В продължение на 67 години хидрологическият бюлетин за нивото на река Дунав звучеше всеки делничен ден след новините в 15.00 часа в ефира на Българското национално радио. Бюлетинът започва да се излъчва през 1949 година като задължение на страната ни по Дунавската конвенция. Същото правят във всичките 10 държави, през които реката има плавателен път. На 6 юни 2016 година прозвуча последният.
В продължение на 40 години Ивайло Бойчев работи като хидролог. Вече е пенсиониран, както и бюлетинът му, но спомените му от службата са интересни. Първо получавали телеграми от всички дунавски държави и съответно изпращали международни телеграми за нивото до всички останали. После минали на телекс, а след това на компютър. И така до цифровите навигационни системи.
"Нашата грижа беше да измерим дебита, защото няма човешка дейност, която да мине без вода. От всички колеги, които са работили като хидролози, аз съм единственият, който е видял най-високите води и съм видял два пъти замръзването на река Дунав и големия лед в Тутракан - със самолети бомби хвърляха, защото бяха станали натрупвания от няколко метра", разказва Ивайло Бойчев.
Бюлетинът, който изготвяли хидролозите, бил от изключителна важност за тези, които са на реката. Като Николай Генчев - един от най-добрите познавачи на Дунав и автор на книги пътеводители по цялото му течение:
"За някои това предаване може да се е струвало монотонно, за други скучно, но за нас, хората от водния транспорт, то беше ежедневно чакано, много интересно и много важно за нашата работа, защото зад фразите за нивото на реката в сантиметри се криеше разнообразният и динамичен свят на дунавското корабоплаване".
Все пак, през 21 век, когато на всеки в джоба има смартфон с интернет, бюлетинът по радиото е излишен.
"Това прилича малко на разказа на Николай Хайтов "Когато светът си събуваше потурите". Всичко се променя на този свят и то много бързо, а на река Дунав, особено след като влязохме в Европейския съюз, по различни програми бяха финансирани много големи проекти в модернизацията на всички средства, свързани с безаварийността на корабоплаването, неговата сигурност, неговата обезпеченост във всяко едно отношение и практически този бюлетин, който някога се излъчваше по радиото, сега влиза не само в сайта на управлението за поддържане и проучване на река Дунав, той влиза в огромна нова модерна система, която се нарича БУЛРИС - речната информационна система, в която по много канали върви информация, свързана с корабоплаването", подчерта Генчев.
Бюлетин има, но в компютрите на капитаните. И вероятно така трябва да е, макар често да забравяме, че България не е просто европейска държава, а Дунавска страна.
За капитаните на кораби като Цончо Цонев тази информация е била изключително важна:
"Знаейки нивото, ти можеш да прецениш можеш ли да минеш през определени критични участъци, каква дълбочина има там".
Не можем да коментираме с какво са свързвали тази информация хората, които живеят далеч от Дунава. За тези, обаче, чийто дом е на километър 495, хидрологическият бюлетин е особено важен.
Нещо повече - бюлетинът е станал и част от речника ни, жалон, който е сигурен ориентир за състояние и време. "Като кажат "без он", работата е зле!", казваше един приятел.
На хората в единствената извънстолична "Агенция за проучване и поддържане на река Дунав" им е тъжно. Директорът капитан Павлин Цонев е наясно, че тази информация вече е ненужна на корабоплаването, но му е мъчно:
"Честно казано, мъчно ми е, защото първо, че е една традиция, освен това е като един лейбъл на Агенцията, всеки ден безплатно чуваш името си. Агенцията е 60 години на терена и това някак си те свързва. От една страна тази емоционалност, от друга страна технологично това може да стане по електронен път, което и го правим. Това е голямото предимство на сайта - вече можем да предложим и други форми на информация, не само като числа, които да показват какво е било нивото, но и визуално какъв участък му предстои да премине, какви условия има там".
Няма как лесно да се разделим с нещо, което е съществувало 67 години в ефира на Българското национално радио. Думи от бюлетина са станали част от поезията, от речника ни, от чувството ни за устойчивост. А самият бюлетин беше ежедневно делнично напомняне, че България е Дунавска страна.
"Да имаш една 60-годишна традиция за голяма част от западните страни е нищо, обичайно е да имаш, ние имаме. Не знам колко може да струва това всеки ден трима души да четат по един бюлетин, да, разходи са вероятно, но опираме до сферата на престижа, опираме до знаците, които ние самите излъчваме към себе си и към околните. Ето, в 15.00 часа Българското национално радио не споменава река Дунав. Река Дунав явно за мнозина от страната, като изключим тези покрай реката, е абсолютно непозната, направо им е ненужна, да не кажа, че някои може да се гнуси от мътните ѝ води, но тя е особен знак, защото реката ни свързва със сърцето на Европа и ако ние не гледаме към сърцето на Европа, то тогава накъде гледаме, накъде сме тръгнали“, подчерта проф. Ненов, директор на музея в Русе.
Може да е вярно, че тийнейджърите предпочитат други радиостанции, но и най-малките знаят, че нивото на река Дунав се измерва в сантиметри. Споменът за това, за интонацията на говорителите, за красивото изброяване на българските градове с френско ударение, ще останат у нас завинаги. Толкова дълго, колкото Бог ни е отредил да се радваме на прекрасния Дунав.
Асоциация на родители на деца с епилепсия представи нов наръчник "Пътеводител към по-добър живот". Той съдържа насоки и отговори на важни въпроси, свързани с живота и ежедневието на младежи с епилепсия на възраст между 14 и 28 години. На 10.02 организацията отбеляза Световния ден за борба с епилепсията, като отново стана ясно, че липсата на лекарства..
Писателката Виктория Бешлийска гостува на Българското неделно училище в Барселона. В каталунската столица тя се срещна с децата и техните родители в разговор за силата на езика и нишките, които свързват българите по света. Езикът е нашата идентичност и колкото повече изучаваме богатството му, толкова по-близо сме до същността си, каза..
Мисията да показваш, че различните хора не са опасни, и че всеки човек заслужава шанс, продължава и след смъртта - в това вярват близките и приятелите на пеперудения Георги от Перник, който стана звездичка на небето на крехката възраст от 9 години. В негова памет беше представен филмът "Пеперудена прегръдка", в който участват Гого,..
Поредицата "Бесарабски хроники" вече има своя нов том с наслов "Следа в историята ", излязъл през декември миналата година. Описан е периодът от 1762 до 2024 г. Всяка важна дата е разказана в три статии. Съставители са Анна Малешкова, общественичка, писателка, художничка, бивш директор на Дома на профсъюзите в Сливен , на Кинефикация. Тя е..
Кафето сутрин е едно от най-важните сутрешни ритуали за някои хора, за други е отделно изживяване. За това какво е да си бариста в България и какво не знаем за кафето, разказва Момчил Искренов: " На 29 години съм, от два месеца работя като професионален бариста в Coffe shop , отделям време и за заниманията си тук, но иначе имам икономическо..
На 1- ви февруари православната църква почита свети мъченик Трифон. Той е един от най- славните светци лечители. В народната традиция този ден се нарича Трифон Зарезан и се отбелязва и на 14 февруари, по стар стил. В българската традиция Св. Трифон е свързан с лозарството. На 1 ви февруари се извършва ритуално обработване на лозата,..
Исус Ангелов свири от малък на пиано, цигулка и акордеон. Пише есета, разкази и поезия. "Божията Безкрайност" е дебютната му книга, събрала поезията на Исус Ангелов и картините на Ставри Калинов. Той е сценарист и водещ на концертите, които организира в Националния дворец на културата в София. От 2 до 90-годишни са почитателите му. Не искат..
В Къщата на художниците в Плевен е подредена изложба, която е своеобразно емоционално завръщане. Убавка и Костика са едни от най-разпознаваемите и..
Дъжд / Сняг
Дъжд
Сняг
Мокър сняг