Тенорът Хуан Диего Флорес: Трябва да сме подготвени винаги да дадем най-доброто на публиката

Хуан Диего Флорес е блестящият глас, когото самият Лучано Павароти приживе определя като достоен негов наследник. Покорил съвсем буквално всички престижни сцени, сътворил история с повторение на ария на бис в Миланската Скала, където подобни изпълнения са били забранени в продължение на 70 години, достигнал до върха на световната слава, перуанецът никога не забравя откъде е тръгнал и кои са хората, които са му помогнали.

В интервю за предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" звездният тенор сподели по повод пандемията и трудностите в момента:

"Да, за съжаление музикантите се намират в критична ситуация. Това, което можем да направим в дните, в които нямаме концерти или имаме малко участия, е да учим много, най-вече музикална техника, нови роли и нова музика. Това е важно. Защо да го правим? Защото когато животът започне отново и малко по малко се върнем към нормалността, трябва да сме подготвени и да сме в добра кондиция. Защото заради пандемията музикантите не пеят и не практикуват достатъчно. Смятам също, че трябва да сме щастливи, че сме имали изобщо някаква работа по време на пандемията, както беше при мен. Това е много важно. Трябва да благодарим, че има поне малко концерти - малко, но ги има. Трябва да сме подготвени винаги, да можем да пеем и да дадем най-доброто на публиката. Научихме също, че културата е много важна и че трябва да се възстанови много бързо, защото хората имат нужда от музика и от всичко, което им дава културата, за да продължат напред и да се чувстват по-добре."

Има много силна връзка между Вас и Перу. Кое е с превес - славата или отговорността?

"Благодарение на славата си съм могъл да бъда отговорен по най-добрия начин. Защото фондацията “Симфония за Перу”, която основах, е успешна организация, но тя е такава, защото аз съм известен в Перу. Ако не беше така, нямаше да работи толкова добре, така че двете неща са свързани. Мисля, че като лице на „Симфония за Перу” съм спомогнал много за разрастването на фондацията и следващата година ще отбележим десетата си годишнина. През тези 10 години сме работили с 10 хилиляди деца и младежи, които свирят в оркестри и хорове и така правят живота си по-добър. Работили сме с хиляда деца на година, което е доста.

Защо имате такъв интерес и влечение към фолклора на родината си и след години с класическия теноров репертоар по световните сцени се завръщате към автентичната музика на Перу и я изпълнявате? Една такава песен дори наричат „втори химн на Перу“, разкажете ни за нея.

"Аз израснах с автентичната музика на Перу, както и с други жанрове - като рок, например. Но перуанската музика винаги ме съпътстваше, защото баща ми също я пееше. Когато постъпих в Консерваторията, открих възможностите на гласа си и операта, но това стана на 16-17 години - преди това аз не познавах класическата музика. За мен е много естествено да обичам фолклорната и автентична перуанска музика, защото с нея съм отраснал.

Колкото до валса "La flor de la canela", в него композиторката Чабука Гранда описва една жена с тъмни коси и кожа, описва красотата на тази жена, докато тя прекосява един мост и върви към един булевард. Описва как се движи и как изглежда, но в същото време казва на хората от Лима да ценят и пазят своя град, да се грижат за Лима. Има два плана в песента – единият призовава хората да са съвестни и да пазят Лима, а другият описва красотата на тази жена."

Композиторът Нуниес Аяука пише за Вас и Вашия ментор, тенора Ернесто Паласио, произведение със симфоничен оркестър - Flor de Nieve. Сигурно сте получавали и други посвещения. Чувствате ли се като вдъхновение за Вашите сънародници?

"Да, мисля, че да. Аз им служа за пример, би могло да се каже и за вдъхновение. Това е важно за мен - да бъда пример и вдъхновение не само за младите от моята страна, но и от целия свят, за онези, които започват своя път в операта. Аз винаги съм бил готов да помогна на младите, да им дам уроци по пеене и да проследя развитието им. Освен това много се забавлявам с тях и съм доволен, че ги познавам."

Сватбата Ви е била светско събитие в родината Ви, после споделяхте в социалните мрежии интересни детайли около раждането на децата си. Явно приемате феновете си като приятели - доколко са важни те за Вас?

"Много са важни за мен. Винаги им отделям време след концертите си, за да им давам автографи, да общувам с тях и да отговарям на въпросите им. Мисля, че е важно да се срещам с тях, да бъда с тях и да се радвам на почитателите си по целия свят, и съм благодарен за това. Те са онези, които подкрепят кариерата на музиканта и присъстват с ентусиазъм на концертите, аплодират и показват любовта си. В социалните мрежи качвам много неща именно за феновете - има такива, които са много ентусиазирани, а други по-малко. В социалните мрежи човек общува с всякакви групи фенове, които са хиляди."

Има ли съвети, които сте получили от баща си и от първите си учители в Перу, които спазвате и до днес; имате ли свои тайни как да опазвате гласа си?

"За тази цел музикантът трябва да спи добре и да се храни правилно - по отношение на храната нямам никакви тайни. Нямам никакви суеверия, в които да вярвам. Колкото до съветите, получавал съм много съвети от всички. Например, винаги да бъда любезен с хората, с колегите; никога да не забравям откъде съм тръгнал и какъв съм бил; да не смятам, че щом в момента съм по-известен, съм станал друг, различен човек; да не забравям семейството и приятелите и да бъда чувствителен. Това са съветите."

Цялото интервю можете да чуете в звукови файл.
*Въпросите на „Алегро виваче“ зададе Георги Митов-Геми, а преводът е на Христина Тасева. И на двамата благодарим от сърце за тази среща!