Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Задава се глад за експерти, които да се грижат превантивно за срутища и свлачища

Снимка: БГНЕС

От обилните валежи от сняг и дъжд в последните седмици, интензивното снеготопене и големите температурни амплитуди на много места се активизираха срутищни процеси. С повишаването на температурите нараства опасността от активизирането на нови критични точки, особено в дeфилетата и в планинските райони. 

Във връзка с това председателят на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ Георги Терзийски разпореди на областните пътни управления и на пътноподдържащите фирми да извършват регулярни обходи на трасетата, на които има опасност от свличане на скална маса. Работата им ще се подпомага от екипи на тол контрола.

При опасност от големи срутища превантивно ще се затварят участъци, за да се гарантира безопасността на пътуващите. Към момента заради срутища, активизирали се по републиканската пътна мрежа от интензивните валежи през януари, са въведени ограничения в 7 участъка.

При интензивни валежи, снеготопене, замразяване и размразяване на скалните масиви е нормално да възникват срутищни процеси, обясни пред БНР проф. Николай Добрев, от Геологическия институт при БАН, ръководител на секция „Геоложки опасности и рискове“.

Огромен скален къс бе блокирал пътя към Рилския манастир скоро след ремонт на участъка. Снимка: БГНЕС

Това, което напоследък наблюдаваме при гара Елисейна, при Рилския манастир, край Мало Бучино, са срутищни процеси, не са свлачища, уточни експертът. Основна причина за тях е топящата се след замръзването вода. „Когато се разтопи, масивът е разхлабен и преминава много често в нестабилно състояние.“

Когато подкопаваме един склон, винаги можем да смятаме, че един от дестабилизиращите фактори е човешката дейност, поясни проф. Добрев.  Антропогенният фактор през последните години се увеличава, потвърди той. „Особено крайпътните склонове – там човешката дейност е един от факторите.“

Относно различните противосрутищни съоръжения Николай Добрев изтъкна, че „не се прилагат мрежи, които да улавят късове с голяма тежест и с висока енергия“.

Снимка: БГНЕС

При оценка на един скален масив трябва да се отчетат всички характеристики на потенциалните скални блокове и да се направи анализ как ще падат, като по този начин се оразмеряват и мрежите за задържане, уточни специалистът. „Масовата практика е, по мои наблюдения, с най-обикновени мрежи.“

Специализираните мрежи за улавяне на скални блокове с определени характеристики са няколко пъти по-скъпи от обикновените, поясни проф. Добрев.

Мерки следва да се вземат и за отвеждане на водите извън потенциално опасните срутищни участъци, допълни той.

Всеки склон, всеки скален откос е потенциално срутище. Зависи обаче от различните характеристики на самата скала.“

Запитан има ли човешки ресурс от специалисти за обявените обходи на критичните участъци, проф. Николай Добрев коментира, че се задава „глад на експерти в тази област“ и че те „може би са на критичната граница“.

Снимка: БГНЕС

Превантивните дейности са задължителни – превантивните огледи и превантивните мерки, подчерта геологът, визирайки постоянно наблюдение, обрушвания, изграждане на подпорни стени в рисковите зони.

Има национална програма за борба със свлачищата, която се актуализира на няколко години. В момента има около 2 200 регистрирани свлачища, посочи проф. Добрев, като акцентира върху оценката и картографирането на геоложките рискове както за свлачищата, така и за срутищата.

Тази система действа. Въпросът е какви са средствата, с които държавата разполага. Дали държавата разполага с достатъчно хора и достатъчно средства, за да могат да изпълнят целия този обем от необходими дейности.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Синя България" посочи идеите, формациите и лицата, които обединява

Икономистът Никола Янков е едно от лицата, които решиха да се включат в екипа на "Синя България". "Тя е единствената дясна формация в политическото състезание в момента. Стои зад идеите  да се предефинира ролята на държавата в икономиката , като това е основният разказ за борбата с корупцията, която не се случва...

публикувано на 25.04.24 в 14:52
Снимката е илюстративна

Защо сухото мляко става все по-търсено от българските млекопреработватели?

Трябва да се замислим какво става със свежото мляко , което се произвежда от фермерите, категоричен е и Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Тази година масово се отказва изкупуване на козе мляко , потвърди той. За три години вносът на сухо и кондензирано мляко от Украйна е нараснал..

публикувано на 24.04.24 в 09:19
Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите

Античният град Хераклея Синтика в Рупите вече с туристическа инфраструктура

Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите , който привлече интереса на стотици хиляди посетители както на място, така и във виртуалното пространство, вече разполага и с туристическа инфраструктура.  За консервацията на разкритото до момента и социализацията на обекта община Петрич започна изпълнението на мащабен проект , чийто първи етап е..

публикувано на 21.04.24 в 07:50
Президентът на Хърватия Зоран Миланович (на преден план) и премиерът Андрей Пленкович

Аделина Марини: Хърватия навлиза в конституционна криза

Хърватия навлиза в конституционна криза . Това заяви пред БНР журналистът Аделина Марини от изданието "EUinside" след парламентарните избори в Хърватия. Те противопоставиха в остър сблъсък премиера консерватор Андрей Пленкович и президента социалдемократ Зоран Миланович. ХДО печели изборите в Хърватия, но и втората политическа сила..

публикувано на 20.04.24 в 12:05
Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху

Пол Роджърс: Нетаняху извлече полза от напрежението с Иран

Когато Израел се закани да отвърне на нападението на Иран с дронове и ракети, иранският президент Ибрахим Раиси от своя страна се закани, че "дори и най-малката инвазия на Израел ще предизвика масивна и твърда реакция". Иранското военно ръководство започна да говори за "ново уравнение" в отношенията след като на 1 април Израел удари..

публикувано на 20.04.24 в 09:55
Симеон Матев

Симеон Матев: От началото на годината валежите в пустинята са много повече, отколкото у нас

Валежите от началото на годината в пустинята са многократно повече, отколкото са в нашата страна.  Това съобщи пред БНР климатологът Симеон Матев. "Това е изненада. Има конспиративни теории какво се случва.  Чисто научно човек все още не може да предизвика такива валежи, каквито паднаха в Дубай.  Може да ги увеличи с 10-15%, но не и да..

публикувано на 18.04.24 в 17:35
Димитър Събев

Димитър Събев: Демографски планините ни са по-стабилни от равнините

В демографско положение  българските планини са по-стабилни от равнинните територии  на страната. Това заяви пред БНР гл. ас. Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН, журналист, доктор по икономика, писател. Българските планини са много разнообразни. Между 30 и 60% от територията ни е планинска.  Ние сме планинска..

публикувано на 18.04.24 в 11:15