Реални ли са шансовете за нов референдум за независимост на Шотландия

Британският премиер Борис Джонсън посети през седмицата Шотландия, за да се опита да убеди хората там колко ценен е съюзът на четирите нации в Обединеното кралство.

Шотландците още лекуват раните си от влезлия в сила Брекзит и на този фон визитата, още повече по време на пандемия, не беше посрещната добре от първия министър Никола Стърджън, която не видя нищо наложително в нея, а само лош пример за всички, които Джонсън напътства да си стоят у дома.

Проучванията на общественото мнение показват, че желанието на шотландците за нов референдум за независимост се засилва. И по този повод Стърджън каза, че Джонсън се страхува от демокрацията.

Лайтмотивът на Борис Джонсън за посещението в Шотландия беше да покаже ползата от съществуването на Обединеното кралство, на съюзът между четирите съставни части - Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Още преди да тръгне Джонсън каза, че „всички части на кралството са се обединили, за да победят вируса“, но не пропусна да изтъкне и че правителството в Единбург получава значителна финансова помощ от Лондон.

Депутатите от Шотладската национална партия смятат, че посещението е продиктувано от паника, защото той осъзнава, че губи спора за независимост на Шотландия.

Около 20 проучвания на общественото мнение през последните месеци показват едно и също - че шотландските гласоподаватели предпочитат независимостта пред съюза. И Шотландската национална партия планира да поиска нов референдум, ако спечели общите избори през май.

Правителството в Лондон смята да не дава съгласие за подобно гласуване, но министрите също добре осъзнават, че е необходимо да се направи нещо повече за спасяване на съюза, отколкото да каже просто „НЕ“. Разбира се, Борис Джонсън има своите аргументи, като изтъква възлизащата на 8,5 милиарда паунда финансова подкрепа за Шотландия, а също и скъпо струващата схема за заплащане на пуснатите в принудителен отпуск, и не на последно място масовото ваксиниране.

Точно пандемията, като се изключи недоволството от Брекзит, постави шотландското правителство в центъра на вземането на ключови решения, които се оказаха много популярни сред избирателите. Трябва веднага да се уточни, че при вземането на решенията за Брекзит парламентът в Единбург нямаше право на глас.

Анкетите, освен това, ясно показват, че Никола Стърджън е много по-популярна от Борис Джонсън. Стърджън заяви, че не е развълнувана от посещението във време на пандемия, за което, според нея, няма наложителни причини. Тя все пак дипломатично заяви следното:

"Борис Джонсън не е нежелан в Шотландия, дори да имам възможност да го спра. Ние живеем в условия на глобална пандемия и аз всеки ден се изправям и поглеждам в камерата, както между другото вчера направи и Борис Джонсън, за да ви казвам: "Не пътувайте, освен ако не е напълно наложително! Работете от вкъщи, ако можете!“ Това трябва да важи за всички нас. Хора като мен и Борис Джонсън трябва да сме на работа по разбираеми причини, но не и да кръстосваме ненужно Обединеното кралство. Защото сме длъжни да бъдем пример за всички останали".

Междувременно шотландската полиция съобщи, че е получили обаждания с искания Борис Джонсън да бъде задържан, защото е нарушил разпоредбите на локдауна с пътуването си. Един от обадилите се е заявил, че е напълно погрешно Джонсън да идва в Шотландия, за да пропагандира съюза, придружен от личния му фотограф, на когото данъкоплатците плащат 100 000 паунда годишна заплата.

Британските министри защитиха своя премиер, изтъквайки като аргумент, че той е в пълното си право да прави такива посещения, защото в моменти като този е много важно да се покаже, че той е достъпен за всички и мисли за хората. Вицепремиерът Майкъл Гоув коментира:

"Мисля, че е абсолютно важно премиерът и министрите в британското правителство да гарантират, че правим всичко необходимо да ускорим масовото ваксиниране. Премиерът разговаря с всички, които са на първа линия в борбата с вируса - военнослужещите и служителите в националното здравеопазване. Той трябва да бъде сигурен, че те разполагат с всичко необходимо. През цялата пандемия министър-председателят винаги е бил начело на усилията".

Джейкъб Рийс-Мог пък използва случая да се подиграе със Стърджън в парламента:

"Мислех, че Мърморко е измислен литературен герой, но се оказва, че това всъщност е първата министърка на Шотландия. Това, което винаги прави Стърджън, е да мрънка много. Тя мрънка, когато изтъкнати кралски персони посещават Шотландия. Мрънка, когато премиерът посещава Шотландия, когато хората изпълняват задълженията си, когато вършат работата си...".

Като оставим настрана крайните мнения,  нека да се вгледаме в картината в Шотландия, обрисувана от анкетите. Това, което прави впечатление, е, че въпреки че разликите не са големи нито една от тях не дава предимство на искащите да останат в Обединеното кралство. През 2014 година бе проведен първият референдум за независимост на Шотландия и тогава шотландците отхвърлиха идеята с 55 срещу 45 процента. Последваха обаче низ от събития.

Най-напред през 2016 година гражданите на Обединеното кралство, като цяло, със 52 процента „за“ срещу 48 „против“ гласуваха за излизане от ЕС. Шотландия обаче гласува за оставане в Евросъюза и то убедително със 62 процента срещу 38.

Никола Стърджън е известна със съпротивата си срещу Брекзит и дори парламентът в Единбург в едно символично гласуване отхвърли изстраданата търговската сделка на Джонсън с Брюксел, защото мнозинството шотландци не искат да излизат от ЕС. Но да чуем какво казва професор Джон Къртис от университета в Стратклайд, наричан от журналистите „гуруто на британските избори“:

"Подкрепата за независимост започна ясно да се увеличава през 2019 година. Тя беше около 50 процента, когато влязохме в локдауна през март. Това безспорно се дължи на Брекзит. Увеличаването на подкрепата за независимост през 2019-а и 2020-а е, защото в този лагер преминаха почти всички гласували за оставане в Евросъюза. Знаем обаче също, че подкрепата за независимост, достигнала напоследък 54 процента, е и защото има доказателства, че дори гласували за излизане от ЕС - сега искат независимост."

През 2020 година на сцената вече се появи и пандемията с коронавируса, която още повече засилва настроенията за независимост:

"Най-доброто доказателство е отношението към коронавируса - това, което доминира в живота на хората след първия локдаун. В последните две проучвания анкетиращите питат: "Мислите ли, че Шотландия би се справила с коронавируса по-добре или по-лошо, ако беше независима?". През миналия уикенд 42 процента казаха "Да, ще се справи по-добре"и само 22 на сто казаха "по-зле". Разбира се, много от хората, които казаха „Да“, са от лагера на искащите независимост. Интересно е обаче, че 20 процента от гласувалите против на референдума през 2014 година, сега са посочили, че Шотландия би се справила по-добре с пандемията, ако беше независима страна."

Някои от проучванията показват, че като цяло населението на Обединеното кралство смята, че до 10 години Шотландия ще напусне съюза. Бившият британски премиер от Лейбъристката партия Гордън Браун, който е шотландец, обаче е оптимист за бъдещето на съюза. На въпрос убеден ли е, че след 10 години Шотландия все още ще е част от Обединеното кралство, той отговори:

"Да, убеден съм, но това ще стане само с промяна в самото Обединено кралство. Това, което открихме покрай този вирус, е, че в такова време всички трябва да сме заедно, да си сътрудничим, да задълбочаваме интеграцията. А ние имаме оплаквания не само от първия министър на Шотландия, но и от регионалните кметове, с които не се консултират и не ги изслушват. Първият министър на Уелс дори каза, че Борис Джонсън изобщо не отговаря на писмата му.

Няма механизъм, няма форум за координиране на районите и нациите. И на хората им писна. Мисля, че те смятат, че са третирани в много аспекти като втора категория граждани, особено в периферните райони, където са незабележими и забравени. Срина се доверието у тях към централното управление и то трябва да бъде възстановено. Мисля, че Борис Джонсън просто няма избор сега, освен да създаде някакъв механизъм за преразглеждане на бъдещето на цялото Обединено кралство".

Никола Стърджън вероятно би се съгласила с много от нещата, казани от Гордън Браун, но все пак нейният план е Шотландия да получи независимост. Мандат за това ще ѝ даде убедителна изборна победа на нейната Шотландска национална партия на изборите за шотландски парламент през май, в което малцина се съмняват.

Тогава, следвайки законния път, Стърджън отново ще поиска от Джонсън провеждане на референдум на базата на напълно демократично право да стори това от името на шотландския народ.

Гордън Браун обаче не смята референдума за добра идея:

"Вижте, хората в Шотландия се тревожат за вируса, за работните си места, за бъдещето на младите хора. Това е приоритетът им в момента. И всичко, което ги отклонява от този приоритет, като провеждане на референдум тази година, насред пандемия, когато хората не могат да контактуват дори със съседите си, ми се струва крайно несправедливо за демократичния процес".

Никой още не говори със сигурност, че референдумът трябва да бъда тази година, защото има много пречки. Борис Джонсън вече заяви, че такъв референдум се провежда веднъж на поколение, а това означава след около 40 години. Но не това е важното.

Шотландската национална партия има още много какво да свърши като намиране на форма на убеждаване на гражданите и привличане на повече гласове, защото много неща още се са изяснени в концепцията ѝ - как ще се присъединят към ЕС, ще се стигне ли до твърда граница между Шотландия и Англия, каква валута ще използва независимата държава.

В манифеста на партията се казва освен това, че референдум ще бъде поискан щом приключи пандемията, а кой може да каже кога ще стане това. 

Най-вероятният сценарий е Единбург да внесе искане за референдум, Лондон да го откаже и да започнат безкрайни съдебни битки и навлизане в конституционна криза. Въпреки анкетите и растящото желание за референдум за независимост, остава открит и най-важният въпрос - има ли наистина достатъчно подкрепа за националистите?

Репортаж на Веселин Паунов в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.