюба Бенатова и Генка Шикерова, автори на..