Утопичният коридор №8 и несъстоялият се път към Скопие

Пътят София – Скопие е част от транспортен коридор №8, от предприсъединителен инструмент, приет в Хелзинки през 1997 г. „С пряка сила касаеше България преди влизането й в ЕС и по същия начин касае силно Македония и Албания актуално, но в крайна сметка той е препоръчителен - това не е проект на ЕС и той трябва да бъде разглеждан като различен от Е-мрежата, например както Е-79“. 

Раздорите около македонската идентичност по времето на бивша Югославия са се отразили и върху транспортната визия, посочи експертът. 

„Никога направлението за Скопие не се превръща в реален приоритет нито за Югославия, нито за България. Имаме натрупана сериозна историческа традиция този път да не се случи, както в железопътния му вариант, макар и съществуващ, така и в пътния. Важно е да се каже, че той бива мислен по онова време, вероятно и до ден днешен, основно за превоз на товари и стоки. Не бива мислен за регионална или трансгранична мобилност, която да свързва двете държави, а бива мислен функционално – като възможност за преминаване на камиони и товарни влакове“. 

Косово, Македония и Босна и Херцеговина до последно остават в рамките на Югославия изостанали и недобре интегрирани в рамките на федерацията, коментира Любомир Пожарлиев. Транспортната несвързаност е едно от измеренията. Примерът е с магистралата „Братство и единство“, която свързва големите столици – Любляна, Загреб и Белград, но само минава покрай Скопие.

Пожарлиев прогнозира в бъдеще да има по-голям интерес и от страна на Сърбия, и от страна на Северна Македония към по-голяма интеграция с България като член на ЕС. „И толкоз. Оттам насетне преминаваме към национална интерпретация на кое е важно и кое не е важно“. 

Любомир Пожарлиев е доктор по история и културология.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.