В СТО започва нова ера, решение за Китай е ключ към прогреса

В Световната търговска организация започва нова ера, а началото е поставено от новия генерален директор Нгози Оконджо-Ивеала. Нигерийката, която е едно от най-разпознаваемите имена в света на икономиката и финансите, оглави може би най-нереформираната международна икономическа организация, между чиито държави членки има множество конфликти. Експертите виждат лъч надежда в подкрепата, която Оконджо-Ивеала получи от Съединените щати - държавата, която практически блокира най-важното звено в търговската организация, а именно апелативния орган. Вашингтон и Брюксел смениха тона в търговските послания помежду си, което придава и нов смисъл на въпроса - как ще изглежда глобалната търговия след кризата от Covid-19? 

Новият генерален директор на Световната търговска организация притежава множество качества, но сега най-много ѝ трябва смелост и решителност. В това са категорични всички, които познават проблемите на учредената през 1995 година организация.

„Новият генерален директор на Световната търговска организация Оконджо-Ивеала се изправя пред няколко предизвикателства. Мисля, че трябва да ги разделим на дългосрочни и краткосрочни. В краткосрочен план посрещането на Covid кризата, както и възстановяването на доверието и лидерството на организацията са най-важните ѝ задачи. Настоящата криза е много голямо предизвикателство, но също и възможност да се демонстрира значението на търговията и на наднационалните преговори, за да се справим с кризата“. Това коментира в интервю за предаването  „Събота 150” проф. Лизандра Флох от Института за икономически изследвания в Мюнхен. 

Според нея следват предизвикателствата в средносрочен и дългосрочен план. 

„Например, трябва да се възстанови дискусионният начин на решаване на спорове. От декември 2019 година апелативният орган практически вече не функционира, с което се подкопава функцията на мултилатералния подход към търговията. Апелативният орган трябва да бъде реформиран. Има и други задачи, свързани например с таксата върху въглеродните емисии, преговорите по търговските тарифи. Също така трябва да бъде поставен много по-силен фокус върху отварянето на пазара в търговските системи“. 

И още - субсидиите за риболова са стар проблем на Световната търговска организация, по който почти няма движение. Дигиталната търговия и зелените политики са сред новите сфери, по които базираната в Женева организация досега бе сравнително дистанцирана. Наследените проблеми са изключително много, но има един позитив, който новият генерален директор придоби още преди окончателното си избиране, а именно - подкрепата на Съединените щати:

„Подкрепата от администрацията на Байдън е предпоставка за почти сигурен успех. Писмото, което американският търговски представител изпрати в подкрепа на д-р Оконджо-Ивеала, е сигурен сигнал, че Съединените щати искат да работят със Световната търговска организация. За да проведе реформи, генералният директор трябва да може да разчита на подкрепата на всички членове на организацията. Според мен нейните способности и опит като световен лидер са ключови, тъй като има напрежение между страните членки на организацията. В случая тя се явява пазител на мира и това е много важна нейна характеристика“. 

Всъщност, най-важната - категоричен е Холгер Хестермайер, който преподава търговско право в Кингс Колидж в Лондон:

„Анонсът, че Съединените щати подкрепят д-р Нгози Оконджо-Ивеала е значителен прогрес, но за съжаление правомощията на генералния директор на Световната търговска организация са сравнително ограничени. Както бившият ѝ директор не се уморяваше да повтаря, това е организация, управлявана от членовете си. Ако те не постигнат консенсус, няма как да има напредък. Именно сега новият лидер на организацията трябва да демонстрира дипломатическите си умения в практически аспект, за да постигне някакъв консенсус по ключовите търговски въпроси, които сега са под сянката на кризата от Covid-19“.

Когато и да се вдигне тази сянка, тя ще разкрие един много различен свят, включително и при глобалните търговски вериги и геополитическите отношения, скрити зад тях. Най-важна е оста Вашингтон - Брюксел - Пекин:

„Европейският съюз и Световната търговска организация трябва да приемат обоснованите критики към китайските търговски практики, отправени от Съединените щати. Например, защитата на интелектуалните права и свободният достъп до пазара са и в европейски интерес. Също така съвсем наскоро публикуваната европейска търговска стратегия подчертава, че честната търговия с Китай е един от основните приоритети на Брюксел“, коментира проф. Флох, според която партньорството при преодоляването на проблемите с нечестните практики на Китай могат да бъдат в основата на сближаване на Вашингтон и Брюксел, но не трябва да се разчита единствено на тази карта в разиграването, защото тя не е със сигурност печеливша:

„Отношенията между Съединените щати и Европейския съюз няма непременно да станат по-лесни при управлението на президента Байдън. През последните четири години с Тръмп в Белия дом се налагаха правни отстъпки от страна на Европейския съюз и Китай, тъй като бе напълно ясно, че няма как да се постигне резултат на наднационално ниво. Сега е различно. Байдън изисква ясна позиция на Европейския съюз по отношение на Китай. Байдън бе ясен, че ще има твърд подход към Пекин и е готов да работи дългосрочно в тази посока... Мисля, че Европейският съюз и Съединените щати имат съгласие по съществуването на проблема, но не са открили съвместен подход в намирането на решение. Смятам, че при администрацията на Байдън това би било възможно. Но трябва да признаем, че за да бъде постигнато решение, на плещите на Европейския съюз пада бремето да работи конструктивно със Съединените щати в рамките на Световната търговска организация. Убеден съм, че ако бъде постигнато съгласие между партньорите, наистина може да се стигне до решение“.

Къде всъщност е проблемът с китайските търговски практики и защо Световната търговска организация не ги реши за 20-годишното членство на Пекин в нея?

„Постигането на решение за Китай е от изключителна важност за прогреса на Световната търговска организация. Проблемът тук е, че Китай е част организацията, а в споразумението за присъединяване е записано, че страната е длъжна да уеднакви практиките си с тези на западните страни. Това така и не се случи. В същото време организацията е много бедна откъм възможности, за да се справи със система, каквато е китайската. Основният проблем е, че държавата и предприятията са толкова обвързани помежду си, че е много трудно да бъде идентифициран първоизточникът на субсидиите“, категоричен е Холгер Хестермайер, който обърна внимание и на не съвсем далновидните действия от страна на Брюксел:

„Проблемът тук е в инвестиционното споразумение, което Европейският съюз сключи с Китай в навечерието на встъпването в длъжност на новата американска администрация. Това може да бъде възприето като оскърбително. Ето защо сега Европейският съюз трябва да убеди Съединените щати, че това е просто една политика на Брюксел и няма нищо оскърбително или дори нападателно срещу Вашингтон. Трябва да е ясно, че спрямо Китай освен подходът на сътрудничество, може да се прибегне и към конфронтация, но Европейският съюз предпочита да намери баланса между двете“.

Като че ли Джо Байдън протегна джентълменска ръка към Брюксел, поне ако погледнем екологичните цели на програмата му. Достатъчно ли е това и за следваща стъпка в подобряването на отношенията с Европейския съюз? Лизандра Флох:

„Байдън обяви по време на кампанията си, че иска да даде тласък на по-дълбока интеграция с Европа. Въпреки това засега надеждата да се постигнат някакви търговски споразумения в краткосрочен план е изключително малка. Подходът на Байдън също е протекционистки, а в програмата на демократите е записано, че няма да пристъпят към никакви търговски споразумения преди да подобрят американската конкурентоспособност. Специално сега заради кризата с коронавируса вътрешните политики ще бъдат приоритет за новата американска администрация. Политиката „купувай американското”, която съществуваше и при Барак Обама, може да доведе до конфликти. Всичко зависи от начина, по който тази политика ще бъде приложена“. 

Теза, напълно подкрепена и от Холгер Хестермайер. И все пак:

„Възможна ли е малка сделка? Например, възможен ли е напредък по въпроса за стоманата и тарифите, наложени от администрацията на Тръмп заради националната сигурност? Тук е възможно да се стигне до някакъв прогрес. Освен това администрацията на Байдън трябва да бъде много внимателна, защото политиката „Америка на първо място” изобщо не бе лишена от популярност. Всъщност, първите стъпки на новия президент изобщо не са в посока на многостранната търговия, а отново поставят американското на първо място“.

Ако в краткосрочен план всичко отвъд подобряване на тона на преговорите изглежда твърде оптимистично, има ли място за надежда за прогрес в дългосрочен план?

„Остават значителни проблеми в отношенията между Европейския съюз и Съединените щати и по още една причина, а именно - че двете партньорски страни имат много различни идеи за това как трябва да изглеждат някои сфери на търговията. Мисля, че отвъд позитивното звучене на тона между Европейския съюз и Съединените щати, когато погледнем детайлите, ще открием още проблеми. Това ще ограничи осъществяването на амбициите, които откриваме в позитивния тон и нагласите ни за прогрес в отношенията“, допълни Холгер Хестермайер.