Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Мартин Лутър Кинг - поуки от миналото, уроци за бъдещето

Колко дълбоки са раните на разделение в американското общество и ще успее ли новият му лидер да ги излекува

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Погледът на всички е насочен към Вашингтон, където вчера новият американски президент Джо Байдън встъпи в длъжност. В отсъствието на своя предшественик Доналд Тръмп и в невиждана досега церемония заради пандемията от Covid-19 и неотдавнашния щурм на Капитолия, Байдън влезе в Белия дом.

Вицепрезидентът на първия държавен глава на Съединените щати от афроамерикански произход - Барак Обама, Джо Байдън сега вече е в ролята на държавен глава - в момент, когато американското общество е поляризирано, а устоите на демокрацията в САЩ, често давана за пример, като че ли са сериозно разклатени.

Всеки трети понеделник на януари в Съединените щати отбелязват Деня на Мартин Лутър Кинг, чието име бе вплетено в словото на новия американски президент.

„Най-късно след 25 години белите американци вече няма да са мнозинство в Съединените щати. Все повече стават избирателите с корени от Азия, Южна Америка или Африка. С избора на Камала Харис за вицепрезидент, Джо Байдън искаше да покаже, че не е пропуснал да забележи този факт”, така започва публикация на „Дойче веле“, направена в началото на кампанията на Байдън и Харис, в която се подчертава, че вече 78-годишният Байдън може и да не изкара целия си мандат, а Харис – първоначално дори кандидат за президент на демократите, да стане първата жена държавен глава на Съединените щати и то тъмнокожа. Самата Камала Харис, която се отказа да води президентската надпревара, защото нямаше достатъчно партийна подкрепа, но застана уверено зад кандидатурата на Байдън, страда от дискриминационно отношение през 70-те години в Калифорния, а по време на президентската кампания обърна специално внимание на тази тема.

Нека бъде ясно, няма ваксина срещу расизма, заявява Харис в реч, в която акцентира върху това, че хората от азиатски, индийски, афроамерикански произход и латиносите нямат равен достъп до здравната система, а възможностите им да получат добро образование, следователно да имат квалифицирана и добре платена работа – са по-малко.

Един от протестите на движението „Животът на чернокожите има значение“ край мемориала на Мартин Лутър Кинг във Вашингтон  Снимка: ЕПА/БГНЕС

Мечтата на Мартин Лутър Кинг четирите му деца да не бъдат съдени по цвета на кожата и до днес не е сбъдната, но ако се вслушаме по-внимателно в думите му, фрагмент от които чухме в документален запис, излъчен в понеделник по много от американските телевизии, ще чуем, че тази мечта не се простира единствено за равни права на тъмнокожите, а за всички – за свобода и равенство.  

Всички народи по света трябва да намерят начин да живеят заедно в мир, казва Кинг при получаването на Нобеловата си награда за мир, като добавя думата „братство” и подчертава, че за да се случи този идеален свят, трябва да забравим за отмъщението.

Свидетелският разказ, според който след като Кинг е убит, градът буквално е избухнал, е от филм на „Ал Джазира“ за април 1968 година, когато полицията патрулира по улиците на Вашингтон заради размириците след убийството на човека, на когото вярват милиони. „Чикаго Трибюн“ пази автентичен звук от онези дни.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Мартин Лутър Кинг младши е роден през 1929 година, син е на свещеник и носи името на баща си – първоначално Майкъл, но след посещение в Германия свещеникът решава да прекръсти себе си и сина си на името на Мартин Лутер, поставил началото на Реформацията.

С годините Кинг младши се утвърждава не само като духовен лидер, но и като борец срещу сегрегацията, расизма и бедността. През 1963 година произнася речта си „Имам една мечта”. Година по-късно получава Нобеловата награда за мир. Последните години от живота си посвещава и на мисията да бъде прекратена войната във Виетнам. 1968-а е годината, когато Кинг е прострелян, което буквално подпалва Вашингтон.

В различни публикации можем да открием аналог с миналогодишните събития около смъртта на Джордж Флойд – афроамериканецът почина след брутален полицейски арест, а след неговата смърт започна движението „Black Lives Matter”, стигна се до безредици и дори до поругаване на паметници - например статуя на Колумб бе изхвърлена в морето.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Мнозина анализатори виждат в събитията, започнали през май миналата година, част от кампанията за очерняне на досегашния президент Доналд Тръмп в президентската надпревара, други опитват да четат между редовете, тъй като независимо какви сили са провокирали агресията, тя показа много дълбока рана в американското общество.  

Докато слушаме документален звук от 6 януари, когато бе щурмът в Капитолия, можем само да зададем част от болезнените въпроси, на които обществото трябва да намери отговор – кога свободата на словото може да бъде ограничена, защо – за да не нараним някого се отказваме от думи като „майка”, „баща”, „той” или „тя” в английския език.

В речите си Мартин Лутър Кинг използва думата „негри” – нещо, което в нашия свят е недопустима грубост и проява на расизъм. А може би най-важният въпрос е – в търсене на справедливост, свобода и равенство, не погазваме ли именно тях? Американското общество е поляризирано, както може би никога досега. Какво може да утеши бушуващите емоции и докога? 


Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

14-годишната Никол Петрова е победител в инициативата „Посланик за един ден“

Как щяхте да помогнете на България да се възстанови след пандемията от Covid-19, ако имахте шанса да сте посланик за един ден и кои биха били приоритетите ви? На тези въпроси отговаряха кандидатите за участие в инициативата „Посланик за един ден“, която се проведе за поредна година у нас.   Кандидатите са момичета на възраст между 14 и..

публикувано на 06.03.21 в 18:00

В Силистра продават мартеници с благотворителна цел

С изложба, подредена в Регионалната библиотека "Партений Павлович" в Силистра, завърши областният конкурс "Мартеници гигант“, обявен от Информационен център "Читалища". Изработените от читалищни дейци мартеници се разпродават на търг, а средствата ще бъдат в полза на семейства със социални проблеми.  Мартениците-гигант са изложени в..

публикувано на 06.03.21 в 14:25
Даниел Богдански

Влогърът Даниел Богдански докосна хиляди хора по света с кратките си филми за България

Влогърът Даниел Богдански докосна хиляди хора по света с кратките си филми, посветени на България. Той започва да прави филми за България още като ученик. В канала му в интернет, носещ неговото име, той събира хиляди българи от цял свят, които разплаква, усмихва, замисля - с една дума - вълнува. Даниел Богдански е от Карлово, завършва..

публикувано на 05.03.21 в 17:08
Сградата на Държавния военен архив във Велико Търново

Държавният военен архив отбелязва 70-годишнината си

Държавният военен архив, чието седалище е във Велико Търново, тази година отбелязва своята 70-годишнина. Над девет километра са архивните единици в дължина . Те пазят историческата ни памет от българското опълчение, войните, личните архиви на бележити български генерали. Част от документите вече са дигитализирани и са достъпни за широката..

публикувано на 05.03.21 в 07:01

Self Lab - писмо до себе си

Проектът за написване на писмо до бъдещото „аз“ - Self Lab, е на прага на своя втори етап. Той ще започне на 6 март и ще приключи на следващия ден. Първата акция е била в края на декември на Централна гара, когато са се включили 12 възрастни и едно дете. Втората ще се случи в „One Book Bookstore“ на улица „Върбица“ 8 в столицата. Всеки,..

публикувано на 04.03.21 в 11:21
Тодор Пичуров

В родопското село Момчиловци ще бъде поставен барелеф на музиканта Тодор Пичуров

През 2021 г. се навършват 100 години от рождението на известния и обичан музикант Тодор Пичуров. Родените през 1971 година в родопското село Момчиловци правят барелеф по повод вековния юбилей. Всяка година 50-годишните в родопското село Момчиловци правят различни инициативи - дар на селото, с които да съхранят историята си, да надградят постигнатото,..

публикувано на 03.03.21 в 12:06
Георги Йовнов

Георги Йовнов: Запален съм по българския фолклор, откакто се помня

Георги Йовнов от близо 11 години участва във фолклорна формация „Нестинарче“. „ Аз съм запален към българския фолклор, откакто се помня . Българският фолклор е нещо уникално за мен, всички от моя род пеят, пеели са и продължават да го правят.  Запален съм по пеенето от 3-4 годишен, но по-професионално започнах да се занимавам от..

публикувано на 03.03.21 в 11:05