Имаше време, когато нямаше интернет. И късите, средните и дългите вълни бяха единственият начин да слушаш радио от друга държава. Някои ще си спомнят, че така са слушали и вражески радиостанции. Оказа се обаче, че дори и в първата четвърт на 21-ви век традицията да се ловят станции през късите, средните и дългите вълни не е отмряла.
Пьотр Крупски е от Полша, радиолюбител от глад Елблонд. Той споделя, че се интересува от радио от детството си. Когато бил дете, имал малък радиоприемник, който често поставял под възглавницата си и така заспивал:
„Като дете слушах радио на средни и къси вълни, защото още нямаше интернет и други възможности. Това е много интересно хоби. Предоставя също големи възможности за опознаване на културата на други народи, езика и музиката. А ако говорим за радиостанциите, които са на славянски езици, разбирам и почти всичко, което говорят. Моята любима станция е „Хоризонт“ 1, за други радиостанции не се сещам. Румънското радио е много добро и също обичам да го слушам“.
Пьотр Крупски е потомствен радиолюбител. В електронната книга, издадена за любителското радио в град Елблонд, Крупски пише, че още дядо му и баща му са се занимавали със слушането на любителско радио. Самият той не смята да се отказва, защото се радва, когато може да чуе гласове дори и най-далечната станция като Австралия.
„В момента имаме нови технологии като интернет и сателити, но самият мен повече ме радва директното приемане на тези радиостанции, без допълнителни устройства, без компютър. Тогава съм доволен, че съм успял да хвана станция и да настроя моя приемник така, че да може да се слуша удобно и добре. Знаете ли, цялата повърхност на земното кълбо е покрита с интернет, но има и зони, където няма друга възможност за достигане до слушателите освен чрез дълги, средни и къси вълни. Тъжно е, че те изчезват. Причината е вероятно е заради високите разходи за издръжка на всякакъв вид предаватели и ретранслатори. Обаче тези радиостанции трябва да останат. Представете си, ако нещо се случи с цифровите, модерните технологии?! Директната радиовръзка би била най-доброто решение. Да не забравяме и ролята на простия аналогов начин на излъчвате. Във времена на криза това е най-бързият начин да уведомите хората. Защото радиото е във всеки дом“.
Радиолюбителят от Полша е член на Международната спасителна мрежа ЕМКом и при спешни ситуации може да съдейства за комуникация чрез неговата радиостанция с други радиолюбители. За щастие, казва той, не му се е налагало да се включва в акции.
„Но съм слушал за използването на този начин на комуникация по време на наводнения и урагани, когато GSM мрежата е отказала. При нас в Полша вече няма предаватели на средни вълни. Имахме преди време най-големия предавател на дълги вълни, най-големия в света, той беше по-висок от Айфеловата кула. Вече не съществува, за което много съжалявам“.
Но Пьотр Крупски е реалист за аналоговото радио, заместено с дигиталното. Казва, че светът върви напред, всичко се развива и също притежава цифрово радио. За него обаче радиото не са само вълните и предавателите, а и хората, които правят програмите:
„Хората създават радиото и от тях зависи колко интересна е програма и колко слушатели ще има то. За мен лично най-доброто радио е това, при което имаме баланс между музика и говор. Т.е. трябва да има различни новини, интересна информация, но също и хубава музика от различни стилове. Аз най-много харесвам този вид радио. Искам да поздравя цялата редакция на Българското радио, най-сърдечни поздрави също и за всички слушатели както от България, така и от целия свят. Защото мисля, че радиото Ви се приема в цялото земно кълбо и Ви желая още поне 50 години с толкова прекрасна работа и прекрасни радиопрограми“.
И от далечна Бразилия имаме сигнал, че „Хоризонт“ се чува. Радиолюбителят ни е писал през юли 2019-а, но сигналът е уловен чрез т.нар. софтуерно радио. Антената е някъде в Русия, е написал човекът, но той я управлява от компютърът в Бразилия.
Другият слушател е Маркус Кюлерц от Дюселдорф „хванал“ програмата на „Хоризонт“ през 2017 година.
„През 1998 година разбрах, че Българското радио разполага с програма на немски език на къси вълни. И тогава изпратих писмо, че съм чул програмата им. Те ми върнаха, че има такива излъчвания от Пловдив и в София. През 2017-а се случи така, че успях да намеря това радио „Хоризонт“ със значително силен сигнал. Не съм сигурен, но тогава сигналът се смесваше с испански или на британски“.
Но много преди това – преди 30 години, започнало увлечението на Маркус да слуша радио на къси и средни вълни.
„Слушането на радио е като да погледнеш малко „отвъд ръба“, отвъд границата. Телевизията е картинка, но слушането на радио провокира твоята фантазия. Например, слушаш за Испания, слушаш за България и започваш да си представяш как, например, изглежда стадиона от отвътре и то на място, на което никога не си бил. За мен това е образователно. Обичам да уча и езици. Харесваше ми начинът, по който испанските радиостанции излъчваха на живо. Научих малко испански заради момиче от Майорка, в което се влюбих. С радио „Москва“ пък започнах да уча руски. Е, само основни неща, от съответния език. Обаче, като слушаш как звучи примерно българският, руският или турският, влезеш в една друга държава, в друг свят“.
Маркус казва, че по времето, когато започнал да слушам тези радиостанции, е имало интернет. Но предпочел да събира SQL картички. И да опознава света. До момента е събрал 350 такива картички. Много сувенири книги, или благодарствени писма. Маркус обаче вярва, че слушането по този начин на програми е за определен тип хора.
„Обичам точно това хоби. За хората, които не са наясно с този начин на излъчване на програми, звучи доста скучно. Казват, че не могат да ги слушат, защото нищо не разбират. Но представете си, има хора, които обичат да слушат индийска музика, тайландска музика или хинди музика, китайска, фламенко на средни вълни. Ето това е една отличителна черта на тези радиостанции Това са онзи тип, където можем да чуем нещо специфично и което го няма в стандартните радиостанции. Ето, аз мога да ти кажа, че слушам прогресив рок, Pink Floyd, но много от модерните станции не ги излъчват, а късовълнови и средновълнови радиостанции го правят“.
Към момента Маркус не залага, че синът му ще продължи традицията да слуша радиостанции. Той е малък а и трябва да научи езиците, казва Маркус Кюлерц. И сигурен също, че това хоби няма да отмре с развитието на технологиите.
„В Германия средните вълни вече почти не се ползват. Късите вълни пък преживяват ново развитие заради дигиталното радио. Този тип излъчване знам, че то има основно в азиатските държави. Между другото, звучи много по-добре да използват тези честоти за дигитални програми. Подобрява качеството. На някои африкански държави по-евтино излиза дигиталното разпространение на къси вълни. Защото не всеки има достъп до интернет. Въпреки това - представете си какво ще се случи с дигиталния ни свят, ако токът спре. Или ако сателитът не работи. Затова си мисля, че моето хоби няма да отмре. За аналоговото радио няма граници. Стига до държави с ограничена свободата на словото, ако примерно сте потиснати от собственото си правителство, ще слушате точно тези радиостанции. Които говорят и обсъждат проблемите вместо вас, докогато вие няма да можете да го правите“.
Перфектната радиостанция, според Маркус Кюлерц, „трябва добре да представят своята държава“. Слушателят на „Хоризонт“ от Дюселдорф споделя желанието си един ден Българското радио да поднови своите излъчвания на английски, немски и френски. А за половинвековния юбилей на „Хоризонт“ Маркус казва:
„Честит 50 годишен юбилей програма Хоризонт“. Иска ми се хората в България също да преборят тази пандемия. Да няма много смъртни случаи. Политиците да имат някаква възможност да помогнат на хората, които не могат да си помогнат сами“.
България е спокойна, стабилна и сигурна дестинация и това прави страната ни привлекателна за туристите . Това каза заместник-министърът на туризма Павлин Петров, който пристигна в Бургас за участие в конференция за развитието на устойчив туризъм. По данни на Националния статистически институт периодът януари - септември 2024 година е с..
" Антиарабско насилие и расизъм се толерира, а на насилието срещу израелците се реагира силно и се представя като антисемитизъм ". Това коментира пред БНР проф. Албена Азманова – преподавател по политически науки в London City University. И обясни тезата си: "Атаките срещу израелските футболни фенове в Амстердам предизвикаха много силна..
Комисията за прякото участие на гражданите трябва да бъде една от приоритетните комисии в Народното събрание. Това мнение изказа пред БНР Мирослав Цеков от Форум "Гражданско участие". "Обединението от граждански организации, което застава зад отвореното писмо, вярваме, че неизменна част от функционирането на една демократична държава е..
Хиляди деца у нас остават без равен достъп до двамата си родители след тяхната раздяла . Това е един от мотивите, с които Фондация "За споделено родителство" настоява за законови промени по темата. "Много е важно България да има закон за оборима презумпция за споделено родителство . Това ще намали конфликта между двамата воюващи родители в..
Тази вечер Симеон Сакскобургготски ще бъде гост на видеоподкаста на Българското национално радио "Говори…" Епизодът ще бъде излъчен на сайта на Радиото от 20.30 часа и може да се гледа още в БНР Подкасти в YouTube . "Повече от 2 месеца водихме преговори с неговия адютант Явор Кирилов. Когато му разказахме каква е идеята на подкаста, той я..
Таксиметрови асоциации изпратиха отворено писмо до президента, министър-председателя и лидерите на партии и коалиции в 51-вото Народно събрание. То е по повод застрахователната премия на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" за таксиметровите автомобили. Сезирани са и регулаторните комисии. Таксиметровите шофьори дават 15 дни на властта..
Новото Народно събрание не успя да избере свой председател след два кръга на гласуване. На първи тур бяха гласувани кандидатурите на Наталия Киселова, Николета Кузманова, Петър Петров, Рая Назарян, Андрей Цеков, но нито един от тях не успя да спечели мнозинство от гласовете. Така на втори тур отидоха Рая Назарян (предложена от..
Не мисля, че задача № 1 е как да се направи правителство с министър-председател Бойко Борисов. Това заяви пред БНР Румен Овчаров...
И вторият опит да бъде избран председател на 51-ото Нaродно събрание се провали. Никой от предложените петима кандидати не успя да събере..
" Няма съмнение, че е крайно време да има правителство, но няма съмнение също така, че няма как да се получи. Системата е изчерпана ". Това заяви..