Психолозите съветват да не спираме да се усмихваме зад маските, но и да се прояви по-сериозна ангажираност за психологическото състояние както на възрастните, така и на децата, заради продължителността на рестриктивните мерки.
Коронавирусът ограничи социалните ни контакти и ни наложи носенето на маски. Почти година след началото на новите правила психолозите отчитат негативите. Маските ни лишават от важно средство невербална комуникация - усмивката.
Много е важно ние, възрастните, да запазим стабилността и да успяваме да предизвикаме усмивката, отбелязва психологът от асоциация „Родители“ Яна Алексиева.
„Много се надявам, че усмивката няма да изчезне само заради маските. Трябва ние като възрастни да се грижим за това децата да не спрат да се усмихват, защото децата усещат през нас. Научиха се, че трябва да носят маски, но много зависи ние колко стрес вкарваме в цялата ситуация и кога им даваме това пространство да играят, да бъдат с приятелчетата си и да не мислят за това“, коментира Алексиева пред БНР.
Тя дава пример с дете на 8-9 години, което споделя, че вече е забравило времето, когато е било без маска. „Това е доста тревожно. Не е добре.“
Усмивката е свързана с психичното здраве на децата, допълва Яна Алексиева. Репортаж на „Евронюз“ наскоро разказа, че психиатричните болници за млади хора в Белгия отчитат нарастване на опитите за самоубийство и депресия на фона на ограниченията заради коронавируса.
По данни на Международната организация на труда половината от младите хора на възраст от 18 до 29 години се свързват с прояви на депресия и тревожност. Според Френската обсерватория за студентски живот всеки трети ученик има признаци на психологически стрес. Затова според Яна Алексиева е време обществото, училището и отговорните лица да помислят за варианти да се свали психичното бреме от децата.
„И аз, и колеги виждаме точно тийнейджърите, които се чувстват все по-самотни. Тези тийнейджъри, които са във възрастта да търсят приятелства – къде ги създават и къде ги намират, особено когато не си общителен.“
Децата бяха тези, които дълго останаха затворени, а през последните месеци за тях непрекъснато се говори, че са много опасни и много страшни, посочва още Яна Алексиева. „И ние не можем да не си даваме сметка, че всичко това децата от най-ранна детска възраст го чуват. Не би трябвало да го допускаме – децата да се чувстват така“, категорична е тя.
„Има достатъчно възможности родителите и училището да компенсират тези тревоги. На нашите деца сме им длъжници. Не оставяме време те да споделят как се чувстват.“
Няма го разговора за психичното здраве, за емоцията, обобщава Яна Алексиева.
Според психолога Пламен Димитров скриването на усмивката зад маската влияе върху начина ни на комуникация. Родители споделят притесненията си, че малките деца могат да развият разбирането, че устата, носът и лицето са неприлични части от тялото, които се покриват подобно на други части, които закриваме с дрехите си, разказа Димитров в предаването „Хоризонт до обед“.
Дори маската да е само символна, налице е задържане на естествени процеси, които водят до невротизъм, смята Пламен Димитров и дава пример с източните културни норми, при които закриването на устата с ръка при усмивка е свързано с потискане на емоционалността.
Ръцете и очите се явяват компенсаторен начин на изразяване, казва психологът. „Започнахме да се гледаме един друг в очите. В много случаи е добър начин да допълним онова, което думите може би не казват.“
Маските и карантината не са решение, подчертава психологът Пламен Димитров и с това обяснява и опозиционните настроения спрямо рестриктивните мерки.
„Маските са един вид достатъчно извинително средство, че нямаме нещо друго под ръка, за да действаме. Това е поведение, а не медицина. Медицина е ваксината и лечението в специални условия.“
И Димитров, и Алексиева уточняват, че правилата за носене на маски трябва да се спазват.
„Всеки един от нас тайно се надява тези маски, не толкова тайно, да спрат да бъдат необходими. И се надяваме, че някакви разумни хора разбират защо трябва да ги носим“, изтъква Яна Алексиева.
Чуйте и звуковия файл.
Снимки в публикацията: Ани Петрова
През 1929 година Дунав при Силистра е бил "ледена пързалка" . По него са минавали с шейни до отсрещния бряг. Рекордът обаче е от 1954 година, когато реката е скована за цели 74 дни. Според статистиката в периода 1900 - 1964 г. Дунав е замръзвал 27 пъти . След това обаче - през 1985-а това продължава 2 месеца - от 16 януари до 16 март, а..
Асоциация на родители на деца с епилепсия представи нов наръчник "Пътеводител към по-добър живот". Той съдържа насоки и отговори на важни въпроси, свързани с живота и ежедневието на младежи с епилепсия на възраст между 14 и 28 години. На 10.02 организацията отбеляза Световния ден за борба с епилепсията, като отново стана ясно, че липсата на лекарства..
Писателката Виктория Бешлийска гостува на Българското неделно училище в Барселона. В каталунската столица тя се срещна с децата и техните родители в разговор за силата на езика и нишките, които свързват българите по света. Езикът е нашата идентичност и колкото повече изучаваме богатството му, толкова по-близо сме до същността си, каза..
Мисията да показваш, че различните хора не са опасни, и че всеки човек заслужава шанс, продължава и след смъртта - в това вярват близките и приятелите на пеперудения Георги от Перник, който стана звездичка на небето на крехката възраст от 9 години. В негова памет беше представен филмът "Пеперудена прегръдка", в който участват Гого,..
Поредицата "Бесарабски хроники" вече има своя нов том с наслов "Следа в историята ", излязъл през декември миналата година. Описан е периодът от 1762 до 2024 г. Всяка важна дата е разказана в три статии. Съставители са Анна Малешкова, общественичка, писателка, художничка, бивш директор на Дома на профсъюзите в Сливен , на Кинефикация. Тя е..
Кафето сутрин е едно от най-важните сутрешни ритуали за някои хора, за други е отделно изживяване. За това какво е да си бариста в България и какво не знаем за кафето, разказва Момчил Искренов: " На 29 години съм, от два месеца работя като професионален бариста в Coffe shop , отделям време и за заниманията си тук, но иначе имам икономическо..
На 1- ви февруари православната църква почита свети мъченик Трифон. Той е един от най- славните светци лечители. В народната традиция този ден се нарича Трифон Зарезан и се отбелязва и на 14 февруари, по стар стил. В българската традиция Св. Трифон е свързан с лозарството. На 1 ви февруари се извършва ритуално обработване на лозата,..
Цените в хипермаркетите могат да се регулират с контрол, първо на действащите регулатори. Истината е, че в тези търговски вериги е удобно да..
Незрящи от съюзи на слепите от областите Монтана и Видин участваха в кулинарен конкурс. Той премина под мотото "И ние можем" . Така хората със зрителни..
"Доминира аритметиката. Икономиката изобщо я няма. Това представено упражнение звучи несериозно". Така икономистът проф. Гарабед Минасян..
Разкъсана облачност
Предимно облачно