Отечествен радиопреглед с Божан Петров: Идва моментът на нашето свободно волеизлияние

Идва, идва моментът, скъпи сънародници, на нашето свободно волеизлияние. Настъпи часът, когато ние, клетите рожби на отечеството, отново ще вземем съдбата в собствените си ръце. Това почти винаги има тъжни последици, но все пак е добре, че от време на време ни се дава тази възможност. Гласувайки, преобладаващата част от гласоподавателите ще накаже всички останали, а заедно с това и себе си за следващите четири години, но именно в това, душици, се съдържа магията и очарованието на българската демокрация. Ние вярваме, милички, че и този път правилния избор ще бъде направен и от Борисов 3 нацията с решителна крачка ще пристъпи в епохата на Борисов 4. Ако това не стане, както каза самият той, „ще се хапем“ и понеже е деликатен човек не ви дообясни, че ще се хапем отзад, милички, а и не само това. Как ще погледнем после в очите „Фич“, „Мудис“ и „Стандарт енд Пуърс“. Хората ни пишат непрекъснато доклади, в които се казва колко ни е хубаво тук и колко се справя управлението, и как това правителството е единственото възможно и най-добро. Това трябва ли да ви го пишат черно на бяло, а да не се сещате сами и господин премиерът да отбива от магистралата спешно да ви го обяснява. Как я мислите тая работа? Засрамете се. Само мисълта сега в предизборния период, че господин Борисов няма пак да е премиер нанася непоправими щети върху психиката на нацията и травмира българската душа. Дори на трансцедентално ниво се усеща тази тревога. И живата и неживата природа усещат. Ето, видяхте, дори асфалтът на Лъвов мост се напука от притеснение, че господин Борисов може да не управлява пак. Ако се случи тази трагедия и поредна национална катастрофа - да няма после „ама ние не разбрахме“, „ама не искахме така да става“. Да не тръгнете после да правите движение „Толкова си ни беше добре! Мутри, моля ви, върнете се!“. Смятайте, че сме ви предупредили. Имате време да започнете да разсъждавате правилно и на 4 април, ако имате удоволствието да сте живи, разбира се, спасявате стабилността и гарантирате победния ход на просперитета. Нали? Освен това, милички, 50 лева към пенсията са си 50 лева. После, ако не е господин Борисов - иди, че ги търси. Така ли е? Така е.

Сега да опитаме да се съсредоточим върху епидемиологичната обстановка, ваксинацията и борбата с Ковида, когото държим на каишка, бием го през пръстите, надбягваме го и въобще майката сме му разплакали. Ако трябва накратко да обобщим плана, който следва правителството в борбата с пандемията, той изглежда така: нашият върховен управител господин Борисов със своите свръхестествени способности да улавя трептенията на народната душа и настроения във всеки един момент, замерва кога популацията иска да се крие и да се страхува и кога вече не издържа и иска да се разцепи от кръчми, екскурзии, сватби и кръщенета. Докато не се види по телевизията как хора умират по стълбите на болниците - отваряме всичко. Ако нищо не се вижда - значи всичко е точно и продължаваме напред. Щабът също перфектно владее кризата като следи съботно-неделните гастроли на господин Борисов и святото му общение с народа и когато морфическия резонанс проработи и господин Борисов оповести какво да се отвори или затвори, те със строго научен академичен подход раздрусват данните и статистиката, и нещата се получават така, както трябва. Това наистина е забележителен метод, с който можем да се гордеем. Само може би Танзания, където досега спираха Ковида с молитви, е едни гърди пред нас, но и те напоследък леко се огънаха. 

Що се отнася до ваксинацията - там също доста добре ни се получават нещата. След първа, втора и трета фаза - дойде фазата, която условно можем да наречем: „Кулишева!... Пуснаха чушки, какво да направя, до обяд щяха да свършат”. Щом има големи опашки и се каже, че и в склада няма, у българското население сработват архиинстинкти, които го карат да желае неистово това, което го няма. Също така се събужда изконният национален порив да се намерят връзки, да се действа по т.нар „втори начин“, да се пререди и стъпче със всички средства конкурента с цел придобиване на желаното. Наистина умело се подходи този път с информационната кампания в подкрепа на ваксините. А пък речта на министъра на здравеопазването, милички, с която този самоотвержен човек разгроми онези самозабравили се корпоративни мазници от „Астра Зенека”, е историческо събитие. Такава гордост и такова просълзяване не сме преживявали, откакто другарят Димитров каза на немците, че са диваци и варвари и че докато ние тук сме имали висока култура, оня техният тулуп Карл Велики е говорел на немски само с коня си. 

Истината, милички, е че все сме имали ваксинация, но ваксинация под формата на такъв прочувствен художествен спектакъл не сме имали. Очакваме съвсем скоро правителството да поръча и песен на звездите на българската естрада, посветена на „Астра Зенека”, в която да се пее: „Нямаме нужда от вашата учтивост, имаме нужда от ваксини“. Още повече ще се подсили внушението, а и ефекта, сигурни сме, ще е поразяващ. Няма начин те да не се покаят и да изпратят ваксините. Нали? Да.

Това е засега. Най-хубавото тепърва ни предстои, скъпи сънародници.