Ще издържи ли дълго Германия на двойственото си поведение спрямо Русия

Нито една дума за газопровода "Северен поток 2" нямаше в обръщението на новия американски президент Джо Байдън към европейските партньори по време на Мюнхенската конференция по сигурността. Но докато той говореше на Ангела Меркел и Еманюел Макрон, администрацията му подготвяше нови санкции срещу фирми, които участват в проекта.

Газовият проект разделя не само Съединените щати и Германия, но и Европа. Седмицата започна с нови санкции на Европейския съюз срещу Русия, този път заради опозиционера Алексей Навални. Потърпевши са четирима високопоставени функционери, които обаче едва ли ще се почувстват засегнати от блокирането на банкови сметки или забраната за влизане в ЕС - руският президент Владимир Путин прокара още през 2013 година закон, който забранява на висшия ешелон във властта да подържа авоари в западни банки или да притежава недвижими имоти. 

Ефектът на новите санкции и европейската политика спрямо Русия коментираха пред БНР политологът Сара Пагунг от Германското дружество за външна политика и проф. Герхард Мангот от университета в Инсбрук, който обясни, защо след конфузното посещение на първия дипломат на Европа в Москва ЕС трябваше да наложи някакви санкции:

"Настояването на ЕС, Русия да освободи Алексей Навални, което беше подкрепено и от Европейския съд по правата на човека, не срещна разбирането на Москва. Освен това посещението на Върховния представител на ЕС за външната политика в руската столица се оказа един звучен дипломатически шамар. На този фон Европейският съюз трябваше да даде някакъв сигнал, че не одобрява задържането и ефективната присъда на Навални. В този смисъл е логично, че хората, срещу които на практика са насочени санкциите, са пряко свързани със случая „Навални“.

Какво ще променят новите санкции? Критиците на това решение на ЕС в Русия коментираха вече, че те не засягат правилните хора. А от обкръжението на Навални беше публикуван списък с имената на 35 души, олигарси, които според тях е трябвало да бъдат санкционирани от Брюксел.

"В рамките на ЕС има различни мнения, каква трябва да е политиката по отношение на Русия. На срещата на външните министри тази седмица балтийските държави, Полша и Румъния бяха категорични, че санкциите трябва да са насочени срещу водещи компании и бизнесмени от обкръжението на Путин. Но това не беше прието, а и, както знаете, налагането на санкции изисква единодушно решение.

Изобщо, санкциите са доста беззъби. Те се отнасят само до четири души. Но в същото време трябва да кажа, че четиримата са изключително високопоставени функционери. И все пак - руското ръководство изобщо няма да се впечатли и няма по никакъв начин да промени поведението си.

Такава промяна могат да предизвикат единствено тежки финансово-икономически санкции. Но те са малко вероятни, защото в ЕС няма консенсус. А и те биха навредили не само на Русия, но и на самия Европейски съюз".

Как да си обясним тази предпазливост - ЕС от една страна е остър на думи, но вял в действията си. Политологът Сара Пагунг от Германското дружество за външна политика подчертава друга важна особеност:

"Проблемът на европейските санкции е, че те могат да бъдат обжалвани пред европейски съд. В този смисъл санкциите, които налага ЕС, могат да са насочени само срещу хора, които имат непосредствена връзка с конкретния казус. Така е и този път - санкциите засягат хора, които имат пряка връзка с ареста и присъдата на Алексей Навални.

Санкционирането на олигарси носи риск от последващо съдебно дело. И ЕС е принуден да се съобрази с това. Така че санкциите имат по-скоро символичен характер и със сигурност няма да дестабилизират режима в Москва. Но санкционната политика е маратонско бягане, а не спринт. В този смисъл мерките може би ще подкрепят промени, които назряват в руското общество".

В този маратон Кремъл е добре подготвен състезател. Защо Русия е толкова успешна в политиката си към ЕС на принципа „разделяй и владей“?

"Трябва да признаем умението на Москва да поддържа двустранни отношения с отделните страни-членки на ЕС, независимо от диалога с Брюксел. А това автоматично води до зависимости. И така за ЕС е изключително трудно да събере под общ знаменател всички 27 държави.

Освен това външната политика на ЕС е така организирана, че решенията се взимат с единодушие. При 27 държави това наистина е трудно постижимо.

Германия и Франция не се уморяват да повтарят, че въпреки провокативното поведение на Русия Европейският съюз не трябва да прекратява отношенията с Москва. А Германия и Франция не са просто две страни-членки на Евросъюза, те са двете водещи държави в Общността. Тъй като те автоматично мобилизират мнозинство, реакцията на Брюксел ще продължава да бъде предпазлива. Е, някои в Източна Европа биха казали, че е непоследователна", каза проф. Мангот. И остава в Източна Европа с обяснението как Русия използва газовите доставки като геополитически инструмент:

"Години наред Русия, респективно бившият Съветски съюз беше единственият доставчик на синьо гориво за страните от Източна Европа. Така газът се превърна в политически инструмент за натиск в ръцете на Кремъл. Много ясно видяхме последствията в Балтийските държави, в Беларус, и особено в Украйна.

Настъпилата диверсификация на енергийните доставки, както и някои промени в енергийната политика на ЕС, като например изграждането на интерконектори за свързването на газопреносната мрежа в Европа, значително намалиха зависимостта от Русия. Например Украйна от ноември 2015 година вече не доставя руски газ".

Политологът Сара Пагунг допълни:

"Европейският съюз от своя страна не съумява да превърне енергийните доставки в политически инструмент за влияние. Защото е напълно възможно, както Русия, така и Европа да използва енергетиката като геостратегическо оръжие. Но за съжаление проекти като "Северен поток 2" разделят ЕС. За радост на Москва".

Газопроводът "Северен поток 2", тази ябълка на раздора в западния свят, никога не липсва, когато се заговори за отношенията с Русия. Германия категорично отказва да се откаже от проекта, но губи ли достоверност германската външна политика, когато от една страна проявява загриженост за човешките права в Русия, а в същото време сключва сделки с Москва? Сара Пагунг от Германското дружество за външна политика:

"Не бих я нарекла специална политика. Газопроводът "Северен поток 2" и други проекти често се цитират като пример за политика, която следва принципите за партньорство на Федерика Могерини, бившия първи дипломат на ЕС. Проблемът е, че Москва определя тази политика като лицемерна и не я приема. И това се отнася и за отношенията на Русия с Германия".

Проф. Герхард Мангот от университета в Инсбрук е на друго мнение:

"Германците продължават да настояват, че "Северен поток 2" е частен проект. Трудно може да се повярва на това твърдение. Спомнете си думите на германския президент Щайнмайер, който съвсем наскоро заяви, че проектът е мост към Русия, защото е страдала под ботуша на хитлеристка Германия. Така че, за какъв частен проект говорим?

Германия има голяма полза от този проект, защото ще получава газ, заобикаляйки риска, който произлиза от транзитните държави. Помним добре прекъснатите доставки на руски газ през Украйна през 2006-та и 2009-та година. Освен това чрез газопровода Германия се превръща в газов хъб. За Германия, която се отказа от ядрената енергетика и от въглищата, газопроводът е повече от необходим.

Че този проект разделя Европа, че е в ущърб на други държави, като например Полша и Украйна, за германците очевидно е от второстепенно значение. Или поне не толкова важно, че да се откаже от тази сделка".

Проф. Мангот, "Северен поток 2" е съвсем конкретен пример, но Германия има и други големи инвестиции в Русия, които след налагането на санкции срещу Москва заради анексирането на Крим са застрашени. Докога европейските партньори на Германия ще търпят това двойнствено поведение?

"Още дълго, защото това все пак е Германия. Големият въпрос е, докога самата Германия ще може да издържи на такова двойнствено поведение на критика срещу недемократичното управление и едновременно с това поддържане на бизнес интереси.

Трябва обаче да признаем, че през последните години отношението на Германия към Русия чувствително охладня. Освен това новото поколение политици в Берлин - както в редиците на християндемократите, така и на социалдемократите - съди много по-сурово властта в Русия. И още нещо - това поколение не смята, че Германия носи някаква по-специална отговорност към Русия заради Втората световна война, която в днешно време да предполага политически или икономически компромиси".

Ако се върнем на ЕС, какво може да обедини страните членки така, че да говорят с Москва с един глас?

"В Европейския съюз няма консенсус, няма съгласие за налагането на още по-строги ограничения. Единствено нова военна ескалация може да накара ЕС да се обедини около санкции, които наистина да ударят Кремъл.

Военната ескалация в Източна Украйна успя да обедини европейците и те наложиха икономически санкции срещу Русия. Но трябва да признаем - не и без натиск от Вашингтон. Без този натиск санкции вероятно нямаше да има, или поне не в този обхват".