Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Ивайло Христов, УНСС: Дано коронакризата не се окаже опит за социално инженерство

В момента сме в биологична война, въпросът е кой печели, казва преподавателят

Снимка: БТА

Обществата в Европа не са подготвени за кризата, която връхлетя. В България нещата са още повече хипертрофирали. Трийсетгодишното безхаберие в момента дава своите резултати. Това мнение изрази пред БНР народопсихологът и преподавател в Университета за национално и световно стопанство проф. Ивайло Христов. 

Българинът само веднъж в историята си е бил изправен пред оцеляване – в края на 14 век, по време на османското завоевание, посочи той.

Нещата са трудни, годината, вън от съмнение, е особена, но нека не забравяме, че не сме пред сталинградската битка. Няма смисъл толкова много да се драматизират нещата и да се подхранват различни спекулативни и конспиративни теории.“

Колкото и да не искаме да го признаем – имаме нов тип нормалност. Промени се комуникацията, семиотиката на общуването, смята проф. Христов, който чисто човешки е обезпокоен от крайния резултат.

„Вече хората не се здрависват, поздравяват се едва ли не с юмруци. Това е, което страшно ме притеснява и дали за идващите поколения няма да е нормален начин за общуване. Дали няма да се въведе нов тип виждане за света, което няма нищо общо с нормалните човешки взаимоотношения. /…/ Силно се надявам, че това не е опит за някакво социално инженерство, което може да доведе до необратими последици, водещи до роботизация на хората и на обществото.“

В момента сме във война, тази война е биологична, въпросът е кой е печеливш от тази война, подчерта Ивайло Христов в предаването „Преди всички“.

„Печеливш е едрият капитал, казано най-просто. Разрушаването на материално-технологическата база води до технологично обновление. Големи компании печелят страшно много от новата онлайн среда.“

Снимка: БГНЕС

Цената на работната сила става много ниска, разоряването на средния и на дребния бизнес, което се вижда в момента, благоприятства централизирането на капитала, отбеляза още  проф. Христов.

„По време на война, както и сега, има масово измиране на инвалиди, на пенсионери, на едно население, което, грубо казано, „струва“ само разходи. По този начин едрият капитал е освобождаван от тази тежест и се намаляват производствените разходи. Силно се надявам тази моя крайна прогноза да не е вярна“, коментира той и даде друг пример - с работата от вкъщи, където консумативите за сметка на работника.

Ако във времето крайният индивидуализмът на българина е помагал, сега той пречи да се създаде работещо гражданско общество, изтъкна преподавателят.

„Сега българинът ако няма реална сметка от нещо, конкретен интерес, той загърбва каузите и се затваря в дома, в себе си, в семейството. Вижда дотам, докъдето му се простира погледът. Ако се качи на по-високо дърво, ще гледа повече. Ако се качи на по-ниско дърво, гледа по-малко.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Диана Димова

Диана Димова за смъртта на непълнолетните мигранти: Циничен опит на МВР да прикрие отговорността си

"Успяхме да издирим семействата. В момента тече процес по идентификация. Не мога да ви опиша в какво състояние са близките ". Това каза пред БНР Диана Димова от "Мисия Криле" за развоя на трагичния случай със загиналите в Странджа в навечерието на Нова година непълнолетни мигранти. Организацията от Стара Загора, която получи един от..

публикувано на 06.01.25 в 11:32

Весела Владкова: Мъск не е добре запознат с реалността в Германия

"Само "Алтернатива за Германия" може да спаси Германия" - това сподели на 20 декември в собствената си социална мрежа американският мултимилиардер Илон Мъск. С това "гръмна първата пушка" в кампанията си да компрометира предсрочните парламентарни избори в най-мощната държава от ЕС. Мъск си позволи директни обиди към президента, канцлера, най-вероятния..

публикувано на 04.01.25 в 11:15
проф.Искра Баева

Проф. Искра Баева: Все повече на преден план излиза държавният национализъм

За да се оцени какво е направил Путин в своето дълго управление, трябва да има някаква завършеност. Може да се оцени едва след като той престане да управлява Русия. Това каза пред БНР историкът проф. Искра Баева. "Това, което безспорно направи Путин, е да централизира държавата и да предотврати онези процеси, които бяха започнали при..

публикувано на 04.01.25 в 10:31

54 години празнува днес програма "Хоризонт" на БНР

Директорът на Българското неделно училище "Св.св. Кирил и Методий" в Барселона Стоянка Колева е редовен слушател на програма "Хоризонт" на Българското национално радио. Дори и на хиляди километри от България, тя продължава да се информира за събитията в България и по света от новините и предаванията на радиото. С нея разговаря кореспондентът ни..

публикувано на 04.01.25 в 06:00

Космическото миньорство - фантастика или реален бизнес

2025 година може да се окаже сред важните за една нова сфера от бизнеса - търсенето на редки метали в астероидите. Нямаше да обърнем внимание на тази тема, ако и в България за първи път тя не беше поставена на студенти от Физическия факултет на Софийския университет. В резултат на това там вече има и написана дипломна работа по космическо..

публикувано на 03.01.25 в 16:11

Нова година на свещи. В Ловешко се надяват през 2025-а да имат ток

Хората в Ловешко очакват през новата година да нямат проблеми с тока. За тях в момента това е най-важното, след като някои посрещнаха Новата 2025 г. без ток и на студено. Падналият сняг прекъсна електрозахранването на много места в областта. Освен местните жители, потърпевши бяха и много туристи, изпълнили хотелите, къщите за гости и ресторантите в..

публикувано на 03.01.25 в 13:16

Екатерина Атанасова: Бавният туризъм е възможността да се позиционираме на световната туристическа карта

Бавният туризъм е алтернативата на масовото тичане по туристически обекти и забързания живот . Това е цялостна концепция за пълноценна почивка, лишена от динамиката и стреса на масовия туризъм чрез забавяне на темпото и наслаждаване на малките удоволствия, избягвайки големите курорти.  Тази идея у нас прави своите първи стъпки , посочи пред БНР..

публикувано на 03.01.25 в 10:34