Елмар Брок: Страните от Западните Балкани да влязат първо в Общия пазар, а след това в ЕС

Шестте страни от Западните Балкани да бъдат приети първо в Общия пазар, а след това да станат пълноправни страни членки на Европейския съюз. Тази идея лансира бившият председател на парламентарната група на Европейската народна партия в Европейския парламент Елмар Брок.

Пред БНР бившият австрийски вицеканцлер Ерхард Бусек предупреди, че разединението в Съюза застрашава евроинтеграцията на Западните Балкани.

От време на време някой повдига темата за евроинтеграцията на Западните Балкани, но ако трябва да сме съвсем честни, никой не вярва, че Балканският секстет ще се присъедини към ЕС в обозримо бъдеще. И въпреки това, на Брюксел не би трябвало да му е безразлично, какво се случва у съседите. 

Какво може да предложи Брюксел на Западните Балкани? Темата коментираха пред БНР бившият председател на парламентарната група на Европейската народна партия в ЕП Елмар Брок, Аделхайд Вьолфл, кореспондент на австрийския „DerStandard“ за Балканите, и бившият австрийски вицеканцлер Ерхард Бусек, който днес ръководи Института за анализи за Централна и Източна Европа.

"Проблемът е много комплексен, защото както европейските лидери, така и Европейската комисия имат много други проблеми. Разделението в ЕС в момента се вижда много ясно - стратегията за ваксиниране срещу „Covid-19“ не сработи, а преди пандемията 27-те бяха разделени по въпроса за миграцията, за отбранителната политика и други теми.

ЕС далеч не е единна структура. Всеки дърпа чергата към себе си. В момента преживяваме наистина трудни времена. Пандемията в момента ни показва, колко сме разделени. Честно казано, учудвам се, че все пак в Европа успяваме да постигнем някакво обединение около най-важните теми.

Ако има нещо положително, то е, че ни трябва нов подход. Нека приемем всички шест държави, но с преходен период за отделните политики. Според мен регионът трябва много скоро да бъде интегриран - изисква го международната конфронтация и разделянето на света на зони на влияние.

Защото каква е алтернативата в противен случай? Накъде да се ориентират тези държави? Към Русия? Или към Китай?", пита Ерхард Бусек. 

Но на дневен ред ли е изобщо разширяването? „Има желание, има и необходимост. При това и от двете страни“, убеден е германският християндемократ Елмар Брок:

"Регионът има интерес да се интегрира в ЕС, не само по икономически причини. А пък Европейският съюз трябва да затвори вратичката за руско, турско и китайско влияние".

А то е осезателно, твърди Ерхард Бусек.

"От дискусиите и форумите, в които участвам, оставам с усещането, че Европейският съюз подценява тази опасност. Аз работя за няколко инфраструктурни проекта в региона и виждам добре, какво става".

Както в природата, така и политиката не търпи празни пространства.

"Руското влияние е политическо, а не икономическо. Много хора не си дават сметка за това. За шестте страни ЕС продължава да е най-големият и най-важният икономически партньор. Но Русия успява да наложи символиката в отношенията в региона и това оставя трайно, но погрешно впечатление", обяснява Аделхайд Вьолфл, кореспондент на влиятелния австрийски ежедневник „DerStandard“ на Балканите със седалище в Сараево, която смята, че вина за това носи и Европейският съюз, защото въпреки заявките от 2003 година насам за всички е ясно, че скоро няма да има съществен напредък в разширяването:

"Хората, гражданите на страните от Западните Балкани силно желаят членството. Особено в Косово и Албания привържениците на ЕС представляват внушително мнозинство, за разлика от Сърбия, например.

Голямата разлика е в отношението на гражданите и на политиците. Защото не малко политически партии в тези държави не искат да станат част от ЕС. А те не искат това, защото еврочленството означава изсветляване на бизнеса, върховенство на закона и преследване на корупцията. Естествено, те не заявяват това директно. А напротив, привидно провеждат реформи и подготвят държавите си за влизане в Евросъюза. Но в действителност нещата не изглеждат така.

Гражданите често не разпознават това лицемерие и затова често остават с погрешното усещане, че ЕС не ги иска. А вината за стагнацията, в която се намира целият регион, носи политическият елит".

В опит да се преодолее стагнацията, за която говори Аделхайд Вьолфл, доскорошният председател на парламентарната група на ЕНП в Европейския парламент Елмар Брок лансира идеята, на шестте страни от Западните Балкани да им бъде предложено първо членство в общия пазар на Общността:

"Трябва да намерим начин да излезем от блокадата. А причините за блокадата са няколко: Както страните от Западните Балкани, така и Европейският съюз не спазват обещанията си. Освен това 27-те съвсем не са на едно мнение, а процесът на разширяване изисква единодушно решение.

Затова мисля, че трябва да форсираме реформите в страните от Западните Балкани, като в същото време не изпускаме от очи, че след приема на нови страни-членки Европейският съюз трябва да остане гъвкав и ефективен".

Такова икономическо сътрудничество с ЕС имат държави като Норвегия и Лихтенщайн. Но дали икономиката на Западните Балкани може да издържи на конкуренцията на общия пазар?

"Те рано или късно трябва да се изправят срещу конкуренцията на пазара. Но има и друга възможност - да се сключи договор със срокове и преходни периоди, който предвижда участие в различни програми на ЕС за подпомагане, достъп до предприсъединителни фондове и т.н. В същото време за определени мести продукти може да се договорят защитни механизми, т.е. ЕС да няма достъп до техния пазар", каза Брок.

В страните от Западните Балкани обаче не възприемат идеята, наричайки я „членство второ качество“. Елмар Брок защитава идеята си с пример:

"Когато се разпадна ЕФТА, Европейската асоциация за свободна търговия, която се оказа несполучлив модел, всички нейни страни-членки влязоха в общия пазар на ЕС. Всички. Австрия, Финландия, Норвегия, Исландия, Швеция, Лихтенщайн. Не след дълго повечето от тях станаха пълноправни членове на ЕС. Преговорният процес продължи съвсем кратко, защото с влизането в общия пазар те вече бяха изпълнили две трети от условията.

Така че Западните Балкани могат да приемат това предложение като финална фаза на интеграцията си, както направи Норвегия, но може да го приемат и като базов лагер по пътя към пълноправно членство в ЕС, както направи Финландия".

Аделхайд Вьолфл е още по-конкретна:

"Нека я разгледаме съвсем реалистично: Всички шест държави от Западните Балкани са сключили с ЕС „Споразумение за стабилизиране и асоцииране“. Това споразумение предвижда възприемането на основните ценности на ЕС. А те са в основата и на общия пазар.

ЕС в момента преговаря със Сърбия и Черна гора, но нито една от двете държави не е изпълнила условията на Споразумението за стабилизиране и асоцииране. Така че влизането в общия пазар към момента така или иначе е невъзможно. Или с други думи - дали говорим за членство в ЕС, или само в общия пазар, няма особено значение.

Единствената държава в региона, която върви уверено към членство, е Република Северна Македония. Но с нея преговори не могат да започнат заради ветото на България. Това е единствената държава от шестте, която е отбелязала видим напредък".

Разширяването на ЕС на Балканите има още един аспект. Пълноправното членство е свързано с ратификациите в парламентите на всички 27 страни-членки. А във Франция дори трябва да се проведе референдум. Като добавим и преговорите, целият процес ще отнеме най-малко 5-6 години. „Така че нека направим крачка напред, защото влизането в общия пазар не изключва еврочленството, а е етап по пътя към него“, аргументира Елмар Брок:

"Разочарованието на хората на Балканите е напълно разбираемо. И точно затова трябва да търсим начин да напредваме. Ако това предложение не е добро, нека чуем други предложения. Но поведение в стил „всичко или нищо“ няма да ни доведе доникъде".