Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще превърнем ли отпадните води във възможност

Водата втора употреба - реалност в близко бъдеще

Еврорегламент за „рециклираните“ води за напояване в селското стопанство влиза в сила след две години

Снимка: БГНЕС

Повторната употреба на вода не е екзотична идея, а реална перспектива и колкото по-бавно правителствата разберат това и адаптират икономиките си към тази реалност, толкова по-сериозни проблеми ще имат. Тезата е на експерти, които наблюдават управлението на световните водни ресурси. В света вече има държави, които инвестират сериозно в рециклирането на вода за напояване в селското стопанство. Европа сега създава правила, по които това да се случва, а в България примерите за употреба на „рециклирани“ отпадъчни води са по-скоро изключение.

До 2035 година производството на храни ще нарасне с 60%, за да бъдат задоволени нуждите на населението. Експертите прогнозират, че световното търсене на вода ще скочи с 50 на сто в следващите 30 години. 70% от потреблението на сладка вода в света се дължи на земеделието. Така водната криза се оказва реален риск, а по-предвидливите вече мислят как да се справят с него.

Австралия е единият модел за справяне с проблема. Ключът е определянето на цена на водата и превръщането й в търговски продукт. Друг модел е Израел, който счита водните си ресурси за въпрос на националната сигурност. Над 40% от земеделските нужди от вода в Израел се задоволяват чрез отпадъчни води. В Европа светлият пример е Испания.

В Андалусия се намират 27% от пречиствателните станции на Испания. От всички пречиствателни станции в тази област 6% от влизащите в станцията отпадъчни води на изхода се използват за напояване. Количеството възлиза на 40 милиона кубически метра вода за сезон, разказва доц. Стефан Шилев от Аграрния университет в Пловдив. Той е и ръководител за България на европейски научно-изследователски проект за устойчиво пречистване на води и възможности за повторната им употреба в земеделието.

Снимка: БГНЕС

Засега България не е сред най-проблематичните страни по отношение на водата, но е добре да започнем да мислим в перспектива, смята Шилев.

„Наводненията, засушаванията, неравномерното разпределяне на тези ресурси, на валежите – трябва да се приспособим към тези климатични промени, в частност към недостига на вода“, подчертава доц. Шилев. „Въпреки че България е относително богата на сладки води, този недостиг за водоснабдяване на населението е факт в редица области.“

На все повече хора ще се налага да разберат какво означава воден стрес – да се черпят повече водни ресурси, отколкото се възстановяват от природата.

Снимка: БГНЕС

Европейският регламент, който определя минимални изисквания към рециклираната вода, употребявана за напояване в селското стопанство, влиза в сила след 2 години. А дотогава трябва да изработим модели, по които да се стимулират всички заинтересовани лица по веригата, отбелязва Стефан Шилев.

Основно фермерите, основно фирмите които се занимават с пречистване на отпадъчни води, така че тази вода да бъде по-атрактивна за тях.“

Стимулите преподавателят вижда в ценовата конкурентноспособност на регенерираната вода и в намаляването на административната тежест. Държавата може да помогне например като намали таксата за издаване на разрешителното за повторно използване на вода, както и да се помисли за подпомагане на фирмите, пречистващи водата, която пък после се използва в селското стопанство.

Министерството на земеделието  Снимка: Ани Петрова, БНР

Земеделското министерство в следващия програмен период би могло да даде допълнителни точки по мерките, когато се използват регенерирани води, коментира доц. Стефан Шилев.

У нас има примери за използване на „рециклирана“ вода, те са основани на личния интерес на съответния предприемач, пояснява той.

„Основно ги има в розопроизводството. Водата, която след парната дестилация, след пречистване отново се използва за напояване на розовите насаждения. Тази вода няма никакъв смисъл да отива в реката, при условие, че може да се използва за напояване.“

Снимка: ЕПА/БГНЕС

За да се превърне изключението в правило и у нас, са необходими законови промени и пари. В момента няма създадена възможност от пречиствателната станция да се напоява някаква земеделска площ, категоричен е доц. Шилев.

Ние трябва да гледаме на тази отпадъчна вода като една възможност, не като нещо, от което трябва да се отървем“, коментира преподавателят Аграрния университет в Пловдив.

Според европейския регламент най-високата степен на пречистване на водата е необходимо за културите, които се използват за храна в сурово състояние. Най-ниско качество на водата се предвижда за техническите и енергийните култури.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Надежда Николчева: Трябва да работим по изграждане на култура за ползването на смартфоните сред учениците

Пълната забрана за използване на телефони в училище няма да ни реши проблема. Това обясни пред БНР Надежда Николчева, зам.-директор на Първа английска гимназия, след като стана ясно, че н ад 16 хиляди ученици са преместени в друго училище в Гърция заради използване на мобилни телефони в клас.  Сред задълженията на учениците у нас, описани в..

публикувано на 29.01.25 в 11:27
Местността „Карандила“ в природен парк „Сините камъни“

Гергина Даскалова: С икономически интереси в "Сините камъни" ощетяваме Европа и света

"Има тенденция за изваждане на територии от природни паркове, както на Витоша и лифтовете, и тя трябва да бъде преустановена. Ние имаме огромно биоразнообразие, сложен релеф, какъвто няма в Европа. След Испания, България е на второ място по биоразнообразие. С тези икономически интереси ощетяваме не само България, но и Европа, и света". Това..

публикувано на 29.01.25 в 10:28

Настъпва Лунната Нова година

Над милиард и половина души по света отбелязват днес началото на Лунната Нова година.  Лунната Нова година зависи от циклите на луната, поради което датата е различна всяка година. През настоящата 2025-а 29-и януари е първият ден от Лунната година на змията. Празникът е известен също като Пролетен фестивал и Китайска Нова година, но се отбелязва не само..

публикувано на 29.01.25 в 05:34

Все по-недостъпната Витоша – какво да се прави?

Кметът на София трябва да убеди правителството част от бюджета на НЗОК да се отдели за укрепване на здравето на живеещите в София, като няколкостотин милиона се инвестират в спортни съоръжения, най-вече в планините около София , които са "белият дроб" на столицата. Тази препоръка отправя в ефира на БНР Димитър Димитров, който е бил..

публикувано на 28.01.25 в 11:49

Ели Юрукова: Сърбия се намира в извънредно положение и без да е обявено

Сърбия се намира в извънредно положение и без да е обявено . Това каза пред БНР журналистката Ели Юрукова, която от години живее в Белград. "Сърбите казват, че са в извънредно положение, защото президентът Александър Вучич непрекъснато прави изявления по телевизиите, по два-три пъти на ден говори по всички телевизионни канали. Какво означава това?..

публикувано на 27.01.25 в 17:48

Има ли вече получени компенсации за липсата на ток по празниците?

Какво се случва след масово подадените жалби заради липсата на ток в Ловешко по празниците?  Служебното правителство отпусна 2 милиона лева за компенсации за потърпевшите от липсата на електричество в цялата страна. Нова година на свещи. В Ловешко се надяват през 2025-а да имат ток В Ловешко масово подават жалби в центровете на..

публикувано на 27.01.25 в 10:05

Слушателите за празника на БНР: Все така упорито и безпристрастно да информирате!

Пожелание към БНР отправи и диригентът на вокален ансамбъл "Езерец" Илиян Юручки в Благоевград и секретар на народно читалище "Никола Вапцаров - 1866-та. Още по темата слушайте в звуковите файлове.

публикувано на 25.01.25 в 16:12